Определение № 996 от 19.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 1139/2023 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „ОСС 2022“ ЕООД, представлявано от адв. Д. А., срещу протоколно определение от 16.05.2023г. по в.т.д. № 130/2023г. на Апелативен съд – Варна, с което е спряно производството по делото. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като е постановено при превратно прилагане на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излага съображения за неправилност на извода на въззивния съд, че производството по възражение с вх. № 36932 от 19.04.2023г. на [община], развиващо се по т.д. № 2134/2021г. по описа на СГС, ТО, VI-24 състав, се явява преюдициално по отношение на спора, развиващ се по в.т.д. № 130/2023г., като намира, че в първото производство ще бъдат разгледани вземания на насрещната страна срещу несъстоятелния длъжник, докато вземането, което е възложено на праводателя му и което е предмет на настоящото дело, не е зависимо от тези вземания, а те имат значение за настоящото производство само с оглед компенсацията, която тя е заявила по съдебен ред и която е недопустима в настоящото производство, доколкото е спрямо трето неучаствало лице. Поради това моли обжалваното определение да бъде отменено. Ответникът [община], представляван от адв. Златимир О., оспорва частната жалба. Сочи, че частният жалбоподател претендира парични вземания срещу общината в размер на 208 650 лева – главница, и 22 605,56 лева – мораторна лихва, придобити от О. С. С., който, от своя страна, ги е придобил от „Еко Инвест Север“ ЕООД чрез даване вместо плащане по чл.510 ГПК с постановление от 18.02.2022г. на ЧСИ, а последното ги е придобило от общината като изпълнител по договор № Д-19-50 от 24.04.2019г. Сочи още, че „Еко Инвест Север“ ЕООД е в производство по несъстоятелност по т.д. № 2134/21г. на СГС и по това дело има спор между общината като кредитор в производството по несъстоятелност и дружеството длъжник относно погасяването чрез прихващане, извършено с писмо изх. № 30-2494-23 от 14.09.2020г., на вземането на длъжника по посочения договор за изработка в размер на 208 650 лева – главница, към [община] /същата главница, която се претендира по настоящото дело/. Твърди, че тъй като праводателят на ищеца - О. С. С., е кредитор в производството по несъстоятелност на „Еко Инвест Север“ ЕООД, решението по спора за погасяване чрез прихващане на посоченото вземане ще е задължително и за него. Намира, че ако по посоченото дело бъде прието, че вземането е погасено чрез прихващане, то О. С. няма да го е придобил и няма да го е прехвърлил на ищеца по настоящото дело, което би обусловило неоснователност на главния, респ. на акцесорните искове. Поради това моли обжалваното определение да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК от легитимирана страна, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на „ОСС 2022“ ЕООД, представлявано от адв. И. И., срещу решение № 68 от 28.11.2022г. по т.д. № 15/2022г. на ОС – Търговище, с което са отхвърлени предявените от въззивника против [община] искове по чл.510 ГПК вр. чл.99 ЗЗД за сумата 208 650 лева – главница и сумата 22 605,56 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 18.02.2021г. до 14.03.2022г., представляващи вземания на длъжника „Еко Инвест Север“ ЕООД към общината по договор № Д-19-50 от 24.04.2019г., дадени по реда на чл.510 ГПК вместо плащане на взискателя О. С. С. с постановление от 18.02.2022г. по изп.д. № 20218380410811 на ЧСИ, рег. № 838 и прехвърлени от последния на ищеца с договор за цесия от 28.02.2022г. Производството по т.д. № 2134/2021г. на СГС, ТО е образувано по молба за откриване на производство по несъстоятелност на „Еко Инвест Север“ ЕООД и с постановено в това производство по реда на инстанционния контрол решение № 140 от 01.03.2023г. по в.т.д. № 623/2022г. на САС е открито производство по несъстоятелност по отношение на дружеството. Видно от представените пред въззивния съд доказателства, в съставения от синдика на 06.04.2023г. списък на неприетите вземания е включено предявеното от [община] вземане в размер на 208 250 лева, представляваща част от неустойка в общ размер от 259 994,77 лева по чл.31 от договор № Д-19-50 от 24.04.2019г., което вземане е погасено в резултат на прихващане, извършено на 14.09.2020г. от [община] /погрешно посочено Б./, на сумата на неустойката в посочения размер със сумата на задължението на [община] в размер на 208 250 лева. Срещу този списък е подадено от [община] възражение вх. № 36932 от 19.04.2023г., в което кредиторът е посочил, че е извършил прихващане не с вземането си за неустойка по чл.31 от договор № Д-19-50 от 24.04.2019г., а с вземането си за обезщетение за вреди от неизпълнението на този договор в размер на 239 802,94 лева с ДДС, което е предявено от него с т.3 от молба вх. № 31535 от 03.04.2023г. С обжалваното определение въззивният съд е приел, че съгласно представените от въззиваемата страна доказателства с решение № 140 от 01.03.2023г. по в.т.д. № 623/2022г. на САС е отменено решение по т.д. № 2134/2021г. на СГС, като е обявена неплатежоспособността на „Еко Инвест Север“ ЕООД и е открито производство по несъстоятелност на дружеството. Посочил е, че е представен списък на неприетите от синдика вземания, както и определение от 25.04.2023г. на съда по несъстоятелност за насрочено открито съдебно заседание по възражението на [община] срещу този списък, с който неговите вземания са неприети, като са изложени възражения евентуално, че предявените вземания са частично погасени чрез даване вместо плащане по изпълнителното дело на ЧСИ Б.. При тези факти и като е съобразил предмета на висящото пред него производство, въззивният съд е изложил съображения, че с оглед универсалния характер на производството по несъстоятелност и обстоятелството, че синдикът може да разгледа възражение за прихващане при произнасяне по предявените в производството вземания, до приключването на производството по възраженията, респ. продължението с иск по чл.694 ТЗ, това производство се явява преюдициално по отношение на настоящия спор. Поради това е достигнал до извод, че производството следва да бъде спряно до приключване на производството по възражение на [община], респ. до приключване на производството по съответния иск по чл. 694 ТЗ, ако такъв бъде предявен. Обжалваното определение е правилно. Съгласно мотивите на т.1 на ТР № 1 от 09.07.2019г. по т.д. № 1/2017г. на ОСГТК на ВКС, позоваващи се на мотивите на ТР № 2/19.11.2014 г. по т.д. № 2/2014 г. и ТР № 8/07.05.2014 г. по т.д. № 8/2013 г. на ОСГТК, основанието за спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. Обусловеността между двата спора се основава на връзката между субективните права, задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните правоотношения. Посочено е, че в тълкувателните мотиви по т.5 на ТР №7/31.07.2017 г. по т.д.№ 7/2014 г. на ОСГТК тази зависимост е обяснена и със съотношението между различните спорни предмети на двете дела, при което разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо на решението по преюдициалното правоотношение. Поради това е прието, че връзката между делата, която има предвид чл.229, ал.1, т.4 ГПК, е обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, безспорно установена, пряко касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело и поради това не предполага различия в преценките на съда по двете дела. В случая разрешаването на спора по настоящото дело, образувано по предявените от частния жалбоподател осъдителни искове за дължими суми за главница и лихва, които той е придобил по силата на договор за цесия от О. С. С. от 28.02.2022г., придобити от него по реда на чл.510, изр.1, пр.2 ГПК, и които произтичат от сключен между длъжника „Еко Инвест Север“ ЕООД и ответника [община] договор № Д-19-50 от 24.04.2019г., е обусловен от произнасянето по подаденото от [община] по т.д. № 2134/2021г. на СГС възражение срещу списъка на неприетите вземания относно неприемането на вземането му по отношение на длъжника „Еко Инвест Север“ ЕООД в размер на 208 250 лева, евентуално от изхода на предявен иск по чл.694 ТЗ за същото вземане. Този извод следва от обстоятелството, че преценката за съществуването на вземането на ответника по настоящото дело [община] по отношение на „Еко Инвест Север“ ЕООД, предявено в производството по несъстоятелност на последното, е предпоставена от преценката дали е настъпило погасяване чрез прихващане на това вземане с насрещното вземане на длъжника „Еко Инвест Север“ ЕООД, произтичащо от сключения между тях договор № Д-19-50 от 24.04.2019г., което именно е предмет на предявения по настоящото дело иск. Праводателят на ищеца по настоящото дело О. С. ще бъде обвързан от това произнасяне с оглед качеството си на кредитор с приети вземания в производството по настоятелност, с оглед на което произнасянето по посочения въпрос ще му бъде противопоставимо. Поради това между двете дела е налице връзка на преюдициалност, което обуславя извод за наличие на предпоставките на чл.229, ал.1, т.4 ГПК, както правилно е приел въззивният съд. По изложените съображения обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение