Определение № 50342 от 01.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2104/2022 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Процесуалният представител на С. К. В. иска да бъде изменено определение № 227 /13.07.2022 г. по делото, в частта за разноските, с което С. К. В. e осъден да заплати на Ф. Е. О. сумата 500 (петстотин) лева възнаграждение за процесуално представителство в това производство. Счита, че присъдените разноски са прекомерни, иска да бъдат отменени или намалени до минимален размер за адвокатски възнаграждения, като твърди, че в делото няма абсолютно никаква фактическа и правна сложност, не се явяват страните и не се правят никакви доказателствени искания. Искането се съдържа в частната жалба, по която е образувано ч.гр.д. № 3190 /2022 г. на ВКС III г.о., с което определение № 227 /13.07.2022 г. по настоящото дело е потвърдено. Насрещната страна Ф. Е. О. не изразява становище. По основателността на искането: Настоящият състав съобрази, че с определението по чл.307, ал.1 ГПК в съответствие с приетото с т.6 от ТР № 7 /31.07.2017 г. по т.д. № 7 /2014 г. на ОСГТК на ВКС молбата, подадена от името на С. К. В. е оставена без разглеждане като недопустима. И в съответствие с изхода от това производство е прието, че молителят С. К. В. няма право на разноски, а искането на ответната страна Ф. Е. О. за осъждане на молителя да и заплати 500 лева за адвокатско възнаграждение съгласно списък за разноски е основателно и доказано с представения договор за процесуално представителство, в който е отразено уговарянето и заплащането на тази сума. Настоящият състав намира, че с оглед изхода от производството и доказване на извършени разноски, искането на Ф. Е. О. за присъждане на 500 лева, е основателно. Поради което искането за отмяната му (да не и бъде присъждано възнаграждение) е неоснователно. Поради това следва да бъде разгледано искането за намаляване на присъдения размер. Минималният размер на адвокатското възнаграждение за производство по молба за отмяна, определено съгласно чл.9, ал. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в действащата и редакция към момента на постановяване на определението по делото (13.07.2022), е 300 лева, който е по-малък от присъдения размер 500 лева. Но като съобрази действителната фактическа и правна сложност на производството по чл.307, ал.1 ГПК и обстоятелството, че за това производство процесуалният представител на С. К. В. е доказал пред съда, че също е поискал и получил от клиента си същото възнаграждение – 500 лева, настоящият състав намира, че доводът за прекомерност на този размер не може да бъде споделен и че присъденото възнаграждение в размер на 500 лева не е прекомерно. Поради което възражението по чл.78, ал.5 ГПК е неоснователно, както и искането за намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение с правно основание чл.248 ГПК. Воден от изложеното съдът