Определение № 256 от 30.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 100/2012 г.

Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от Г. М. А., Н. Г. Х. и [фирма] с ЕИК[ЕИК], [населено място] против определение № 708/02.12.2011 г., постановено от състав на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение по ч.гр.д. № 666/2011 г. Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК. Частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С определение от 31.01.2011 г. по въззивно гр.д. № 1209/2010 г. Пловдивският апелативен съд е спрял производството по делото поради висящо досъдебно производство в Районна прокуратура – П., като е прието, че то касае преюдициален спор, т.е., основание по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Срещу това определение е подадена частна жалба от Д. В. К. чрез адв. Д. К., образувана в ч.гр.д. № 153/2001 г. Впоследствие К. представил пред Върховен касационен съд доказателства, че досъдебното производство, до приключването на което съдът спрял гражданското дело, е прекратено с влязло в сила постановление. Тези доказателства сочат на чл. 230 ГПК, което задължава съда и служебно да възобнови, поради отпадане не пречката, делото. Съставът на Върховния касационен съд, ІІІ гражданско отделение, като е констатирал горното, е посочил, че разглеждането на частната жалба се явява безпредметно, доколкото е без значение дали са били налице основанията по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, поради което е прекратил частното производство и е върнал делото с указание до Пловдивският апелативен съд да продължи съдопроизводствените действия /последица от чл. 230, ал. 1 ГПК/. Г. М. А., Н. Г. Х. и [фирма], П. чрез адв. Виделина К. са подали частна жалба срещу този съдебен акт, която е оставена без разглеждане от друг тричленен състав на Върховния касационен съд /О-708-02-2012-ІV ГО по ч.гр.д. № 666/2011 г./ Определението е правилно. По същество определението по първото частно гражданско дело на ІІІ ГО на ВКС по ч.гр.д. № 153/2011 г. не е преграждащо, защото на практика с него се възобновява производството по спряното дело, а определението по чл. 230, ал. 1 ГПК е изключено от възможността да се обжалва самостоятелно с частна жалба. Крайното заключение в атакуваното пред настоящия състав определение е правилно. В заключение, то следва да бъде оставено в сила и делото върнато на въззивната инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия, на която се укаже при последваща частна жалба, да приложи разпоредбата на чл. 276, ал. 2 ГПК при изпращането й във ВКС и само при необходимост, да изпрати и цялото дело. В противен случай е възможно, разглеждането на делото да се забави значително във времето. МОТИВИРАН от горното, съдът