Определение № 32 от 11.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 718/2011 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Ц. Г. Ц., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Л. Г., срещу определение от 26.09.2011 г. по гр. дело №226/2011 г. на Монтанския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата му за допълване на решение от 19.07.2011 г. по гр. дело №226/2011 г. на Монтанския окръжен съд в частта му за разноските. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на определението. Ответницата по частната жалба Д. П. С. като майка и законен представител на К. Ц. Ц., [населено място], не е заявила становище. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Ц. Г. Ц. е поискал допълване в частта му за разноските на решение от 19.07.2011 г. по гр. дело №226/2011 г. на Монтанския окръжен съд. С това решение правният спор не е решен, а е обявено за нищожно решение по гр. дело №1320/2010 г. на Ломския районен съд и делото е върнато за разглеждане от друг състав на същия съд. По тази причина и след като производството по предявения иск не е приключило, то не е възникнала и отговорността за разноски по делото като санкция за този, който е предизвикал неоснователно правния спор. Ето защо искането за допълване на решението в частта за разноските е недопустимо. Обжалваното определение трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.