Решение № 10 от 23.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3730/2013 г.

Решение № 10 от 23.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3730/2013 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Летище С. ЕАД [населено място], представлявано от изпълнителния директор П., чрез процесуалния представител юрисконсулт И. против въззивно решение от 12.03.13 г. по в. гр. д. № 15187/12 г. на Софийски градски съд, с което частично е отменено досежно иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за разликата над 636.13 лв. до 7 633.56 лв., обезщетение за оставяне без работа за периода 10.08.11 г. - 27.01.12 г., в която част е постановено ново, с което и в тази част иска е уважен, като в останалата част е потвърдено решение от 26.06.12 г. по гр. д. № 34551 по описа за 2011 г. на Районен съд София за уважаване на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ и са присъдени следващите се разноски. С определение № 961 от 27.09.2013 г. е допуснато касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по въпрос относно задълженията на въззивния съд при констатиране допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд, касаещо събиране на доказателствата по делото, по който е констатирано противоречие на въззивния акт с постановени по реда на чл. 290 от ГПК, решения с № 700 от 6.12.10 г. по гр. д. № 304/10 г. на IIIг. о., № 224 от 23.06.11 г. по гр. д. № 1184/10 г. на IIIг. о., № 118 от по гр. д. № 467/10 г. на I г. о. и № 466 по гр. д. № 1375/10 г. на I г. о. на ВКС. В съдебно заседание страните не се явяват. К. се представлява от процесуалния си представител, който поддържа подадената касационна жалба и желае тя да бъде уважена. Претендира направените разноски. Върховен касационен съд, състав на III г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: Ответникът по касация /ищец в производството/ е заемал длъжността "водач електрокар и друга перонна механизация, той и товарач", сектор "Багажи", отдел "П. обслужване", дирекция "Надземно обслужване". Трудовото му правоотношение е било прекратено на две основания - поради "съкращаване в щата" и "намаляване обема на работата" със заповед № 1225 от 21.07.11 г. на изпълнителния директор, считано от връчването й /27.07.11 г./. Относно първото основание за уволнение - по делото не е имало спор, че въз основа на решение на съвета на директорите /протокол от 11.07.11 г./ с новото щатно разписание са били предвидени за съкращаване 11 щатни бройки от общо 130-те за заеманата от ищеца длъжност. В. съд е приел, че не е налице реално съкращаване в щата, защото новото длъжностно разписание е влязло в сила от 1.11.11 г., а трудовото правоотношение е било прекратено преди това -на 27.07.11 г. /т. е. към момента на уволнението -27.07.11 г. - не е установено реално премахване на съответната трудова функция/. В заповедна за уволнение като мотив за "намаляване обема на работата" е посочено, че то е обусловено от "намаляване броя на обслужваните от наземния оператор [фирма] авиокомпании, съответно намален брой на обслужваните полети и намаляване на броя на обслужените багажи". За установяването на така посоченото основание за уволнение по чл. 328, т. 3 от КТ, ответникът своевременно - в отговора на исковата молба - е направил искане за събиране на относими доказателства/експертиза и гласни доказателства/, но същото необосновано е оставено без уважение. Във въззивната жалба, ответникът се е позовал на допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд при събирането на доказателства, но въззивният съд независимо, че го е констатирал, е счел, че тъй като в жалбата не се съдържа повторно искане, "ответникът не е ангажирал доказателства, установяващи наличието" му. Така приетото от въззивния съд е в противоречие с установената към настоящия момент с т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.13 г. по т. д. № 1/13 г. на ОСГТК на ВКС практика по поставения от касатора въпрос, във връзка с който е допуснато касационно обжалване. Съгласно нея - когато възникне необходимост да бъде установен даден факт, във връзка с наведено във въззивната жалба оплакване, въззивният съд служебно назначава експертиза и определя задачите й на разноски на страната, която носи тежестта да докаже съответния факт. Това е така, защото когато в нарушение на съдопроизводствените правила не е установен факт, който е от съществено значение за установяване на обективната истина по делото и във въззивната жалба се съдържа оплакване за това, е налице необходимост от установяване на този факт пред въззивния съд. Не е необходимо във въззивната жалба да се съдържа искане за назначаване на експертиза и да са определени задачите й, защото единствено съдът може да прецени дали установяването на този факт изисква специални знания, както и кои от поисканите от страната доказателства са съотносими и следва да бъдат допуснати. В случая - в представения отговор на исковата молба - ответникът е твърдял, че намаляването на обема на работата е било обусловено от обстоятелството, че считано от 28.01.2010 г., на територията на Летище С., с лиценз за надземно обслужване в частта обработка на багажи, товари и поща са започнали да оперират още два оператора, с които са сключили договори част от авиокомпаниите, които преди това са били обслужвани от "Летище С. ". Твърдението е, че именно това е станало причина за намаляване дейността и приходите на дружеството в частта на неземно обслужване, в това число и в обработката на багажите, каквато е изпълняваната от ищеца дейност. За установяване на това обстоятелство, ответникът е направил искане за допускане на експертиза за установяване на икономическия ефект от промяната на пазарния дял на дружеството работодател в тази област след навлизането на другите два оператора. Това искане на ответника е оставено без уважение от първоинстанционния съд с мотива, че не е необходимо "за правилното решаване на делото". При решаване на делото районният съд е приел, че основанието по чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ е недоказано, защото "доказателства обемът на обработваните товари на летището да е обективно намалял в периода преди уволнението на ищеца не са ангажирани от ответника". Последвала е въззивна жалба от ответника, в която той се е позовал на допуснатото процесуално нарушение от първоинстанционния съд при събирането на доказателства /приел е за недоказани обстоятелства, за които изрично е отказал да допусне поискани от страната доказателства/. В. съд в мотивите си е констатирал допуснатото от първоинстанционния съд процесуално нарушение, но не го е отстранил, защото в жалбата си въззивната страна не била направила изрично искане за събиране на доказателства. При тези факти и имайки пред вид дадения отговор на поставения въпрос, постановеният въззивен акт е неправилен и следва да бъде отменен. В случая - въззивният съд е ограничил правото на ответната страна да събере исканите от нея доказателства /експертиза и разпит на свидетели/, с които да установи твърдения от нея факт за наличие на намаляване обема на работа по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, което е посочила като самостоятелно основание за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца. Последното налага връщане на делото на въззивния съд за допускане на съотносимите доказателства и за решаване на спора по същество в зависимост от установяване или не на посочения от работодателя факт за намаляване обема на работата. На основание чл. 294, ал. 2 от ГПК по искането за разноски следва да се произнесе въззивната инстанция. С оглед на горното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение