Определение № 7127 от 25.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2695/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на "КОЦИ-2015 "ЕООД, подадена чрез пълномощник-адв.Бошнакова, за изменение на решение № 751 от 23.01.2024 г. по адм. д. № 2695/2023 г. на Върховния административен съд (ВАС), Пето отделение в частта за разноските, присъдени на дружеството. В молбата се сочи, че предвид реално извършената работа по делото и неговата фактическа и правна сложност, определеното в съдебния акт възнаграждение не отговаря на реалната и предоставена правна помощ и защита, която е била в значително по-голям обем. Претендира изменение на решението в частта за разноските, касаещи извършените разноски за адвокатско възнаграждение и иска присъждане на пълната сума, както е претендирана със списъка по чл. 80 ГПК. Ответникът -Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие"/ДФЗ/- не взема становище. Върховният административен съд намира искането за изменение на съдебния акт в частта за разноските за допустимо като подадено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Разгледано по същество, то е неоснователно. С решение № 751 от 23.01.2024 г. по делото Върховният административен съд е оставил в сила решение № 199 от 14.12.2022 г. по адм. д. № 50/2022 г. на Административен съд - Кюстендил и е осъдил ДФЗ да заплати на "КОЦИ-2015"ЕООД - със седалище и адрес на управление в гр. Сапарева баня направените по делото разноски в размер на 500 лв. В хода на касационното производство от страна на касационния жалбоподател - Зам. изпълнителния директор на ДФЗ е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.Процесуалният представител на касатора обоснова възражението с липсата на правна и фактическа сложност на делото. С решението съдът е приел, че искането на касационния ответник за присъждане на направените по делото разноски е основателно, но предвид защитимия материален интерес по делото, конкретната фактическа и правна сложност на спора,, е приел, че в полза на дружеството следва да бъдат присъдени разноски в размер на 500лв. Предвид изложеното съдебният състав приема, че няма основания да измени решение № 751 от 23.01.2024 г. по адм. д. № 2695/2023 г. на Върховния административен съд в частта за разноските, поради следното: Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК и с оглед направеното пред касационната инстанция възражение за прекомерност, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). Размерът на адвокатското възнаграждение, по аргумент от чл. 36, ал. 2 ЗАдв, следва да бъде справедлив и обоснован, и не по-нисък от предвиденото в наредба на Висшия адвокатски съвет (ВАдвС) - в случая Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба № 1/2004 г.). Следователно следва да бъдат съобразени три обстоятелства при определяне дължимия размер на адвокатско възнаграждение: 1. то трябва да е справедливо; 2. обосновано и 3. да съответства на предвидения в съответната наредба минимум. Предвид изложеното касационната инстанция намира, че при определянето на размера на адвокатското възнаграждение, което по аргумент от чл. 36, ал. 2 ЗАдв следва да бъде справедливо и обосновано, съдът следва да се ръководи от всички обстоятелства, свързани с конкретния обем и сложност на извършената дейност. В случая образуваното пред касационната инстанция производство предполага проверка на съдебното решение на Административен съд -Кюстендил, с което съдът се е произнесъл по законосъобразността на индивидуален административен акт, издаден в производство по предоставяне на финансова помощ чрез подбор на проектни предложения- Глава Втора от Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление/ЗУСЕФСУ/. Спорът не е усложнен от фактическа страна и това се потвърждава от обстоятелството, че по касационното дело е проведено едно заседание, в което същото е обявено за решаване. Не са събирани доказателства и не е разменяна значителна кореспонденция между страните. Работата на адвоката на ответника по касационната жалба се изразява в изготвяне на идентични по съдържение отговор и писмени бележки, явяване в едно съдебно заседание. По изложените съображения възнаграждението за тази инстанция, което настоящият състав на Върховния административен съд намира за справедливо и обосновано, е в размер на 500 лв. За сравнение, дължимата държавна такса за този вид съдопроизводствена дейност и материален интерес е в максимален размер на 1 700 лв. съгласно чл. 27, ал. 6 ЗУСЕФСУ. Тази стойност е израз на икономическите условия в страната, както и стремежа да не се възпрепятства достъпа до административно правосъдие, като същевременно се създават гаранции за по-бързо и ефективно правораздаване. Както е посочвал ВАС в аналогични съдебни актове, правосъдната функция на държавата е по искане и в интерес на гражданите и юридическите лица, а в същия интерес е и процесуалното представителство. Ирелевантен е размерът на присъдените от първоинстанционния съд разноски, доколкото контролът върху същите е следвало да бъде осъществен именно в производство по чл.248 ГПК пред АС-Кюстендил, по искане на заинтересована страна. Воден от горното и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, Върховният административен съд