Определение № 3492 от 23.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 2473/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Политическа партия „Български съюз за директна демокрация“ срещу определение от о.с.з. на 01.10.2024 г. по ф. д. 200/2016 г. по описа на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата на партията за допълване на постановеното в същото о.с.з. определение за прекратяване на производството по заявление вх. № 275001/04.07.2024 г. с присъждане на разноски в полза на жалбоподателя за представителство и защита по заявлението. Жалбоподателят поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен предвид постановяването му в нарушение на процесуалния закон. Излага, че на основание чл. 78, ал. 4 ГПК има право на сторените разноски за представляването му от адвокат по прекратеното производство и съдът е следвало да осъди правния субект, инициирал производството – С. Д. М., да му заплати доказаните разходи по приложен списък на разноските. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, приема, че е сезиран с допустима жалба от материално легитимирана страна. С обжалваното определение въззивният съд е отказал да допълни постановеното в същото съдебно заседание определение за прекратяване на производството по заявление вх. № 275001/04.07.2024 г. по ф.д. 200/2016 г. по описа на СГС с мотиви, че не са налице предпоставки за присъждане на разноски. Определението е правилно. Законът за политическите партии от 01.04.2005 г. регламентира учредяването, регистрацията, дейността и прекратяването на политически партии. Законът препраща към ГПК само в конкретни и изрично очертани хипотези, поради което само част от общите правила на охранителните производства са приложими към производството по вписване на партии и производството по вписване на промени в обстоятелства, подлежащи на вписване. Липсата на препращаща норма в ЗПП изключва приложението на общите правила на ГПК. Производството е едностранно, с участие на прокурор по силата на чл. 16 ЗПП, който следи за законност, като правната регламентация на едностранното регистърно производство изключва участието на трети лица в процеса, в който смисъл е практиката по определение № 3128 от 27.11.2024 г. по т. д. 2591/2024 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, която се споделя от настоящия състав на съда. По тези мотиви доводите по частната жалба за участие в процеса на насрещна страна – физическото лице С. М., освен че не почиват на данните по делото – заявление вх. № 275001/04.07.2024 г. по ф.д. 200/2016 г. по описа на СГС е подадено от М. като упълномощен представител и член на ИС на Политическа партия „Български съюз за директна демокрация“, така и на правната уредба на производството по ЗПП като едностранно такова. Подаването на заявление от ненадлежен представител на партията, противно доводите по частната жалба, не превръща представителя в страна в процеса, а е от значение единствено досежно надлежното сезиране на съда. Именно предвид специалната уредба в ЗПП на производството по вписване на политическите партии, респ. по вписване на промени относно обстоятелства, подлежащи на вписване, като едностранно такова с характеристиките на охранително производство, не намират приложение общите правила на исковия процес за присъждане на разноски по делото и конкретно сочената от жалбоподателя норма на чл. 78, ал. 4 ГПК. В ЗПП липсва уредба, касаеща евентуално извършени разходи от политическата партия, но на общо основание – чл. 541 ГПК, разноските в едностранното охранително производство са за сметка на молителя. В този смисъл е произнасянето с решение № 181 от 15.11.2013 г. по т. д. № 2765/2013 г., по описа на ВКС, ТК, І ТО. По тези мотиви правилно с обжалвания съдебен акт е отказано присъждане на разноски на частния жалбоподател и определението следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение