Определение № 502 от 04.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 5258/2023 г.

Производството е образувано по молба вх.№ 22446/27.12.2024г. от Н. А. К. и „В. – К“ ЕООД, чрез адвокат В. Р., за допълване на постановеното по делото решение №764/20.12.2024г., чрез присъждане на направените от молителите разноски за адвокатско възнаграждение по прекратената част от касационното производство. Молителите претендират присъждане на сторените от тях разноски, на основание чл.78, ал.4 от ГПК, за което са представили доказателства с отговора на касационната жалба. Твърдят, че искането е своевременно направено с отговора на жалбата, към която е представен и списък по чл.80 от ГПК, с което е изпълнено условието на процесуалния закон. Навеждат довод за съобразяване на размерите на претендираните възнаграждения с тези по Наредба №1/2004г. Ответникът И. К. К. с писмен отговор, чрез адвокат Д. А., изразява становище за недопустимост и неоснователност на искането. Твърди, че с постановеното по делото решение съдът не се е произнасял по исковете, за които се претендира допълването му, поради което въпросът за разноските по неразгледаните искове също не представлява негов предмет. Актът, с който е следвало да бъдат присъдени тези разноски е определението по чл.288 от ГПК, който е и подлежал на допълване по реда на чл.248 от ГПК. В условие на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираните от молителите адвокатски възнаграждения. Молбата на Н. А. К. е недопустима. С постановеното от касационната инстанция определение №3088/18.06.2024г. производството по предявения от И. К. срещу Н. А. К. и „В. – К“ ЕООД иск с правно основание чл.135 от ЗЗД е прекратено. Същото е влязло в сила на 04.07.2024г. (четвъртък), от която дата молителят не е страна в касационното производство, поради което и не е легитимиран да иска допълване на постановеното по делото решение. Н. К. е направил искане за допълване на определение №3088/18.06.2024г., с което производството по делото е прекратено. По това искане е налице произнасяне на касационната инстанция, което е окончателно. Новото искането следва бъде оставено без разглеждане. Молбата на „В. – К“ ЕООД изхожда от процесуално легитимирано лице. Същата е допустима, подадена в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК от влизане в сила на решението на касационната инстанция (20.12.2024г.). С определение № 3088/18.06.2024г. е оставена без разглеждане касационната жалба на И. К. против решение № 4543/17.08.2023г. по в.гр.д. № 1913/2022г. на СГС, в частта потвърждаваща решението на СРС по гр.д. № 61238/ 2020г. за отхвърляне на предявените искове от И. К. против „В.-К“ ЕООД и Н. А. К. с правно основание чл.135 от ЗЗД и с правно основание чл.240 от ЗЗД за заплащане на договорна лихва по договор за заем от 03.07.2006г. за периода от 08.12.2007г. до 07.12.2020г., и производството по делото е прекратено. Определението е връчено на молителя, чрез процесуалния му представител адвокат Р. Р., на 27.06.2024г. и е влязло в сила на 04.07.2024г. (четвъртък). Производството за допълването му по реда на чл.248 от ГПК с присъждане в полза на „В.-К“ ЕООД на разноските по прекратената част от производството, е приключило с влязъл в сила акт, като искането е оставено без разглеждане. Предмет на разглеждане в постановеното по делото решение №764/20.12.2024г. са исковете на И. К. срещу „В. – К“ ЕООД за заплащане на сумата от 25 000лв., част от невърнат заем в размер на 80 000лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на исковата молба – 08.12.2020г. до окончателното й изплащане и сумата от 7 631,94лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от 08.12.2007г. до 07.12.2020г. Със същото обжалваното въззивно решение е отменено и делото е върнато за разглеждане от друг състав на съда, при изпълнение на дадените указания по реда на чл.294, ал.1 от ГПК, включително за произнасяне по разноските за касационното производство съобразно изхода на спора (чл.294, ал.2 от ГПК). Предвид изложеното, съдът намира, че не е налице непълнота на съдебното решение в частта за разноските. Решението не може да бъде допълвано по реда на чл.248, ал.1 ГПК с присъждане на разноски по спорно право, което не е било предмет на разглеждане и произнасяне в него. Защитата при неприсъждане на направените разноски във връзка с прекратената част от производството, е посредством молба по чл.248, ал.1 ГПК за допълване на определението за прекратяване. В конкретния случай такова производство е било инициирано от молителя, но след преклузивния срок и същото е оставено без разглеждане с влязъл в сила акт. Новото искане е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Мотивиран от горното, съдебният състав