Определение № 637 от 06.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 3101/2015 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], София срещу определение № 1774 от 29.06.2015 г. по ч. гр. д. № 2453/2015 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане подадената от същото дружество частна жалба срещу протоколно определение от 08.08.2014 г. по т. д. № 1857/2012 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-9 състав. С постановения от първоинстанционни съд акт е направен доклад по делото по чл. 146 ГПК, допуснати са писмени доказателства, ответникът е задължен да представи доказателства и на страните са дадени указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК. Частният жалбоподател твърди, че въззивното определение е неправилно, като излага обаче съображения, относими към законосъобразността на първоинстанционното определение, а не към допустимостта на инстанционния контрол на същото, в какъвто смисъл са мотивите на Софийски апелативен съд. Ответникът по частната жалба – [фирма], [населено място] – заявява становище за неоснователност на същата в писмен отговор от 24.08.2015 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и заявените от страните становища, приема следното: Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, но разгледана по същество – същата е неоснователна. За да остави без разглеждане частната жалба, подадена от [фирма], София, Софийски апелативен съд е приел, че същата е процесуално недопустима, тъй като с нея се атакува определение, което не е преграждащо по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, нито в закона е предвидена изрична възможността за обжалването му. Определението е правилно. Първоинстанционното определение, предмет на въззивната частна жалба, не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на самостоятелен инстанционен контрол. Настоящият състав споделя изцяло изразеното от въззивния съд разбиране за недопустимостта да бъде обжалвано определението по чл. 146 ГПК, с което съдът прави доклад по делото и се произнася по доказателствените искания на страните. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК, обжалването на определенията е допустимо само в две хипотези – когато преграждат по-нататъшното развитие на делото (т. 1) и когато това е изрично предвидено в закона (т. 2). По отношение на постановеното по реда на чл. 146 ГПК определение посочените предпоставки не са осъществени. Този акт няма преграждащ производството по делото характер, а е такъв по движението му, като защитата срещу незаконосъобразността на извършените с него процесуални действия на съда се осъществява чрез обжалване на самото решение. С оглед на това и предвид липсата на изрично предвидена в закона обжалваемост на посоченото определение, изводът на въззивния съд за недопустимост на подадената частна жалба е правилен. Ето защо, постановеният от него акт следва да бъде потвърден. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение