Определение № 98 от 10.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2382/2017 г.

С постановеното по делото определение № 218/14.03.2018 година е допуснато касационно обжалване на решение № 24/12.02.2017 година на Апелативен съд Варна, постановено по гр. д. № 637/2016 година по подадената срещу него, от Н. Ф. Т. и А. А. З., касационна жалба с вх. № 1979/04.04.2017 година. Със същото определение на Н. Ф. Т. и А. А. З. е даден едноседмичен срок от съобщението, в който да внесат държавна такса в размер на 570.51 лева първата и 1137.05 лева втората по сметка на ВКС и да представят доказателства за това като им се укаже, че ако не направят това в определения срок подадената от тях касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено. Н. Ф. Т. и А. А. З. са били уведомени за задължението си да внесат държавна такса и за срока, в който това трябва да бъде направено на 21.03.2018 година, поради което определения от съда едноседмичен срок изтича на 28.03.2018 година. На 23.03.2018 година, преди изтичането на срока за внасяне на дължимата се държавна такса, Н. Ф. Т. е представила доказателства за внасянето й с вносна бележка от 23.03.2018 година. На същата дата е постъпила молба от А. А. З., с която е поискала, на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, да бъде освободена от заплащане дължимата се държавна такса, тъй като не разполага с достатъчно средства за заплащането й. Видно от представените с молбата доказателства А. А. З. получава месечен доход от 319.92 лева, като няма други доходи. Освен това същата притежава 3/4 идеални части от апартамент № 20, намиращ се в [населено място], [улица] и от застроен недвижим имот, намиращ се в [населено място], [улица]. От данните по делото е видно, че А. А. З. обитава втория от посочените имоти, поради което не може да извлича доходи от него, а предвид наличието на съсобственост такива трудно биха били реализирани от първия имот. С оглед на горното е установено, че А. А. З. не разполага с достатъчно средства, за да заплати определената от съда държавна такса за касационното производство в размер на 1137.05 лева. Предвид на това молбата й за освобождаване от задължението за внасяне на държавната такса по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК е основателна и следва да бъде уважена след което делото бъде докладвано за насрочване в открито съдебно заседание. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение