Определение № 168 от 28.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 709/2022 г.

Производството е по реда чл.274,ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от „МК“ ЕООД, [населено място] срещу определение № 1395 от 12.06.2020г. по ч.гр.д.№ 1649/2020г. на Апелативен съд София, с което е оставена без разглеждане частната жалба на дружеството срещу протоколно определение от 03.12.2019т. по т.д.№ 3075/2017г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата на дружеството за встъпване в процеса като замени ищеца по спора „Беркут корпорейшън“ЕООД във връзка с придобиване на спорното право в хода на процеса чрез договор за цесия. В частната жалба е въведен довод за неправилност на атакувания акт поради съществено нарушение на процесуалния закон. Твърдението е, че „МК“ЕООД е придобило правата, предмет на висящото дело пред СГС, поради което има правен интерес да встъпи в процеса като замени ищеца. Поддържа, че е нарушена разпоредбата на чл.228,ал.1 ГПК Счита, че постановеното от СГС определение е преграждащо и подлежи на инстанционен контрол, поради което се иска отмяната му. Отговор на частната жалба от ищеца „Беркут Корпорейшън“ЕООД и от ответника „Тангра 22“ЕООД (последното дружество в производството пред СГС не е дало съгласие за заместването) не е постъпил. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Частната жалба е допустима, но е неоснователна Съобразявайки искането на „МК“ЕООД като приобретател в хода на процеса на спорното право чрез договор за цесия, да встъпи в процеса като замени първоначалния ищец, въззивната инстанция е приела, че отказът на първоинстанционния съд да уважи молбата не подлежи на инстанционен контрол, тъй като обжалваният акт не попада в нито една от хипотезите на чл.274,ал.1,т.1 или т.2 ГПК. Атакуваното определение е правилно: Трайно установена е практиката на ВКС, че отказът на съда да допусне замяна на страна по делото по реда на чл.228 ГПК не подлежи на обжалване - определението по ч.гр.д.№ 3709/2017г. на Първо г.о. и цитираната в него практика, определението по ч.т.д № 77/2011г. на Първо т.о. и др. Не подлежи на обжалване и определението на съда, с което при прехвърляне на спорното право в хода на процеса, каквато е настоящата хипотеза, съдът откаже да допусне заместване на праводателя по реда на чл. 222 ГПК, към която разпоредба препраща чл.226, ал.2, изречение второ ГПК. Определението на съда по чл.226,ал.2, изр.второ ГПК също не прегражда развитието на производството и възможността за неговата обжалваемост не е предвидена в процесуалния закон, което изключва допустимостта на подадената срещу него частна жалба. Пред въззивната инстанция „МК“ЕООД е посочило, че обжалва „определението, с което е отказано искането му да замести ищеца в качеството си на преобретател - т.е. не е заявено изрично, че се обжалва определението в частта за отхвърляне на искането на страната за встъпване по делото като трето лице, но и частната жалба срещу тази част на първоинстанционното определение също би била недопустима. Отсъства идентичност между искането за встъпване по реда на чл.218 ГПК (чиято основателност е предпоставена от преценка за наличието на интерес за встъпващия, а отказът на съда да допусне участието, подлежи на обжалване по реда на чл.220 ГПК) и искането по чл.226 ГПК за конституиране като трето лице на приобретателя на спорното право поради различните правни последици на постановеното по делото решение в двете хипотези. При конституирането на трето лице помагач по реда на чл.218 сл. ГПК съдебното решение има действието, предвидено в чл.223 ГПК, а във втората хипотеза на прехвърляне на спорното право, постановеното решение съставлява пресъдено нещо и спрямо приобретателя (с изключенията, неотносими към настоящия случай). Настоящият състав на ВКС изцяло споделя съображенията, изложени в определение № 60358 от 15.10.2021г. по ч.т.д.№ 1432/2021г. на Първо т.о. на ВКС, че предвид законодателното решение - при прехвърляне на спорното право в течение на производството, делото да продължи своя ход между първоначалните страни, а действието на решението да се разпростре по отношение на приобретателя, независимо дали участва в производството, отказът за конституирането на трето лице-правоприемник на спорното право в хода на делото, не е преграждащо. В същия смисъл е и определение № 472 от 06.10.2017г. по ч.т.д.№ 2217г. на Първо т.о. на ВКС. По изложените съображения, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.