Определение № 49 от 09.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5446/2014 г.

Производството е по чл.95 ГПК, вр. със ЗПП. Постъпила е молба от 4.02.15 г. от Р. П., молител в образуваното пред ВКС производство по чл.303 и сл. от ГПК, за предоставяне на правна помощ, състояща се в осигуряване на безплатна адвокатска защита за процесуално представителство по делото. Към молбата са приложени декларации и актуализирани доказателства /описаната нова заповед на АСП/ за имотното състояние на молителката и семейството й. ВКС, като разгледа молбата, я намира за неоснователна: Разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от Закона за правната помощ съдържа две кумулативни предпоставки, които трябва да са налице, за да бъде предоставена правна помощ - страната по гражданско дело да не разполага с достатъчно средства и да желае да има адвокат, а също така интересите на правосъдието да изискват да бъде защитавана от адвокат. Отделно от това в чл. 24 ЗПП са предвидени изключения, при които правна помощ не се предоставя, а в чл. 5 ЗПП е ограничен обхватът на закона само по отношение на физическите лица. От представените с молбата доказателства се установява първата от предпоставките - молителката не разполага с достатъчно средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Същевременно е налице предпоставка по чл.24, т.1 ДПП, която изключва предоставянето на правна помощ. Когато се преценява дали предоставянето на правна помощ е оправдано от гледна точка на ползата, която би донесла на лицето, кандидатстващо за нея / чл.24, т.1 ЗПП/, следва да се вземат предвид действията, за извършването на които се иска помощта. В случая молителката иска правна помощ само за процесуално представителство в публичното заседание пред ВКС, след като е изготвила молбата си за отмяна, тя отговаря на изискванията за редовност и делото е насрочено в о.с.з. – чл.307 ГПК. Затова съставът на ВКС приема / както е прието и в други подобни случаи – напр. опр. по гр.д. №1133/12 г. на трето г.о./, че предоставянето на правна помощ с адвокатска защита само за процесуално представителство в публичното заседание не е оправдано по см. на чл.24, т.1 ЗПП и