Решение № 6318 от 09.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 697/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Я. Х. Д., с адрес: [населено място], община Разлог, област Благоевград, чрез пълномощника адв. С. Илиев, против Решение № 4913/31.10.2025 г., постановено по адм. д. № 677/2025 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 1040-01-237/01.04.2025 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Благоевград, с което е потвърдено Разпореждане № РВ-3-01-01858689/18.02.2025 г., издадено от упълномощено лице за Ръководител на контрола на разходите на ДОО при ТП на НОИ – Благоевград. Изложени са оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради постановяването му в противоречие с материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска отмяна на решението и постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се отмени оспореното решение на Директора на ТП на НОИ - Благоевград и потвърденото с него разпореждане. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касация - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Благоевград, чрез пълномощника главен юрисконсулт С. Митова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното съдебно решение, поради което моли то да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 200 (двеста) лева. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК и въз основа на фактите, установени от Административен съд - Благоевград, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Благоевград е Решение № 1040-01-237/01.04.2025 г. на Директора на ТП на НОИ - Благоевград, с което е потвърдено Разпореждане № РВ-3-01-01858689/18.02.2025 г., издадено от упълномощено лице за Ръководител на контрола на разходите на ДОО при ТП на НОИ – Благоевград, с което е разпоредено Я. Х. Д. да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за нетрудова злополука за периода от 12.06.2024 г. до 02.10.2024 г. в размер на 2489.26 (две хиляди четиристотин осемдесет и девет лева и двадесет и шест стотинки) лева, от които: 2 328.42 лева - главница и 160.84 лева - дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на постановеното разпореждане. Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че в електронния регистър на болничните листове фигурират данни за издадени болнични листове за оспорващия Я. Д. за временна неработоспособност, съгласно чл. 7 от Наредбата за парични обезщетения и помощи от ДОО /НПОПДОО/, както следва: на 17.06.2024 г. от Многопрофилна болница за активно лечение „Д-р А. В.“ – Разлог, за периода от 12.06.2024 г. до 11.07.2024 г. - болничен лист № Е20241616430; на 16.07.2024 г. от Многопрофилна болница за активно лечение „Д-р А. В.“ – Разлог, за периода от 12.07.2024 г. до 10.08.2024 г. - болничен лист № Е20242180279; на 13.08.2024 г. от Многопрофилна болница за активно лечение „Д-р А. В.“ – Разлог, за периода от 11.08.2024 г. до 09.09.2024 г. - болничен лист № Е20242180515; на 12.09.2024 г. от Медицински център „Св. Благовещение“ ЕООД за периода от 13.09.2024 г. до 02.10.2024 г. - болничен лист № Е20241014620. Осигурителят „Гергива“ ЕООД с ЕИК 201927700, е представил в ТП на НОИ - Благоевград удостоверения /приложение № 9/ относно правото на парично обезщетение от Я. Д., съгласно чл. 8, ал. 1 от НПОПДОО, за издадените болнични листове. Паричните обезщетения са изплатени на жалбоподателя. В ТП на НОИ - Благоевград е получен списък за последващ контрол от ЦУ на НОИ, с който е сигнализирано, че за Я. Д. има изплатено парично обезщетение за временна неработоспособност за периода от 12.06.2024 г. до 02.10.2024 г. и за същия период е подадена информация по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО от „Семекс“ ЕООД с ЕИК 175180741, в която е декларирано, че лицето е упражнявало трудова дейност. На основание чл. 107 от КСО и Заповед № ЗР-5-22-01772939/18.12.2024 г. на Директора на ТП на НОИ - София-окръг, е извършена проверка по разходите на ДОО на осигурителя „Семекс“ ЕООД от контролен орган на ТП на НОИ - София-окръг. Проверката е завършила с Констативен протокол № КП-5-22-01776500/03.01.2025 г. По време на проверката контролният орган е установил, че Я. Д. има сключен втори трудов договор - № 20180088/12.04.2024 г. със „Семекс“ ЕООД за длъжността „тракторист“, с непълно работно време - 2 часа дневна заетост. Подадено е уведомление по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда. Съгласно изискването на чл. 6, ал. 1 от НПОПДОО при осигурителя има дневник за завеждане на представени при осигурителя документи за изплащане на обезщетения и помощи от НОИ. В представения дневник за Я. Х. Д. няма заведен болничен лист за временна неработоспособност за периода от 12.06.2024 г. до 11.07.2024 г. При проверка в „Електронния регистър на болничните листа и решенията по обжалването им“ за месец юни и месец юли 2024 г. е установено, че на лицето няма издаден втори болничен лист за друг работодател. По данни от представената месечна отчетна форма за м.06.2024 г. Я. Д. има 20 отработени дни, а за м.07.2024г. има 23 отработени дни. Съгласно разплащателните ведомости при „Семекс“ ЕООД, оспорващият има начислено и изплатено брутно възнаграждение, както следва: за м.06.2024 г. за 20 работни дни - 233.25 лева и за м.07.2024 г. за 23 работни дни - 233.25 лева. Д. е осигурен за всички социални рискове на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, върху полученото трудово възнаграждение за пълен отработен месец 06.2024 г. и месец 07.2024 г. при непълно работно време - 2 часа дневна заетост, при „Семекс“ ЕООД. Данните от разплащателните ведомости съответстват на подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. При връчване на констативния протокол на осигурителя „Семекс“ ЕООД, същият не е оспорил изложените в протокола констатации. От своя страна, Д. е потвърдил, че не е представял документи за начисление и изплащане на парично обезщетения и помощи от ДОО в осигурителя „Семекс“ ЕООД. С оглед направените констатации след извършената проверка в осигурителя „Семекс“ ЕООД, е издадено Разпореждане № PB-3-01-01858689/18.02.2025 г. на упълномощено лице за ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Благоевград, с което на основание чл. 114, ал. 1 и 3 от КСО е разпоредено на Я. Д. да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение при нетрудова злополука за периода от 12.06.2024 г. до 02.10.2024 г. в размер на 2 489.26 /две хиляди четиристотин осемдесет и девет лева и двадесет и шест стотинки/ лева, от които: 2 328.42 лева - главница и 160.84 лева - дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на постановеното разпореждане. По повод постъпила жалба с вх. № 1012-01-398/05.03.2025 г. от Я. Д. срещу Разпореждане № РВ-3-01-01858689/18.02.2025 г. е извършена повторна проверка по разходите на ДОО в осигурителя „Семекс“ ЕООД от контролен орган на ТП на НОИ - София-окръг на основание чл. 107 от КСО и Заповед № ЗР-5-22-01855351/12.02.2025 г. на директора на ТП на НОИ - София-окръг. Резултатите от проверката са обективирани в Констативен протокол № КП-5-22-01862908/26.02.2025 г. При проверката контролният орган е установил, че жалбоподателят има сключен втори трудов договор № 20180088/12.04.2024 г. със „Семекс“ ЕООД за длъжността „тракторист“, с непълно работно време - 2 часа дневна заетост, като е подадено уведомление по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда и в представения дневник за Д. няма заведени болнични листове за временна неработоспособност за периодите от 12.07.2024 г. до 10.08.2024 г., от 11.08.2024 г. до 09.09.2024 г. и от 13.09.2024 г. до 02.10.2024 г. и при проверка в „Електронния регистър на болничните листове и решенията по обжалването им“ за месеците юли, август, септември и октомври 2024 г., е установено, че на оспорващия няма издаден втори болничен лист за друг работодател. Д., по данни от представената месечна отчетна форма за м.07.2024 г., има 23 отработени дни, за м.08.2024 г. има 22 отработени дни, за м.09.2024 г. има 19 отработени дни и за м. 10.2024 г. има 12 отработени дни. Съгласно разплащателните ведомости при „Семекс“ ЕООД, жалбоподателят има начислено и неизплатено за м.07.2024 г. /за 23 отработени дни/ брутно възнаграждение в размер на 233.25 лева; за м.08.2024 г. /за 22 отработени дни/ брутно възнаграждение в размер на 233.25 лева; за м.09.2024 г. /за 19 отработени дни/ брутно възнаграждение в размер на 233.25 лева и за м.10.2024 г. /за 12 отработени дни/ - брутно възнаграждение в размер на 121.70 лева. Установено е, че Д. е осигурен за всички социални рискове на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, върху полученото трудово възнаграждение за пълен отработен месец 07.2024 г., м.08.2024 г., м.09.2024 г. и за м. 10.2024 г., като данните от разплащателните ведомости съответстват на подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за посочените месеци. Посочено е, че са нарушени разпоредбите на чл. 46, ал. 1, т. 2 от КСО и чл. 18 от Наредбата за медицинската експертиза, тъй като парично обезщетение за временна неработоспособност не се изплаща за дните, през които лицето нарушава режима на здравните органи. От друга страна, в нарушение на чл. 40, ал. 1 от КСО, за процесния период Д. е получил парично обезщетение от НОИ за процесните болнични листа, а за същия период е получил и трудови възнаграждения от втория работодател с внесени осигурителни вноски за всички социални рискове на основание чл. 4, ал. 1 и чл. 6 от КСО. Директорът на ТП на НОИ – Благоевград е разгледал жалбата на Д. срещу Разпореждане № РВ-3-01-01858689/18.02.2025 г. и с оспореното пред първоинстанционния съд Решение № 1040-01-237/01.04.2025 г. е потвърдил разпореждането. За да постанови този резултат, административният орган е възприел изцяло установените при проверките факти, както следва: че в конкретния случай за периода от 12.06.2024 г. до 02.10.2024 г. на Я. Д. има издадени болнични листове и представени удостоверения /приложение № 9/ в ТП на НОИ - Благоевград от осигурителя „Гергива“ ЕООД, а в осигурителя „Семекс“ ЕООД, с който Д. също има сключен трудов договор, не са представени болнични листове за този период, като е установено, че за същия период Д. има отработени дни с начислено трудово възнаграждение. Директорът на ТП на НОИ – Благоевград е достигнал до извод, че на Д. неоснователно са изплатени 2 328.42 лeва, представляващи парично обезщетение за временна неработоспособност, поради което същият следва да възстанови полученото обезщетение за периода от 12.06.2024 г. до 02.10.2024 г., като общо следва да възстанови сумата в размер на 2 489.26 лева, от които: 2 328.42 лева - главница и 160.84 лв. - дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на постановеното разпореждане. Този извод е обоснован с разпоредбата на чл. 46, ал. 3 от КСО, съгласно която парично обезщетение за временна неработоспособност не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство. Следователно, когато за определени дни лицето е получило или му е начислено трудово възнаграждение, то няма право на парично обезщетение за временна неработоспособност за същите дни, като в този случай идеята на закона е да не се кумулират упражняването на трудова дейност и едновременното получаване на обезщетение за временна неработоспособност. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил подадената жалба. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е счел, че оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Благоевград е издадено от компетентен орган по чл. 117, ал. 3 от КСО, в предвидената от закона писмена форма, съдържа всички изискуеми реквизити, вкл. фактически и правни основания за издаване на акта, при постановяването му са спазени административнопроизводствените правила и същото, както и потвърденото с него разпореждане, са издадени при спазване на материалноправните изисквания за законосъобразност и в съответствие с целта на закона. Съдът е намерил за изцяло неоснователни доводите на жалбоподателя за липса на компетентност на длъжностното лице, издало потвърденото с решението разпореждане, като е приел, че същото е издадено от компетентен по материя, време и място орган, предвид приетата като доказателство по делото Заповед № 1015-01-164/12.10.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – Благоевград. Посочено е, че упражняването на трудова дейност, за която лицето подлежи на задължително социално осигуряване, е предвиденият от чл. 46, ал. 3 от КСО юридически факт, изключващ правото на парично обезщетение за временна неработоспособност. Установено е, че Д. е упражнявал трудова дейност при осигурителя „Семекс“ ЕООД за периода от 12.06.2024 г. до 02.10.2024 г., която дейност е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство и за която дейност му е начислено трудово възнаграждение за този период. Според съда в случая е категорично установено, че оспорващият не е представил пред втория си работодател „Семекс“ ЕООД болнични листове за периода от 12.06.2024 г. до 02.10.2024 г., като в този период е упражнявал трудова дейност, която е основание за осигуряване. Упражняването на трудова дейност и получаване на трудово възнаграждение през периода на издаване на актове от страна на здравните органи, е пречка за получаване на парично обезщетение за временна неработоспособност. Според административния съд в случая е доказано нарушение на режима, с което Я. Д. е проявил недобросъвестност, а всяка недобросъвестно получена сума се явява и неправилно извършен разход от фондовете на ДОО и следователно подлежи на възстановяване съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от КСО. Съдът е приел за изцяло неоснователни и ирелевантни доводите на оспорващия за недействителност на трудовото му правоотношение със „Семекс“, като в тази връзка съдът е посочил, че не може представеният трудов договор да бъде ценен като недействителен по изявление само на едната страна по договора, липсват доказателства и дори твърдения за обявяване на недействителността му по реда на чл. 74 от КТ, косвен съдебен контрол при изрично предвиден ред по чл. 74 от КТ е недопустим, а по арг. от чл. 74, ал. 3 и ал. 5 от КТ до обявяването на трудовия договор за недействителен, нито контролните органи, нито страните по него, могат да се позоват на тази недействителност. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 3 от КСО в приложимата ѝ редакция парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи. Това изискване кореспондира и с разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ), съгласно която на осигурените лица, които работят при повече от един работодател/осигурител, се издава повече от един екземпляр на болничния лист за представяне пред всеки от тях. Съгласно чл. 9, ал. 2 от НМЕ задължение за осигурения е да представи болничния лист или да уведоми работодателя/осигурителя до два работни дни от издаването му. В процесния случай е установено упражняването на трудова дейност по два трудови договора с двама осигурители. Обосновано съдът е съобразил, че лицето не се е снабдило с втори екземпляр на болничните листове, за да го представи пред втория работодател, а това поведение е в нарушение на чл. 8, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза. По делото е установено, че по първия трудов договор осигурителят „Гергива“ ЕООД е представил в ТП на НОИ - Благоевград удостоверения Приложение № 9, относно правото на парично обезщетение на Я. Д., по чл. 8, ал. 1 от НПОПДОО, за издадените болнични листове, по които е изплатено обезщетение при нетрудова злополука, а от другия осигурител „Семекс“ ЕООД са подадени данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за лицето, с което е декларирал, че лицето е упражнявало трудова дейност, основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство за периода 01.08.2024 г. – 16.10.2024 г., като пред този осигурител не са били представени болничните листове. При получаване на обезщетение за временна неработоспособност и при установените факти, че от лицето е упражнявана трудова дейност и е начислено трудово възнаграждение по сключения трудов договор със „Семекс“ ЕООД за процесния период (видно от подадените от дружеството осигурителни данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, представените присъствени форми за отчитане явяването на работа и ведомости за заплати), правилно контролния орган е приел наличието на хипотезата на чл. 46, ал. 3 от КСО, предвиждаща забрана за изплащане на парично обезщетение на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи. Твърдението на жалбоподателя за невъзникнало трудово правоотношение по втория трудов договор е недоказано. Работодателят е съставил документи, удостоверяващи изпълнението на трудовото правоотношение. От друга страна, административният съд правилно е приложил разпоредбите на чл. 74 от КТ. Съгласно чл. 114, ал. 1 от КСО, недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. Правилно е прието, че по отношение на Я. Д. са изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност, докато е извършвал трудова дейност в „Семекс“ ЕООД, за която подлежи на осигуряване, като не е представил пред втория си работодател болничните листове за посочения период, поради което е налице хипотезата на чл. 114, ал. 1 от КСО. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателно се явява своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на разноски. На основание чл. 143, ал. 3 във връзка с чл. 228 от АПК следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 102,26 евро (сто и две евро и двадесет и шест евроцента), съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,