Определение № 243 от 20.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 1788/2016 г.

ВКСII търговско отделение20.12.2016 г.докладчик Николай Марков

Диспозитив

ОТМЕНЯ определение №310 от 11.05.2016 г. по в.т.д.№85/2016 г. на АС Варна. Връща делото на АС Варна за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на въззивната жалба на [фирма] срещу решение №954 от 09.12.2015 г. по т.д.№1696/2014 г. на ОС Варна. Определението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Мотиви

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Николай А. Улибин и Л. К. Улибина срещу определение №310 от 11.05.2016 г. по в.т.д.№85/2016 г. на АС Варна, с което на основание чл.233 от ГПК е обезсилено решение №954 от 09.12.2015 г. по т.д.№1696/2014 г. на ОС Варна и е прекратено производството по в.т.д.№85/2016 г. на АС Варна и по т.д.№1696/2014 г. на ОС Варна. В жалбата се излагат съображения за неправилност на определението, като се иска отмяната му, поради липса на направен от ищците Николай А. Улибин и Л. К. Улибина отказ от предявените искове по чл.29 от ЗТР, предвид неавтентичността на подписите, положени под отказа от искове. Ответникът по жалбата [фирма] заявява становище за неоснователността й. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена от надлежни страни, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да постанови обжалваното определение, с което е прекратено производството по предявените от Николай А. Улибин и Л. К. Улибина срещу [фирма] искове по чл.29, ла.1 от ЗТР и е обезсилено постановеното от първоинстанционния съд решение по тези искове, въззивният съд е приел, че с молба от 09.05.2016 г. ищците са направили отказ от исковете, поради което и с оглед десезирането на съда, производството е процесуално недопустимо. Установява се от приетото в производството пред ВКС заключение на съдебно-почерковата експертиза, което настоящият състав кредитира изцяло като пълно, ясно и обосновано, че подписите и ръкописните текстове „Улибин Николай А.” и „Улибина Л. Кондратьевна”, положени в заявлението за отказ от искове, не са изпълнени и написани от Николай А. Улибин и Л. К. Улибина. Т.е. визираното заявление, послужило като основание за въззивния съд да приеме наличие на хипотезата на разпоредбата на чл.233 от ГПК е неавтентично, респективно не е налице валиден отказ от исковете. Поради липса на отказ от исковете, обжалваното определение следва да се отмени, а делото - да се върне на въззивния съд за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на въззивната жалба на [фирма] срещу решение №954 от 09.12.2015 г. по т.д.№1696/2014 г. на ОС Варна. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

Цитирани разпоредби

5