Определение № 63 от 25.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 2989/2013 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба вх.№ 1050/28.01.2013 год. на ЕТ „Р. 8 – Д. С. „,за допълване,с присъждане в нейна полза разноски / платени за касационното производство държавни такси от 30 лв. и 1243,59 лева /,на постановеното по настоящото дело решение № 156 / 12.01.2015 год. по т.д.№ 2989 / 2013 год. на І т.о. на ВКС. Със същото са отхвърлени предявените от УМБАЛ [фирма] обективно съединени искове срещу молителката. Ответната страна - УМБАЛ [фирма] – оспорва молбата като недопустима,поради непредставен от страната списък на разноски. Счита, че от съдебното решение е неясно каква е присъдената в полза на молителката сума от разноски,в размер на 2 500 лева, поради което следва да се приеме, че претендираните са вече заплатени,а ако тази сума е възмездяване на адвокатско възнаграждение,то оспорва да е доказано заплащането му от молителката. Молбата по чл.248 ГПК е предявена в преклузивния срок по чл. 248 ал.1 ГПК и изхожда от легитимирана за искането страна. Искането за присъждане на разноски е направено в касационната жалба,следователно е своевременно.В мотивите на постановеното решение е разграничен произхода на присъдените за възмездяване на разноски суми за предходните инстанции, а за касационна е посочена единствено сумата от 2 500 лева,кореспондираща с договорено от молителката адвокатско възнаграждение,чието заплащане е потвърдено в договора за правна помощ, представен по делото / т.1 ТР № 6 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС/.Молителката - касатор действително е заплатила дължими за касационното производство държавни такси от 30 лв. /за производството по чл. 288 ГПК / и 1 243,59 лева / за производството по чл.290 ГПК /,които е следвало да й бъдат възмездени. Възражението на ответната страна за недопустимост на молбата по чл.248 ГПК,поради непредставен списък на разноски,е неоснователно,тъй като искането не е за изменение на определението по вече присъдени от настоящата инстанция разноски ,а за допълване определението й,т.е. произнасяне за пръв път по направеното от страната искане за възмездяване на разноски от платени държавни такси,поради опущение на съда, в който смисъл са и мотивите към т.2 на ТР № 6 / 2013 год. по т.д.№ 6 / 2012 год. на ОСГТК на ВКС. Като направено своевременно и при доказаност на понасянето на разноските, искането следва да се уважи. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение, на основание чл.248 ГПК вр. с чл.81 вр. с чл.78 ал.3 ГПК