Определение № 9590 от 06.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9641/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 216а, ал. 1 във вр. с чл. 201, ал. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Образувано е по частна жалба на „Комунал Строй Енд Консулт“ ЕООД, ЕИК 208458425. Жалбата е против разпореждане № РоткЗОП-208/24.08.2026 г. на председателя на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). С него е отказано образуване на производство по ЗОП по жалба вх. № ВХР-2472/17.08.2026 г. срещу решение № D57425167 от 04.08.2026 г. на директора на Средно Училище „Симон Боливар“ - гр. Пловдив и жалбата е върната. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното разпореждане поради наличието на отменителни основания по чл. 209, т. 3 вр. чл. 236 от АПК. Иска се отмяната му и връщане на преписката на КЗК с указания за образуване на производство и продължаване на процесуалните действия по жалба с вх. № ВХР-2472/17.08.2026 г. Направено е и искане за отправяне на преюдициално запитване. Претендирани са разноски. Ответникът – директор на Средно Училище „Симон Боливар“ - гр. Пловдив, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, като съобрази изложените доводи и доказателствата по делото приема, че частната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 216а, ал. 1 от ЗОП, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното разпореждане № РоткЗОП-208/24.08.2026 г. на председателя на Комисията за защита на конкуренцията е отказано образуване на производство по ЗОП по жалба на „Комунал Строй Енд Консулт“ ЕООД срещу решение № D57425167 от 04.08.2026 г. на директора на Средно Училище „Симон Боливар“ - гр. Пловдив. С посоченото решение е прекратена обществена поръчка с предмет „Текущи ремонти работи в Средно училище „Симеон Боливар“ – гр. Пловдив“ на основание чл. 106, ал. 6, чл. 108, т. 4, чл. 110, ал. 1, т. 2 и чл. 181, ал. 6 от ЗОП поради това, че всички подадени оферти са били неподходящи по смисъла на §2, т. 25 от ДР на ЗОП. Комисията за защита на конкуренцията е приела, че видно от профила на възложителя, „Комунал Строй Енд Консулт“ ЕООД не е подало оферта за участие, следователно не е имало качеството участник в процедурата за възлагане на обществената поръчка. Тоест, дружеството не е било нито участник по смисъла на чл. 10, ал. 1 от ЗОП и § 2, т. 59 от ДР на ЗОП, нито заинтересован участник по смисъла на § 2, т. 13 от ДР на ЗОП. При тези данни председателят на КЗК е приел, че жалбата срещу акта на възложителя е била недопустима, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 198, ал. 1, т. 3 от ЗОП жалба срещу решението на възложителя за прекратяване на процедурата за възлагане на обществена поръчка, може да се подава само от заинтересован участник в процедурата. Обжалваното разпореждане е правилно. Съгласно чл. 198, ал. 1, т. 3 от ЗОП право на обжалване на подлежащите на обжалване актове по ЗОП, в т.ч. решението на възложителя за прекратяване на процедурата, има „всеки заинтересован кандидат или участник“. В рамките на § 2 от ДР на ЗОП са поместени легалните дефиниции на въпросните субекти: съгласно т. 12 „заинтересован кандидат“ е кандидат, който не е отстранен окончателно от участие на етапа на предварителен подбор, тъй като не е уведомен за отстраняването или производството по обжалване на решението, с което е отстранен, не е приключило; съгласно т. 13 „заинтересован участник“ е участник, който не е отстранен окончателно от процедура. Въпросното окончателно отстраняване касае случаите, в които участник е уведомен за решението, с което е отстранен, и то е влязло в сила. А за да е налице именно това развитие на процедурата, лицето следва да е подало оферта. Видно от доказателствения материал по делото, не е налице подадена оферта от страна на „Комунал Строй Енд Консулт“ ЕООД. Самото дружество посочва и потвърждава този факт както в жалбата пред КЗК, така и в разглежданата пред настоящата касационна инстанция частна жалба. Още повече – страната се квалифицира сама като „заинтересовано лице“, а не като заинтересован кандидат или участник. Вследствие на гореизложеното, правилни са изводите на Комисията за защита на конкуренцията, че подадената до нея жалба е била недопустима. Следва да бъде посочено, че легалните понятия „заинтересован участник“, „заинтересован кандидат“ и „заинтересовано лице“ не бива и не следва да се сместват. В този ред на мисли правилно КЗК е посочила, че обстоятелството, че жалбоподателят е имал качеството „заинтересовано лице“ по смисъла на § 2, т. 14 от ДР на ЗОП не е еквивалентно на „заинтересован участник“ или „заинтересован кандидат“. Заинтересованите лица са тези, които имат или са имали интерес от получаването на определена обществена поръчка и на които е нанесена или може да бъде нанесена вреда от твърдяното нарушение. Разграничението относно това коя категория лица в кои случаи има право да подава жалба е направено в чл. 198 от ЗОП. Именно от там може да бъде направен извод, че право да обжалва решението за прекратяване на процедурата имат само лицата, подали оферта в процедурата, каквото лице не е „Комунал Строй Енд Консулт“ ЕООД. Относно цитираната в частната жалба практика на СЕС следва да бъде отбелязано, че същата е неотносима към процесния случай. Цитираните части от решенията са извадени извън контекст и някои от тях – като решение C-289/21 от 24.11.2022 г., засягат различни случаи от настоящия, към които изводите на Съдът на ЕС не могат да бъдат съотнесени. В допълнение към горното – от повечето от посочените решения на СЕС може да се изведе именно това, което жалбоподателят се опитва да обори – че изискването за обусловеност между правния интерес и направената оферта (в случаи като настоящия) е допустимо условие за легитимация. В компетентността на националните съдилища е да извършат дължимата проверка дали това условие е налице и доколко гарантира правото на ефективна съдебна защита. В случая може да се обособи извод, че правото на ефективна съдебна защита на „Комунал Строй Енд Консулт“ ЕООД не е възпрепятствано или накърнено – видно от хронологичното развитие на казуса, дружеството е било обжалвало решението за откриване на процедурата и неговите права са защитени, доколкото няма данни да е открита нова процедура. С оглед на анализираното дотук, Комисията за защита на конкуренцията правилно е привела фактите под приложимото право, като е установила, че дружеството не попада в кръга лица, имащи право да обжалват решението за прекратяване на процедурата по ЗОП. Относно искането за оправяне на преюдициално запитване: По изложеното настоящата инстанция приема, че се намира в хипотеза на достатъчно ясна разпоредба относно поставения от частния жалбоподател въпрос. По същността на така формулираните въпроси, съдът намира, че с искането на отговор по тях, частният жалбоподател търси произнасяне по фактите, относими към съответния правен спор, висящ пред националния съд, т.е. желае СЕС да извърши проверка за законосъобразността на акта на Комисията за защита на конкуренцията, което освен че е недопустимо, е предмет на съдебен контрол от компетентността на националните съдилища. СЕС има правомощие само да тълкува ДФЕС, актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза, а предвид формулировката си, въпросът по своята същност не представлява искане за тълкуване на разпоредбите на правото на Европейския съюз, а искане СЕС да отговори на правен въпрос, съобразно конкретните факти на спора по настоящото дело. Предвид гореизложеното искането за отправяне на преюдициално запитване като неоснователно следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 във вр. с чл. 236 от АПК във вр. с чл. 216а във вр. с чл. 201, ал. 2 от ЗОП, настоящият състав на Върховният административен съд, състав на четвърто отделение