Определение № 628 от 12.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 563/2012 г.

Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 вр. с ал.1 т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. А. К. против определение № 10822/29.06.2012 по ч.гр.д.№410/2012 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-В въззивен състав. Ответникът по частната жалба „Д.”-О. не дава отговор по жалбата. Частната жалба е подадена от надлежна страна, в законовия срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по реда на чл. 274 ал.2 изр.2 ГПК и е допустима. След преценка на правните доводи на жалбоподателката, настоящият съдебен състав на ВКС счита,че тя е основателна. По делото съдът установи следното: По искане на „Д.”-О. срещу жалбоподателката е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 ал.1 т.3 ГПК от 9.05.2011 г. по ч.гр.д.№17040/2011 г. на Софийски районен съд, 31 състав, основаваща се на нот.акт, за сумата 26 697,08 лв.,ведно със законната лихва от 21.04.2011 г. и 534 лв. разноски. Срещу нея жалбоподателката е подала възражение вх.№ 1042180/11.10.2011 и искане за спиране на изпълнението по изп.д.№20117130400261 на ЧСИ Л.Т. по чл.420 ал.2 ГПК с вх.№1047075/09.11.2011 г., придружено с писмени доказателства за плащане.С определение от 24.11.2011 г. Софийски районен съд е приел,че същите не са убедителни и е отхвърлил молбата за спиране.М. К. е обжалвала това определение с частна жалба пред Софийски градски съд по ч.гр.д.№ 410/2012 г.В хода на това производство жалбоподателката е направила искане за спиране на изпълнението по чл.420 ал.1 ГПК, като е представила обезпечение за кредитора по чл.180 и 181 ЗЗД чрез внасяне по сметка на Софийски градски съд на дължимата сума и направените разноски общо в размер на 27 231,80 лв. Делото е върнато за произнасяне в Софийски районен съд и с определение от 26.01.2012 г., което е влязло в сила, второто искане е уважено и изпълнението е спряно. С обжалваното определение частната жалба на жалбоподателката срещу определението, с което не е уважена молбата й по искането по чл. 420 ал.2 ГПК е оставена без разглеждане, по съображения,че искането й вече е удовлетворено, с което е отпаднал правният интерес от водене на производството. Жалбоподателката счита,че определението е неправилно, тъй като правният й интерес не е отпаднал. За нея е от значение на какво основание ще е спряно делото, тъй като при уважаване на първоначалната й молба по чл. 420 ал.2 ГПК ще отпадне необходимостта от даване на обезпечение чрез внасяне на значителна парична сума. ВКС, ІV г.о. в настоящия състав счита, че този довод е основателен. За жалбоподателката не е безразлично, на какво основание ще бъде спряно изпълнителното производство.Вече постигнатият желан резултат не прави безпредметна другата правна възможност, която е предпочитана.Условията и основанията за спиране на изпълнението в хипотезите на чл. 420 ал.1 и 2 ГПК са различни, което обосновава и правния й интерес от разглеждане на частната й жалба от Софийски градски съд. Поради изложеното ВКС ,ІV г.о.