Определение № 1126 от 02.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 981/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на “Соф. АМ Лизинг” ООД, [населено място] срещу определение № 220 от 27.03.2023 г. по в. т. д. № 1104/2021 г. на Софийски апелативен съд, с което въззивният съд е отказал да изменил постановеното по делото решение № 613 от 23.09.2022 г. в частта относно присъденото в полза на процесуалния пълномощник на ответницата адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА в размер на 1 527.47 лв. Частният жалбоподател моли за отмяна на атакуваното определение. Според него, в случая само се твърди, но не са ангажирани доказателства за наличие на някоя от хипотезите, предвидени в чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата, поради което на процесуалния пълномощник на ответницата не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ. Освен това счита, че щом като в качеството си на представляваща третото лице-помагач – търговското дружество „Тарктур“ ЕООД – ответницата няма нужда от никаква правна помощ, то тя няма нужда от такава помощ и в личното си качество. Ответницата по частната жалба моли за оставяне на същата без уважение като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 09.06.2023 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното: Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да остави без уважение искането на въззивника за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на процесуалния пълномощник на ответницата И. К. – адвокат С. Д., тъй като от приложения по делото договор за правна защита и съдействие от 06.02.2022 г. се установява, че същият е осъществил защитата й в производството пред Софийски апелативен съд безплатно поради съществуващите между тях близки семейни отношения, което изцяло съответства на основанието, съдържащо се в разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 3 предл. 2 от Закона за адвокатурата. Приел е, че размерът на адвокатското възнаграждение от 1527.47 лв. е съобразен с уважената част от иска, като е приложена разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. Като неоснователно, предвид липсата на доказателства в тази насока, решаващият състав е преценил твърдението на молителя, че същият адвокат е представлявал и третото лице-помагач „Тарктур“ ЕООД във въззивното производство, както че е получил възнаграждение за производството пред САС като повереник на И. К., но чрез представляваното от нея дружество „Тарктур“ ЕООД. Настоящият състав намира, че извършената от въззивния съд преценка е правилна. С оглед посочването в договора за правна защита и съдействие от 06.02.2022 г., че осъщественото от адвокат С. Ц. Д. в полза на И. И. К. процесуално представителство е „безплатно“ „при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 от Закона за адвокатурата“, напълно обоснован е изводът, че в договора е отразено основанието за безплатната правна помощ и то е „близките отношения“ между представител и представляван. Що се отнася до доводите в частната жалба, че ответницата е представител на търговското дружество „Тарктур“ ЕООД, което е участвало като трето лице - нейн помагач, и че в това й качество тя не е имала нужда от правна помощ, същите са напълно ирелевантни по отношение дължимостта на разноските. Ето защо, обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение