Определение № 12255 от 01.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10589/2025 г.

Производството е по чл. 229 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. Ф. К., подадена чрез адв. Иванов против определение № 25624/28.07.2025г. по адм. дело № 5891/2025г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлено подаденото на 22.07.2025г. искане по чл. 161, ал. 1 АПК за възстановяване на срока за обжалване на заповед № 3282з-2098/30.04.2025г., издадена от директора на Главна дирекция "Гранична полиция“ (ГДГП) при Министерство на вътрешните работи (МВР). Иска се отмяна на оспореното определение като незаконосъобразно, възстановяване на срока за обжалване на административния акт и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на жалбата по същество. Ответникът – директорът на ГДГП при МВР, чрез юрк. Самуилова оспорва частната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор. За да се произнесе, настоящата инстанция съобрази следното: Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение 25624/28.07.2025г. по адм. дело № 5891/2025г. на Административен съд София-град е отхвърлено искането на Г. Ф. К., подадено на 22.07.2025г. чрез пълномощника му адв. Иванов за възстановяване на срока на обжалване на заповед №3282з- 2098/30.04.2025г., издадена от директора на ГДГП-МВР, с която на К. е наложено дисциплинарно наказание „порицание“. Съдът приема, че представените към искането за възстановяване на срока писмени доказателства-болничен лист от 20.05.2025г., издаден от Института на МВР, епикриза от 20.05.2025г., издадена от Първа клиника по вътрешни болести, Медицински институт-МВР за проведено лечение от 15.05.2025г. до 20.05.2025г. не обосновават изключителни обстоятелства, внезапно настъпили в срока за обжалване, които жалбоподателят да не може да преодолее като тежко заболяване, тежка злополука и др. Съдът посочва, че заповедта е връчена на служителя на 09.05.2025г. и е оспорена по съдебен ред пред Административен съд София-град на 27.05.2025г., като в рамките на така посочения период, и преди изтичане на срока за оспорване на административния акт, въпреки престоя на К. за лечение в Медицинския институт, на 15.05.2025г. упълномощава адвокат Иванов, видно от представеното по делото пълномощно и договор за правна защита и съдействие в съдебното производство по оспорване на заповед № 3282з-2098/30.04.2025г., издадена от директора на Главна дирекция "Гранична полиция“ (ГДГП) при Министерство на вътрешните работи (МВР). При това положение съдът приема, че дори да се приеме наличие на внезапни и непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 161, ал. 1 АПК по отношение на К., такива не се установяват да са налице по отношение на упълномощения адвокат, който, снабден с доказателства за упълномощаването 8 дни преди изтичане на крайния срок за оспорване на заповедта е имал възможност да депозира жалбата в срок. Определението е правилно. Съгласно чл. 161, ал. 1 от АПК обстоятелствата, довели до пропускане на срока за обжалване, следва да са непредвидени, т. е. внезапно настъпило събитие или действие, което обективно е възпрепятствало оспорването в размерите на срока. Законодателят не е дефинирал съдържанието на понятието "особени непредвидени обстоятелства". Съгласно установената практика това са обстоятелства, които са извън обичайните, нормално очакваните и поради това извън предвидимите, обстоятелства, които лишават страната обективно от възможността да осъществи съответното процесуално право; такива, поради които лицето е било в ситуация на обективна невъзможност в срок да извърши съответното действие и са довели до физическа невъзможност да предприеме действия; те се дължат на външна причина, каквито са случайните и непреодолими събития. Те следва да са възникнали внезапно, изненадващо, поради което жалбоподателят не е бил в състояние да ги предвиди и преодолее. Обосновано и след задълбочен анализ на доказателствата към молбата за възстановяване на срока за обжалване на заповедта, първоинстанционният съд приема, че в случая не може да се приеме, че поради престоя си в болнично заведение жалбоподателят не е могъл да подаде жалбата, предвид редовното упълномощаване на адвокат за извършване на всички съдопроизводствени действия по оспорване на акта осем дни преди изтичане на законоустановения срок за обжалване. Следователно не се касае за "особено непредвидени обстоятелства" и искането за възстановяване на срока за обжалване на заповедта правилно е отхвърлено от АССГ. При това положение липсват основания за отмяна на постановеното в тази насока определение и то следва да се остави в сила. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на пето отделение,