Решение № 6591 от 12.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10287/2010 г.

Решение № 6591 от 12.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10287/2010 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Веселин Борисов Тасев от гр. Стара Загора против решение № 920/23.06.2010 г. по адм. д. № 764/2010 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт № 2400856/14.03.2008 г, издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Ст. Загора, потвърден с Решение № 384 от 16.05.2008 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, в която на лицето са определени данъчни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.), при ревизия по реда на чл. 122, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, т. 2 и 7 от ДОПК, както следва: за 2002 г. в размер на 947, 50 лв. и лихви - 597, 90 лв., за 2004 г. в размер на 12 991, 55 лв. и лихви - 4 898, 54 лв. и за 2005 г. в размер на 20 783, 80 лв. и лихви - 5 276, 15 лв., или общо в размер на 34 722,85 лв. и лихви за просрочие в размер на 10 772,59 лв. Излагат се доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му и присъждане на разноски. Ответната страна - ДД "ОУИ" - Пловдив в представена писмена защита от процесуалния представител, взема становище за неоснователност на касационната жалба и за оставяне в сила на решението, като правилно. Претендира присъждане на следващото се юрисконсултско възнаграждение Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството е за втори път пред касационната инстанция. С решение по адм. д. № 13597/2009 г. на Върховния административен съд, първо А отделение, е отменено по касационна жалба на Веселин Борисов Тасев решение по адм. д. № 1162/2008 г. на Административен съд Пловдив, с което е била отхвърлена жалбата срещу Ревизионен акт № 2400856/14.03.2008 г, издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Ст. Загора, потвърден с Решение № 384 от 16.05.2008 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да се обсъди ангажираните от жалбоподателя доказателствени средства, относими към твърденията му за неправилно определяне на размера на данъчната основа. При новото разглеждане на делото страните са нямали други доказателствени искания, като жалбоподателят не е бил представляван. За да отхвърли жалбата като неоснователна, първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото от друг съдия, след като е съобразил указания на ВАС в отменителното решение, анализирал е приетите по делото съдебно оценъчна и съдебно-счетоводна експертизи, и е приел, че същите не следва да се кредитират, поради това, че съдебно оценъчната експертиза е със заключение на база описание на леките автомобили по данни на жалбоподателя, а не въз основа на обективни данни, при липса на оглед на същите, а поради това, че ССЕ е изготвена изцяло на база съдебно оценъчната експертиза, след като не е кредитирал първата, не е съобразил и констатациите на втората експертиза. Съдът е направил изводи, че след анализ на установените по делото данни, не са опровергани констатациите на ревизията, извършена по реда на чл. 122 ДОПК и определената от ревизията данъчна основа и дължим данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) са законосъобразни. Решението е правилно. От фактическа страна е установено, че през периода 01.01.2002 г. -31.12.2005 г. Веселин Тасев е извършвал, при условията на чл. 19 от СК покупко-продажби на употребявани леки автомобили, но не е подавал ГДД или не е включвал в подаваните годишни данъчни декларации като облагаем доход по чл. 14 от ЗОДФЛ (отм.). Както в Ревизионния акт, така и в Ревизионния доклад, органът по приходите е приел, че неподаването на декларации представлява обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 1 от ДОПК и поради това на лицето е връчено уведомление по чл. 124, ал. 1, че данъчната основа ще бъде определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. След дадена декларация от негова страна и представени допълнителни писмени доказателства, органът по приходите за ревизирания данъчен период 01.01.2001 - 31.12.2005 г., е констатирал наличието на несъответствие между приходи и разходи, т. е. данни за укрити приходи и доходи и съответно - обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Поддържаните от жалбоподателя твърдения са, че е продавал употребявани автомобили без да реализира приходи, т. е. на загуба, поради технически неизправности, които по негови твърдения са отчетени и от приетата по делото експертиза. В този смисъл е заключението на вещото лице по приетата от съда съдебно оценъчна експертиза, която е дала справедлива пазарна цена на всеки един от автомобилите, но използвайки технически характеристики по описание на самия жалбоподател, включително и за технически неизправности по описание, а не обективни данни, поради това, че не е направило оглед на същите, което изрично е вписано в заключението. При така изготвена съдебно-оценъчна експертиза, правилно съдът не я е кредитирал и е приел, че със същата не се опровергават констатациите на ревизията в тази част и определената данъчна основа по реда на чл. 122 ДОПК. Правилно са приети за неоснователни възраженията на жалбоподателя продажната цена да се определи, съобразно представените договори за продажби. Облагането в случая не се осъществява при съобразяване на материалноправната разпоредба на чл. 24, ал. 2 от ЗОДФЛ (отм.), а по особения ред на чл. 122 от ДОПК. При изпълнение на задължението си за вярно отразяване при попълване на подаваните декларации по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.), данни за продаваните МПС щеше да се съдържат в съответното приложение към ГДД, включващи: вида на превозните средства, продажната цена, фактическата цена на придобиване и данъчната основа по чл. 24, ал. 2 от ЗОДФЛ (отм.). Неподаването на ГДД за част от ревизираните години, или непопълване на съответното приложение декларацията с данните от осъществените сделки, е основание, визирано в чл. 122, ал. 1, т. 1 от ДОПК, поради наличието на което данъчната основа се определя при съобразяване на относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Оспорената от жалбоподателя наличност от ревизиращите органи в размер на 9 238,31 лв. към 01.01.2002 г., не е опровергана, включително и с приетата ССЕ. За 2002 г. не е подавана ГДД, а са констатирани в хода на ревизията покупки и продажби на МПС. След частична отмяна на РА от директора на дирекция "ОУИ", е установено задължение по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2002 г. в размер на 947, 50 лв. дължим данък и лихва - 597,90 лв. За 2003 г. е прието, че приходите надвишават разходите, поради което няма предпоставка за прилагането на чл. 122 и сл. от ДОПК, като за налични в края на годината ревизиращите органи приемат сумата от 8 891 лв. За 2004 г. е установена разлика между разходите и приходите в размер на 91 185,54 лв., която проверяващите са приели като недеклариран доход, а половината от него по силата на Семейния кодекс - 45 592, 77 лв. е определена като данъчна основа на Тасев. Тя е прибавена към данъчните основи от извършени услуги и от трудови правоотношения и е определена обща данъчна основа в размер на 48 290,48 лв. и дължим данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г., в размер на 12 991,55 лв. и лихва 4 898,54 лв. Правилно за тази години съдът е потвърдил изводите на ревизиращите органи за недоказани твърденията на декларатора за получени заеми от три физически лица - от Паскал Янакиев Стаматов - предоставен през м. юли 2004 г. за сумата от 50 000 лв.; от Атанас Кръстев Атанасов - предоставен през м. август 2004 г. за сумата от 60 000 лв. и от Гето Александров Генин - предоставен в края на 2004 г. за сумата от 15 000 евро. Съдът се е позовал на общите разпоредби на Закона за задълженията и договорите и е извел изводи, че най-често облигационното отношение е насочено към определен имуществен интерес. В твърдяните от жалбоподателя облигаторни отношения не се установява наличието на такъв интерес у заемодателите, именно поради липсата на договорени условия, които да оправдаят техния интерес от заемните правоотношения. Доказателство в тази насока е и обстоятелството, че заемополучателят Тасев не е изпълнил до този момент задължението си изцяло или частично да погаси твърдяните кредити, а и няма твърдения за тримата кредитори Стаматов, Атанасов и Генин да са предприели действия по удовлетворяване на вземанията си срещу Веселин Тасев, като според съда не е без значение и обстоятелството, че се касае за значителни парични суми, както и че по отношение на заемните договори понастоящем е изтекъл, както специалния три годишен давностен срок, така и общия петгодишен такъв, предвиден в ЗЗД. Правилни са и изложените от съда съображения по отношение на твърденията за предоставена сума в размер на 128 850 лв. от Христо Симеонов Николов във връзка с договор за поръчка - закупуването на автомобил "Порше Кайен", които не са доказани със съответните доказателства, а отделно е установено, че при излизането си от страната Тасев не е декларирал въпросната сума като налична, с оглед твърдяното предоставяне на сочената сума от третото лице за закупуването на автомобила. Тези изводи на съда изцяло се възприемат като правилни от настоящата инстанция. За 2005 г. е установено, че жалбоподателя има подадена ГДД по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.), в която са декларирани доходи от извършени услуги с личен труд и данъчна основа за тях - 1560 лв. Разходите на семейството са установени в общ размер на 199 991,48 лв., в т. ч. - за покупка на 3 бр. леки автомобили 196 391,48 лв., за издръжка на живота - 1600 лв. и за погасяване на заем на дъщеря си - 2000 лв. Приходите на семейството са приети в общ размер на 26 413,13 лв., в т. ч. - от пенсия на Тасев - 4350 лв., от доходи за извършени услуги 1560 лв., от заплати на съпругата 1503,13 лв., от продажба на 4 бр автомобили за 17 500 лв. и банков кредит 1500 лв. Разликата между разходите и приходите в размер на 173 578,35 лв. органът по приходите е приел като недеклариран доход, а половината от него по силата на Семейния кодекс - 86 789,18 лв. е определен като данъчна основа на жалбоподателя. Тя е прибавена към данъчната основа по ГДД и е получена обща данъчна основа в размер на 88 849,18 лв. и дължим данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. - 20 783,80 лв. и лихва 5 276,15 лв. След анализа на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, и в условията на чл. 19 от СК, органът по приходите е определил данъчните основи за облагане с пряк данък на задълженото лице като за определянето им за всяка година поотделно са обобщени данните, събрани от извършени насрещни проверки. Констатациите на ревизията не са опровергани в хода на оспорването на РА по административен и съдебен ред, поради което изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на РА са обосновани. Съобразно изложеното, касационната жалба е неоснователна и обжалваното съдебно решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, първо отделение,