Решение № 759 от 23.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11147/2025 г.
ВАСЧетвърто отделение23.01.2026 г.докладчик Диана Гърбатова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 927 от 09.10.2025 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-682/2025 г. ОСЪЖДА Община Горна Малина, с адрес в с. Горна Малина, пл. "Родолюбие" № 1, да заплати на "Галчев Инженеринг" ООД, с ЕИК 200678992, със седалище и адрес на управление в гр. София, [жк], [улица], Бизнес сграда "Галчев холдинг", направените по делото разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв. /две хиляди лева/, при равностойност 1022,58 евро /хиляда и двадесет и две евро и петдесет и осем евроцента/, в съответствие с чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ДИАНА ГЪРБАТОВА секретар: Членове: /п/ МАРИЯ РАДЕВА /п/ ВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ
Мотиви
Производството е по реда на чл. 216 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/, във връзка с чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба, имаща характер на касационна жалба, на кмета на община Горна Малина, подадена чрез упълномощен адв. В. Тодоров, против решение № 927 от 09.10.2025 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ по преписка № КЗК-682/2025 г. С касационната жалба и в съдебно заседание чрез адв. Тодоров се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на обжалвания акт. Според касационния жалбоподател оспореното решение на КЗК е постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Касаторът оспорва изводите на Комисията и твърди, че мотивите й са формални и не кореспондират с доводите, изложени от жалбоподателя и доказателствата по преписката и закона. Счита, че в случая не са налице нарушенията, възприети от КЗК при определяне условията на поръчката относно изискуемото висше образование и опит на експертите, изпълняващи предмета на поръчката, както и досежно установената липса на техническа спецификация. Претендира отмяна на обжалваното решение на органа по преразглеждането и решаване спора по същество с отхвърляне жалбата срещу процесното решение на възложителя. Заявява искане за присъждане на направените разноски в двете инстанции по обжалването с представен списък за тях. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Ответникът - "Галчев инженеринг" ООД, с ЕИК 200678992, със седалище и адрес на управление в гр. София, с управител Л. Галчев, оспорва касационната жалба с писмено становище, представено от упълномощен адв. Ал. Цветков, който пледира за оставяне в сила обжалваното решение на КЗК като правилно и законосъобразно постановено. Претендира присъждане на разноски по делото, съгласно приложен списък с доказателства за тяхното извършване. Като прецени данните поделото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - предявена от надлежна страна против неблагоприятен акт, в преклузивния срок за обжалване, визиран в нормата на чл. 216, ал. 1 ЗОП. Разгледана по същество касационната жалба е НОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 927 от 09.10.2025 г. е отменено решение № F721130 от 21.07.2025 г. на заместник-кмета на община Горна Малина /заповед за заместване № 327/15.07.2025 г. за периода 17.07.2025 г. - 25.07.2025 г./ за откриване на процедура - "публично състезание" за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Реконструкция на водно огледало – Център с. Горна Малина, община Горна Малина", с УНП 00747-2025-0006 в ЦАИС ЕОП; на община Горна Малина е възложено да заплати на "Галчев Инженеринг" ООД, с ЕИК 200678992 направените в производството пред КЗК разноски в размер на 3 350 (три хиляди триста и петдесет) лв., представляващи платена държавна такса за образуване на производството в размер на 850 лв. и 2 500 лв. с вкл. ДДС, представляващи заплатено възнаграждение за един адвокат; оставено е без уважение искането на възложителя за възлагане на направените в производството пред КЗК разноски. За да достигне до този резултат органът по преразглеждането е констатирал, че е сезиран с жалба от "Галчев инженеринг" ООД срещу решение № F721130 от 21.07.2025 г. на възложителя, с което е открита процесната възлагателна процедура. КЗК е установила, че жалбоподателят е посочил в жалбата си множество нарушения, от които Комисията е счела, че две от тях са действително допуснати от страна на възложителя и с тях се опорочава откритата процедура за възлагане на конкретната обществена поръчка. Органът по преразглеждането е преценил като основателно възражението на оспорващото дружество против въведеното от възложителя изискване на висше образование опит на експертите, с които следва да разполагат участниците в процедурата, доколкото това задължително условие е неясно формулирано. Комисията е възприела като основателно и оплакването на жалбоподателя за липса на приложена техническа спесификация към обявената документация на процесната обществена поръчка. Оттук е изведено заключение за наличие на основания за отмяна на акта на възложителя, с който е открил оспорената процедура - "публично състезание" за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Реконструкция на водно огледало – Център с. Горна Малина, община Горна Малина". Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно и обективно изследване на фактическата и правна обстановка, след обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, КЗК е произнесла законосъобразен акт, който следва да остане в сила. Това е така, защото Комисията точно е констатирала, че възражението на жалбоподателя е насочено против обявения от възложителя критерий за подбор относно техническите и професионални възможности на участниците, в който е заложено задължително условие те да разполагат с експерти, които ще са пряко ангажирани с изпълнението на поръчката. Относно визираните експерти е регламентирано изискване да притежават висше образование, без да е отразено в решението за откриване на процедурата и в обявената с него документация каква специалност следва да притежават. Безспорно възложителите разполагат с оперативна самостоятелност при определяне на критериите за подбор, която обаче не е абсолютна, а е ограничена от разпоредбата на чл. 59, ал. 2 ЗОП и формулираната от законодателя забрана в чл. 2, ал. 2 ЗОП относно ограничаване на конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка. КЗК правилно е преценила, че в конкретната хипотеза изискването за наличие на висше образование, без конкретизиране на специалността, по която то е придобито, е необосновано, защото няма яснота относно специфичната компетентност, необходима с оглед изпълнение на предмета на поръчката. Съдът споделя и становището на Комисията досежно изискуемия от възложителя двегодишен специфичен опит на експерта, с който участниците следва да разполагат, понеже отново липсва уточняване дали този опит следва да е придобит непрекъснато през посочения минимално изискуем период или и допустимо да бъде натрупан в рамките на по-дълг период, при който сумарно са реализирани най-малко две години специфичен опит. С оглед на това не би могло да се определи дали необходимият опит на експерта трябва да е придобит само през последните две години или е допустимо изискуемите две години опит да са придобити в един по-продължителен период при упражняване на дейност в областта на музикални и интерактивни водни съоръжения. По отношение на липсата на утвърдена и приложена техническа спецификация към документацията на процесната обществена поръчка, настоящият касационен състав намира за неоснователни възраженията на касатора против изводите на КЗК. В случая Комисията законосъобразно се е позовала на нормата на чл. 48, ал. 1 ЗОП, според която възложителят определя техническите спецификации съобразно изискванията на приложимите нормативни актове в съответната област, като прилага някой от следните начини: 1. чрез посочване на работните характеристики или функционалните изисквания, включително екологичните, които позволяват точно определяне на параметрите на предмета на поръчката; 2. чрез посочване в следния ред на: а) български стандарти, които въвеждат европейски стандарти; б) европейски технически оценки; в) общи технически спецификации; г) международни стандарти; д) други стандартизационни документи, установени от европейски органи по стандартизация, или когато няма такива - чрез български стандарти, български технически одобрения или български технически спецификации, отнасящи се до проектирането, метода на изчисление и изпълнение на строителството, както и до използването на стоките; 3. чрез определяне на работни характеристики или на функционални изисквания чрез посочване на спецификации по т. 2, позоваването на които се приема за постигане на съответствие с изискванията за работните характеристики или функционални изисквания; 4. чрез спецификации по т. 2 за част от характеристиките, а за други - чрез посочване на работните характеристики или функционалните изисквания по т. 1. При извършения задълбочен фактически и правен анализ Комисията вярно е установила, че технически изисквания към изпълнението на конкретната обществена поръчка са описани в част II. "Количествено-стойностна сметка", представляваща част от обявената документация. В случая Количествено- стойностната сметка съдържа определени СМР дейности с единственото посочване на тяхното количество и мярка, като определени технически характеристики на необходимите материали и оборудване са представени само за части ВиК и Електро. От съществено значение е обстоятелството, че в проекта на договора, приложен към обявената документация на поръчката възложителят е регламентирал изпълнителят да извърши определени дейности, между който е и "1. Изпълнение на строително-монтажни работи за горецитирания обект в съответствие с изискванията на чл. 169, ал. 1 и 3 от ЗУТ, техническите спецификации, проекта, предписанията и количествено-стойностните сметки, както и с правилата за изпълнение на строителни и монтажни работи и на мерките за опазване на живота и здравето на хората на строителната площадка. ". В чл. 3, ал. 1 от проекта на договор е разписано, че "Техническата спецификация към настоящата обществена поръчка, както и Техническото предложение и Ценовото предложение, в т. ч. Количествено-стойностната сметка, подадени от ИЗПЪЛНИТЕЛЯ в процедурата за възлагане на обществената поръчка, съставляващи съответно Приложения № 1, 2 и 3 ("Приложенията") представляват неразделна част от този договор". Оттук КЗК е формирала верен извод, че за разлика от посоченото в част I "Указания за участие в обществената поръчка" от документацията за участие, в проекто-договора за обществената поръчка възложителят е направил ясно разграничение между Техническа спецификация и Количествено-стойностна сметка, поради което те са отделни и самостоятелни документи, но в случая Техническа спецификация, към която препраща проекто-договорът, действително липсва от документацията. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. С оглед изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски се оставя без уважение. На основание чл. 143, ал. 3 АПК касационният жалбоподател следва да заплати на ответника сторените от него разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, но не в пълния поискан размер - 3600 лв. Съдът намира за основателно възражението на касатора за прекомерност на адвокатския хонорар, заплатен от ответното дружество, поради което присъдените разноски следва да бъдат намалени на 2000 лв., който размер съответства на фактическата и правна сложност на спора, спецификата на касационното производство, в което спорът е само по правото, но не и по фактите, както и на конкретния обем на процесуално представителство, осъществено от упълномощения адвокат. Ето защо касаторът следва да заплати на ответника адвокатско възнаграждение възлизащо на 2000 лв. На основание на горното и на 216 ЗОП във връзка с чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,
Цитирани разпоредби
14- чл. 143, ал. 3 АПК
- чл. 209, т. 3 АПК
- чл. 2, ал. 2 ЗОП
- чл. 216, ал. 1 ЗОП
- чл. 48, ал. 1 ЗОП
- чл. 59, ал. 2 ЗОП
- чл. 12
- чл. 13
- чл. 169, ал. 1
- чл. 208
- чл. 216
- чл. 221, ал. 2
- чл. 228
- чл. 3, ал. 1