Определение № 145 от 05.08.2020 г. на ВКС по т. д. № 1477/2019 г.
ВКСI търговско отделение05.08.2020 г.докладчик Анжелина Христова
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от „Инвестбанк“ АД, [населено място] за допълване на постановеното по делото определение №267/21.04.2020г. чрез присъждане на направените разноски в касационното производство- платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по реда на чл.248 ГПК. Съдът е сезиран с молба от „Инвестбанк“ АД за допълване на постановеното по делото определение №267/21.04.2020г. чрез присъждане на направените разноски в касационното производство- платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство. Ответникът по молбата „Бъфет Файнанс Корпорейшън“ ЕООД не взема становище. Настоящият съдебен състав констатира, че молбата за допълване в частта за разноските на постановеното по делото определение е подадена в законоустановения 1-месечен срок от легитимирано лице, поради което е допустима. Разгледано по същество искането е неоснователно. С постановеното по делото определение по чл.288 ГПК съдът не допуска касационно обжалване на решение №3030 от 21.12.2018г. по т.д.№4170/2018г. на АС-София, с което е потвърдено решението на Софийски градски съд по т.д.№9424/2012г. в частта, с която са отхвърлени предявените от „Бъфет Файнанс Корпорейшън“ ЕООД срещу „Инвестбанк“ АД искове. С отговора на касационната жалба „Инвестбанк“ АД, чрез адв.Е. Ж. не е претендирал присъждане на разноски за касационното производство, представляващи адвокатско възнаграждение. Вярно е, че към отговора са приложени списък по чл.80 ГПК и платежно нареждане за сумата 25 200 лева с основание за плащане „ф-ра 28/18.04.2019г.“ и пояснение „процесуално представителство“, но дори да се приеме, че от тези документи се установява заплащане на договорено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по настоящото дело, то те не се приравняват на искане за присъждането на разноски по чл.78 ГПК. Списъкът по чл.80 ГПК и доказателствата за реално направени съдебни разноски се преценяват в производството по разноските, което се развива само при надлежно сезиране на съда с искане от страните. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че молбата по чл.248 ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение. Предвид изложеното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение