Решение № 1138 от 03.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1127/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба на О. Е. С., гражданин на Беларус, роден на [дата]., с адрес в гр. Банско, на [улица], [адрес], против решение № 11305 от 04.11.2024 г., постановено по адм. дело № 535 по описа на Административен съд – Варна за 2024 г. Твърди неправилност на обжалваното решение, като релевира всички касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му с произтичащите от това правни последици. Ответникът – Председател на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет на Република България, със седалище и адрес на управление в София, на бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 114Б, не изразява становище по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен процесуален представител, който оспорва основателността на касационната жалба и отправя искане атакуваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура, участващ по делото, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, във вр. с чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), е отхвърлена жалбата на О. (собствено име) Е. (бащино име) С. (фамилно име), гражданин на Беларус, роден на [дата], против Решение № 2561 от 14.02.2024 г. на Председателя на ДАБ, с което, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, във вр. с чл. 8 и чл. 9 от с.з., на чуждия гражданин е отказано предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут. Административното производство, в което е издаден оспореният пред първата инстанция индивидуален административен акт, е започнало по молба на С. за предоставяне на международна закрила, вх. № 130/30.05.2023 г. по описа на Регистрационно-приемателен център при ДАБ в [населено място], рег. № УП 3368 от 30.05.2023 г. по описа на ДАБ – л. 45 от административната преписка. Данните на лицето са установени въз основа на представен документ за самоличност – национален паспорт № [номер], издаден от Министерство на вътрешните работи на Беларус, валиден до 17.06.2025 г. (копие на л. 39, пак там). За чужденеца е изготвен Регистрационен лист (л. 44, пак там), съгласно който С. е роден в Беларус на [дата на раждане], има средно специално образование, по професия е мениджър, изповядва [вероизповедание], женен е и владее руски език. Административното производство е образувано по общия ред – хипотезата на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗУБ. С писмо, изх. рег. № УП 3368/05.06.2023 г. (л. 37, пак там) от страна на ДАБ, на основание чл. 58, ал. 10 ЗУБ, е отправено искане до Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) за становище по постъпилата от беларуския гражданин молба за закрила. В отговор (писмо, изх. рег. № М-11720/29.06.2024 г. на л. 34 от първоинстанционното дело), административният орган е уведомен, че ДАНС не възразява да бъде предоставена закрила в Република България на чуждия гражданин, в случай, че същият отговаря на условията по ЗУБ. На 14.09.2023 г. с кандидата за закрила е проведено интервю, за което е съставен Протокол, рег. № УП 3368/14.09.2023 г. – от л. 23 до л. 29, пак там. На 14.02.2024 г. Председателят на ДАБ е издал оспореното Решение № 2561, връчено на чуждия гражданин на 28.02.2024 г. Решаващият състав на Административен съд – Варна, като разгледал по същество жалбата на О. С. против Решение № 2561 от 14.02.2024 г. на Председателя на ДАБ, е формирал извод за нейната неоснователност. Мотивирал се е, че спорното решение е постановено от компетентен по смисъла на чл. 48, ал. 1, т. 1, предл. второ ЗУБ орган, в предвидената от закона писмена форма, съдържа изискуемите, съгласно чл. 59, ал. 2 АПК, реквизити на индивидуален административен акт в писмена форма и при издаването му са спазени административнопроизводствените правила. Приел е, че същото е в съответствие с материалния закон. Като тълкувал относимата правна рамка, анализирал изложените в бежанската история на чужденеца обстоятелства и съобразил изготвената в хода на административното производство от дирекция „Международна дейност“ при ДАБ Справка, вх. № ЦУ-9/03.01.2024 г., за актуалната политическа и икономическа обстановка в Беларус, вкл. за спазването на нейна територия на човешките права (от л. 13 до л. 22 от административната преписка), е споделил извършената от Председателя на ДАБ преценка за липсата по казуса на материалноправните предпоставки по чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на чужденеца. Приел е, че, макар първоинстанционният и касационен жалбоподател да е положил усилия за обосноваване на молбата си закрила, твърденията му че би бил преследван на основата на изрязваното от него политическо мнение, ако се върне в държавата му по произход, е останало неаргументирано и недоказано. Обосновал се е, че С. не представя нито едно доказателство в подкрепа на твърденията си, а заявените обстоятелства от бежанската му история съдържат противоречия. Посочил е, че липсват данни за принадлежността на С. за периода 1996 – 2007 г. към политическа партия „Беларуски народен фронт“, както и че тази партия към настоящия момент не съществува. Счел е, че дори да се приеме за вярно изложеното от чуждия гражданин, че докато е живеел в Беларус е бил задържан около 10 пъти за участие в протести срещу официалната власт, се касае за административни арести във връзка с извършени от него административни нарушения и същите не могат да бъдат квалифицирани като действия на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5 ЗУБ. Подчертал е, че, съобразно периодите, посочени от беларуския гражданин, се касае за действия на органите на полицията от преди повече от 17 години. Като акт на преследване съдът не е квалифицирал и споделеното от чужденеца, че е бил арестуван в държавата му по произход и е лежал в затвора в периода 2007 г. – 2009 г. Приел е, че доколкото присъдата е за подкуп на длъжностно лице и ощетяване на държавата, това се явява криминално деяние, респ. няма отношение към предпоставките за предоставяне на статут на бежанец по смисъла на ЗУБ. Възприел е за недоказани и противоречиви твърденията на кандидата за международна закрила, че е търсен от службите за сигурност в Беларус и, че ако се завърне в страната си, ще бъде вкаран в затвора. Аргументирал се е, че по делото не се установява молителят да е бил обявен за издирване или срещу него да е предприемано наказателно преследване в Беларус. Не е установил беларуският гражданин да е подпомагал финансово организацията „Беларуски дом в Украйна“, да е подавал документи за приемане в беларуски полк, който воюва в Украйна срещу Русия и да е оказвал помощ на Украйна, докато е бил в Турция. Подчертал е, че чужденецът е напуснал доброволно и легално Беларус още през 2020 г. Приел е, че лицето е незаинтересовано да получи търсената закрила, доколкото е влязло в Република България на 02.02.2023 г., а е подало молба за предоставяне на международна закрила близо 4 месеца по-късно. Споделил е извода на компетентния административен орган, че, подавайки молба за международна закрила, чужденецът цели да удължи и узакони престоя си в Република България и да развие бизнес в страната. На следващо място съдът е изследвал налице ли са в случая предпоставките по чл. 9, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на С. на хуманитарен статут. Формирал е извод за законосъобразност на решението на Председателя на ДАБ в частта му, в която на беларуския гражданин е отказано предоставянето на хуманитарен статут. Мотивирал се е, че не се твърди, нито се установява от данните по делото, че за чужденеца съществува реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, ако се завърне в родината си. Позовавайки се на данните от изготвената в хода на административното производство от дирекция „Международна дейност“ при ДАБ Справка, вх. № ЦУ-9/03.01.2024 г., за актуалната политическа и икономическа обстановка в Беларус (от л. 13 до л. 22 от административната преписка), както и предоставената такава в хода на образуваното пред него производство, не е установил спрямо С. да е налице хипотезата по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ – тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Не е кредитирал представените от първоинстанционния и касационен жалбоподател извадки от Интернет публикации, за които е преценил, че свидетелстват за ситуацията и режима в държавата по произход на лицето, но не установяват и не доказват твърденията му за причините, поради които я е напуснал. Счел е, че статиите се представят, за да легитимират бежанската история, но не способстват за установяване на нейната достоверност. Мотивиран така, съдът е постановил обжалвания в настоящото производство резултат. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно. Постановено е при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неразглеждането на бежанската история на С. в съвкупност с актуалната информация относно това спазват ли се в държавата по произход на кандидата, при авторитарното управление на Президента А. Лукашенко, правата на лицата, изразяващи различно от това на официалната власт политическо мнение. Това нарушение е довело до необоснованост на атакувания съдебен акт, с което пък е допуснато нарушение на материалния закон – нормата на чл. 172а, ал. 2 АПК. Противно на приетото от административния съд, че Решение № 2561 от 14.02.2024 г. на Председателя на ДАБ е законосъобразно, настоящият касационен състав счита, че оспореният индивидуален административен акт е постановен без надлежното обсъждане на доказателствата в подкрепа на твърденията на кандидата, каквито са изискванията на чл. 75, ал. 2 и ал. 3 ЗУБ. От съществено значение за предоставяне на статут на бежанец, съгласно ЗУБ и Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила (Директива 2011/95/ЕС/ Директива/ та), е съществуването на основателни опасения от преследване по причина на раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група. Преценката следва да е конкретна и съобразена с фактите, изложени в бежанската история. Оценяването на молбата за международна закрила следва да бъде извършено за всеки отделен случай, като се вземат под внимание елементите, посочени в чл. 4, пар. 3 от Директивата. Съгласно чл. 10, пар. 1, буква д) от Директива 2011/95/ЕС, понятието „политическо мнение“ обхваща по-специално мнение, идеи или убеждения по въпроси, свързани с потенциалните субекти на преследване, посочени в чл. 6 от нея, както и с техните политики или методи, независимо дали мнението, идеите или убежденията са били изразени в действия на молителя. Понятието трябва да се тълкува широко и може да обхване всяко мнение или въпрос по отношение на държавния апарат, правителството, обществото или политиката, независимо каква сила има или колко е вкоренено у молителя. От значение при преценката за преследване е не толкова какви са личните мотиви на молителя, а дали субектите на преследване считат мнението, идеите или убежденията за политически (в този смисъл т. 26 и т. 27 от Решение на СЕС от 12 януари 2023 г. по дело C‑280/21 (P.I. срещу Migracijos departamentas prie Lietuvos Respublikos vidaus reikalш ministerijos)). В случая, изложеното от кандидата за международна закрила относно активната му гражданска позиция против войната в Украйна, опозиционните му възгледи, като член на вече несъществуващата най-стара опозиционна партия в Беларус – „Беларуски народен фронт“, за която Министерство на правосъдието на Беларус е отказало регистрация през 2023 г., твърденията му, че е участвал в акции и протести срещу официалната власт в Беларус, че е подкрепял финансово такива протести, че е бил политически активен до 2020 г., че роднините му са заплашвани с репресии от службите за сигурност на Беларус, ако той не се завърне у дома, че се познава с намерения обесен в Киев беларуски активист В. Ш. – ръководител на организацията „Белоруски дом в Украйна“ и че е оказвал финансова помощ на тази организация, считана от официалната власт на Беларус за опозиционна, е следвало да бъдат обсъдени и анализирани, както от административния орган, така и от съда през призмата на събраните в хода на административното и първоинстанционното производство данни (Справки, изготвени от дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, вх. № ЦУ-9/03.01.2024 г. (л. 13-22 от административната преписка) и вх. № ЦУ-2112/14.10.2024 г. (л. 37 (гръб) от първоинстанционното дело), потвърдени в представената от ответния административен орган в касационното производство Справка, вх. № МД-02-339/24.06.2025 г. (л. 27-36 от касационното дело), за извършвани в Беларус от силите за сигурност сериозни нарушения на човешките права, сред които и на гарантираното по силата на чл. 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз, право на свобода на изразяване на мнение и свобода на информация, които нарушения се изразяват в политически преследвания и произволен арест и задържане на лица с политически възгледи, различни от тези, изразявани от официалната власт; незаконни и произволни убийства от силите за сигурност; изтезания или жестоко, нечовешко или унизително отношение, или наказание от страна на силите за сигурност; тежки и животозастрашаващи условия в затвора; държане в изолация на политически затворници; забрана от режима на всякакви антивоенни възгледи, както и забрана за подкрепа на Украйна; произволна или незаконна намеса в личния живот, включително транснационална репресия срещу лица в друга държава и наказване на членовете на семействата на лица, за които се приема, че са извършили престъпления против родината. Съгласно информацията от справките, в Беларус е налице съществена намеса в свободата на мирно събрание и свободата на сдружаване, ограничителни закони относно организацията, финансирането или дейността на неправителствени организации и организации на гражданското общество, сериозни ограничения върху политическото участие, невъзможност на гражданите да сменят правителството чрез честни избори. На 05.09.2023 г. е въведена забрана беларуски граждани да подновяват паспортите си, докато са в чужбина. Към 03.01.2024 г., по оценка на беларуската правозащитна група „Вясна“, повече от 1500 души са зад решетките, като политически затворници. Към 24.06.2025 г. повече от 30000 души са задържани или арестувани, а много от тях са и физически нападнати от полицията. При тези данни и с оглед разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗУБ, дължимо от админстративния орган е било разглеждането на всички елементи, отнасящи се до индивидуалното положение на молителя и обсъждането им в контекста на степента на защита в Беларус на правото на свобода на изразяване на мнение и свобода на информация, за да се прецени налице ли са предпоставките за предоставяне на статут на бежанец на С., при условията на чл. 8, ал. 1 ЗУБ (в хипотезата на преследване поради политическо мнение) или на хуманитарен статут, при условията на чл. 9, ал. 1, т. 2 от с.з. (при наличие на реална опасност от тежки посегателства като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне). Изложеното относно пороците на атакувания съдебен акт, както и относно допуснатото от административния орган съществено нарушение на административнопроизводствените правила налагат отмяната на обжалваното решение и на оспорения в първоинстанционното производство индивидуален административен акт и връщане на делото, като преписка, на Председателя на ДАБ за ново разглеждане. При новото произнасяне следва бежанската история на чужденеца да се прецени в съответствие с последната достъпна актуална информация за държавата му по произход и по-конкретно по отношение на подхода на официалната власт към лицата, които изразяват, различно от официалното, политическо мнение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия