Определение № 2999 от 19.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 1476/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищцата С. К. З. чрез процесуален представител адв. П. В. от САК срещу решение № 2013 от 05.04.2024г. по в.гр.д.№ 4584/2023г. на СГС в частта за потвърждаване на решението по гр.д. № 27116/2022г. на Софийски районен съд за отхвърляне на иска с правно основание чл.432 КЗ, предявен срещу Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг:Живот и Здраве“АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от пътно произшествие от 09.01.2022г. за разликата над 10 000 до 16 000лв. С касационната жалба се иска отмяна на въззивното решение и уважаване на иска в предявения размер със законните последици. Въведени са доводи за неправилно приложение на материалния закон - на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, нарушение на съдопроизводствените правила и довод за изложени от въззивната инстанция вътрешно противоречиви мотиви. Поддържа се, че не са отчетени всички конкретни, обективно съществуващи и доказани обстоятелства от значение за определяне на справедлив размер на обезщетението. Възразява се, че разпоредбата на чл.52 ЗЗД е тълкувана и приложена неправилно, не е преценена действителната тежест на търпените и продължаващи морални, физически и психически вреди. Според касатора не са ценени адекватно събраните по делото доказателства - заключението на съдено медицинската експертиза и показанията на разпитания свидетел. Акцентира се на обстоятелството, че пострадалата на 71 години ищца не е напълно възстановена, затруднена е да упражнява професията си на фотограф поради увредата, която е получила на лявата си ръка. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите: 1/ „Как се прилага общественият критерий за справедливост по чл.52 ЗЗД при определяне размера на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди, понесени от увреденото лице, спрямо което застрахователят е отговорен по чл.432, ал.1 във вр. 493, ал.1, т.1 от КЗ?“ Касаторът се позовава на противоречие на обжалваното решение с цитирана практика по чл.290 ГПК. 2/ „Кои са критериите за прилагане на принципа на справедливост по чл.52 от ЗЗД при предявен пряк иск по чл.432, ал.1 КЗ?“ Касаторът се позовава на противоречие с решението по т.д.№ 1920/2020 г. на ВКС, II т.о. 3/ „Кои са критериите, които следва да бъдат ценени от съдилищата при определяне на обезщетение за неимуществени вреди при телесни увреди от ПТП в съответствие с принципа на чл.52 ЗЗД? Следва ли решаващият съд при прилагане на чл.52 ЗЗД и определяне на обезщетението за неимуществени вреди от реализираното ПТП, да се съобрази с указанията в ППВС № 4/1968 г. и задължителната практика, да обсъди и анализира всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на тяхната комплексна оценка да определи конкретен и адекватен размер на обезщетение по справедливост?“ при довод за противоречие на обжалваното решение с цитирана практика на ВКС. 4/ „Трябва ли решаващият съд при определяне на справедлив размер на обезщетение за неимуществени вреди да вземе предвид нормативно определените в КЗ съобразени с европейското законодателство нива на застрахователно покритие за вреди по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, както и икономическата конюнктура в страната, съобразена с процента официално замерена инфлация, размера на минималната и средна работна заплата, обезценяването на лева, нарастването на цените и поскъпването на живота в страната?“ при аналогично въведена допълнителна предпоставка. 5/ „Има ли задължение съдът да мотивира преценката си за размера на обезщетението за неимуществени вреди като го съобрази с обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, с размера на присъжданите от съда обезщетения в подобни случаи?“ Отново се поддържа допълнителното основание по чл.280,ал.1,т.1, предл.последно ГПК с позоваване на актове по чл.290 ГПК. 6/ „Определянето на обезщетение за обезвреда, очевидно несъразмерима с тьрпените морални вреди и занижаването на този размер, представлява ли нарушение на изискването за справедливост? Длъжен ли е съдът за търси точен паричен еквивалент на неимуществените вреди и длъжен ли е да намери справедлив еквивалент на същите или е достатъчно да определи каквото и да е компенсиране, без ясни критерии?“ при аналогично въведена допълнителна предпоставка. В писмен отговор ответното застрахователно дружество оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Въззивната инстанция е била сезирана с жалби на двете насрещни страни. Ищцата е обжалвала решението на СРС за отхвърляне на иска над сумата от 7 000лв. - приетия за справедлив размер на обезщетението при отречено от съда за доказано въведеното от ответника възражение за съпричиняване на вредите от ищцата - до пълния предявен размер от 16 000лв. Ответното дружество е въвело оплакване за завишен размер на обезщетението, за недоказаност на вредите и за наличие на предпоставките за приложение на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД. Въззивната инстанция е приела за частично основателна жалбата на ищцата. По отношение на фактите за причинените й увреждания е ценила установените от СМЕ и от свидетелските показания обстоятелства за търпените физически и психически болки и страдания, техния интензитет и продължителност, възстановителния период, възможността за пълно оздравяване, възрастта и общото й здравословно състояние. Обсъдено е, че в резултат на процесното ПТП ищцата е получила травма на лявата длан със счупване на първа следкиткова /дланна/ кост на лявата ръка, над дланнофалантеалната става с първи пръст, шийна травма с мускулна болка и контузия с кръвонасядане в областта на дясната гърда с характерна продълговата форма и размери от порядъка на 2,5/6 см. Според вещото лице контузиите в областта на шията и в гръдната област са отшумели за период 7-10 дни. Счупването на първата следкиткова кост е налагало имобилизация на ръката за 4-6 седмици. Отчетено е, че вещото лице установява възстановяване на китката с налични леки болки при натоварване в крайните фази на движение на ръката, които следва да се приемат като такива от увреждане на тъкани около счупването; те могат да продължават с месеци и години, не водят до съществено ограничение на функциите на ръката и не налагат медикаментозно лечение. Съобразени са и показанията на свидетеля К. - син на ищцата, който е установил, че пострадалата е била с гипс 10-тина дни, а след това и с пластмасова шина, която трябвало да носи в продължение на 30 дни, през който период тя не могла да се справя с ежедневните битови нужди. От правна страна въззивната инстанция е изложила съображенията, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост на основание чл. 52 ЗЗД, което понятие според задължителните постановки, дадени с ППВС № 4/1968 г., винаги е предпоставено от преценката на редица обективно съществуващи конкретни обстоятелства. Анализирано е, че съгласно установената съдебна практика, съдът следва да вземе предвид всички относими към обема на вредите обстоятелства, вкл. икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането - от значение за обществено-оправданата мярка за справедливост, и въз основа на анализа и съвкупната им оценка, да определи паричния им еквивалент. Съставът на СГС е приел за неоснователно оплакването на ищцата-въззивник за неправилно ценени от първоинстанционния съд показания на свидетеля, но е обосновал извод, че не са взети предвид сравнително напредналата възраст на ищцата към момента на инцидента (71г.) - обстоятелство, което обикновено удължава възстановителния период. Изложени са мотиви, че получените от пътния инцидент травматични увреждания, които макар и леки по естеството си, са търпени в чувствителни места в човешкия организъм - гръдния кош и шийния отдел на гръбначния стълб; че към момента на прегледа от вещото лице - 11 месеца след пътнотранспортното произшествие, ищцата изпитва болки при крайните фази на движение на ръката, както и, че те могат да продължат години след счупването при промяна на метрологичните условия. При отчитане и на тези обстоятелства, ведно с обсъдените от първоинстанционния съд, въззивният състав е счел за справедлив размер на обезщетението за претърпените от ищцата телесни увреждания сумата 10 000 лева. Споделени са изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на възражението на ответника за завишен размер на обезщетението и за прилагане на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД. Настоящият състав счита, че искането за допускане на касационното обжалване по подадената касационна жалба и на основанията, посочени в изложението, не следва да бъде уважено: Относно приложението на чл. 52 ЗЗД е формирана задължителна практика на касационната инстанция, обективирана в Постановление № 4/1968г. на Пленума на ВС както и последователна практика, установена с множество актове на ВКС в приложение на Постановлението на Пленума. Съгласно нея, при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди на пострадалото лице по справедливост следва да се вземат предвид всички общи критерии и конкретните обстоятелства, които характеризират вида и обема на претърпените от търсещия обезщетение вреди. От значение са характерът и тежестта на самото телесно увреждане, интензитета и продължителността на търпените физически болки и страдания, причинените морални страдания, така и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователните дружества към този момент. При определяне размера на справедливото обезщетение въззивният съд не се е отклонил от така формираната постоянна практика на ВКС, като е взел предвид възприетите критерии и ги е съобразил след обсъждане на събраните по делото доказателства и конкретните факти. В мотивите към обжалваното решение съставът е подложил на самостоятелна преценка всички релевантни критерии за приложението на разпоредбата на чл.52 ЗЗД при определяне справедлив размер на обезщетението. Въззивната инстанция е изложила своите фактически и правни изводи и вследствие на самостоятелна преценка, счетеното за справедливо обезщетение е завишено с над 40 %. Не може да бъде приет за основателен доводът на касатора, че извън преценката на съда са останали установените от свидетеля обстоятелства относно състоянието на пострадалата след увреждането, както и експертното становище на вещото лице относно прогнозата за пълното й възстановяване. Не съответства мотивите към обжалваното решение твърдението, заложено във въпросите на касатора, че не са отчетени съществени критерии за прилагане на принципа за справедливост и те не са съпоставени с доказателствата по делото, а и преценката на решаващия състав на отделни факти по делото, относими към определяне на конкретния размер на обезщетението при спазване на принципа за справедливост в разглеждания случай, е въпрос по правилността на съдебното решение, който не може да бъде обсъждан в тази фаза на касационното производство по чл. 288 ГПК. Несъгласието на касатора с конкретно приложените по делото стандарти и определеното въз основа на тях обезщетение не може да послужи като обща предпоставка за осъществяване на факултативния касационен контрол Застрахователното дружество е поискало присъждане на разноски, но доказателства за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за изготвянето на отговора на касационната жалба не са представени. По изложените съображения ВКС, състав на Първо търговско отделение