Решение № 6723 от 17.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7862/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). С Решение № 4707 от 22.05.2025 г., постановено по адм. дело № 1680/2024 г. Административен съд (АС) - Бургас, XII състав, е отменил по жалба на „Тодоров - 95“ ЕООД Решение № 32-994288/04.09.2024 г., издадено от директора на Териториална Дирекция (ТД) Митница Русе, с което за внесените и допуснати до свободно обращение стоки по митнически декларации (МД): с MRN 21BG004205018806115/24.11.2021; с MRN 2IBG004205018808R3/24.11.2021; с MRN 21BG004205G18810R5/24.11.2021; MRN 21 BG004205018811R4/24.11.2021; с MRN 21BG00420501SS12R3/24.11.2021; с MRN 21BG004205018815R0 / 24.11.2021; с MRN 21BG004205018.816R0/24.11.2021; с MRN 21BG004205018805R6/24.11.2021; с MRN 22BG00420502Q217R0/20.01.2022; с MRN 22B0004205020218R9/20.01.2022; с MRN 22BG004205020219RS/20.01.2022; с MRN 22BG004205Q20220RO/20.01.2022; с MRN 22BG00420502022-2R9/20.01.2022; с MRN 22BG004205020224R7/20.01.2022; с MRN 22ВG004205020223R8/20.01.2022; с MRN 22BG004205020225R6/20.01.2022 са определени нови митнически стойности (МС), нова данъчна основа, разпоредено е коригиране на данните в митническите декларации и са установени публични задължения за досъбиране в общ размер за мито – 19 523,63 лева и данък добавена стойност (ДДС) – 42 951,92 лева. С решението в полза на „Тодоров - 95“ ЕООД са присъдени разноски в размер на 6 338,00 лева. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от директора на ТД Митница Русе, чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт Р. Филипова. В същата се прави оплакване за неправилност на решението на АС - Бургас поради постановяването му в нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС - Бургас и вместо него - да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения митнически акт. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Ответникът по касационната жалба – „Тодоров - 95“ ЕООД, с ЕИК: 102930074, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, [жк], [улица], представлявано от Б. Т., чрез процесуалния му представител адв. С. Желязкова от САК, взима становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендират се разноски за касационното производство съгласно представен списък с разноските на л. 30 от настоящото дело и доказателства за заплащането им – договор за правна защита на л. 31 и съдействие и фактура на л. 32. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Бургас е законосъобразността на Решение № 32-994288/04.09.2024 г., издадено от директора на ТД Митница Русе, с което на основание чл. 19, ал. 7 от Закона за митниците (ЗМ) във връзка с чл. 29 и чл. 101, §1 от Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза (МКС), чл. 5, т. 39, чл. 29, във връзка с чл. 22, чл. 48, чл. 70, чл. 77, § 1, § 3, чл. 101, § 1 във връзка с чл. 102 от МКС, чл. 19, ал. 1, чл. 84, ал. 1, т. 2, чл. 84а, ал. 1 от ЗМ, чл. 54, ал, 1 и чл. 56 от Закона за данък добавена стойност (ЗДДС) и чл. 59 от АПК, са определени нови митнически стойности на стоките по МД: с MRN 21BG004205018806115/24.11.2021; с MRN 2IBG004205018808R3/24.11.2021; с MRN 21BG004205G18810R5/24.11.2021; с MRN 21 BG004205018811R4/24.11.2021; с MRN 21BG00420501SS12R3/24.11.2021; с MRN 21BG004205018815R0/24.11.2021; с MRN 21BG004205018.816R0/24.11.2021; с MRN 21BG004205018805R6/24.11.2021; с MRN 22BG00420502Q217R0/20.01.2022; с MRN 22B0004205020218R9/20.01.2022; с MRN 22BG004205020219RS/20.01.2022; с MRN 22BG004205Q20220RO/20.01.2022; с MRN 22BG00420502022-2R9/20.01.2022; с MRN 22BG004205020224R7/20.01.2022; с MRN 22ВG004205020223R8/20.01.2022; с MRN 22BG004205020225R6/20.01.2022, нова данъчна основа, разпоредено е коригиране на данните в митническите декларации и са установени публични задължения за досъбиране в общ размер за мито – 19 523,63 лева и данък добавена стойност (ДДС) – 42 951,92 лева. Решаващият съд е описал подробно установената фактическа обстановка по издаване на оспореното митническо решение, в т. ч. извършената на основание чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 (МКС) и чл. 84, ал. 1, т. 2 от ЗМ на „Тодоров - 95“ ЕООД проверка, чиито резултати са обективирани в Доклад за служебно ползване № BG001000/1/6А/04.11.2022 г., рег. № 32-379088/04.11.2022 г., изготвен от отдел „Последващ контрол“ към ТД Митница Бургас; извършения в хода на проверката анализ на счетоводната отчетност на дружеството, при който било установен висок риск относно декларираната МС на стоките, допуснати за свободно обращение през проверявания период от „Тодоров - 95“ ЕООД; установените при проверката на първичните счетоводни документи в рамките на последващия контрол обстоятелства, разменената между страните в тази връзка кореспонденция; анализа на получените с писмо рег. № 32-751779/23.02.2024 г. информация и документи, представени от Федералната служба за митническа и гранична сигурност на Конфедерация Швейцария по отношение на поискано с писмо от 11.12.2022 г. от българските власти съдействие, за изясняване автентичността на документите за общо 16 автомобила по подадени от „Тодоров - 95“ ЕООД митнически декларации, в резултат на който анализ е установено, че стойностите при износа на тези автомобили от Конфедерация Швейцария не съответстват на декларираните при митническото оформяне за свободно обращение в Република България; мотивите на митническите органи да определят на основание чл. 70, ал. 1 от МКС нова МС и нова данъчна основа, както и да изчислят нов размер на държавните вземания, а именно именно - за мито в общ размер на 19 523,63 лева и ДДС – 42 951,92 лева. По делото за изясняване на фактическата обстановка е била назначена и съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ). При тези фактически установявания, съдът е приел от правна страна, че административният акт е издаден от компетентен орган и в изискуемата писмена форма, с посочване на фактическите и правни основания за издаването му. Наред с това, АС – Бургас е приел, че оспореното митническо решение е издадено при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като мотивите му в тази посока се свеждат до следното: 1. Прието е, че са спазени правилата за предварително уведомяване съгласно императивната разпоредба на чл. 22, § 6, ал. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за мотивите, на които ще се основава решението, като в тази връзка са изложени съображения за неоснователност на оплакванията на дружеството за допуснато нарушение на правото на изслушване на дружеството по чл. 8, § 1, б. „а“ и „в“ от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24.11.2015 г. във връзка с чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013. 2. На следващо място за неоснователно е прието и възражението на „Тодоров - 95“ ЕООД, че мотивите за решението не се съдържат в съобщение № 32-403543/23.11.2022 г., издадено на основание чл. 22, § 6 от Регламент 952/2013, тъй като според съда в обстоятелствената част на съобщението са изложени аргументите, които са обосновали направените изводи - извършен последващ контрол и проверка по линия на международното сътрудничество относно възникнали съмнения за декларирани занижени стойности на автомобили, допуснати за свободно обращение, с държава на изпращане Конфедерация Швейцария, с получена информация и документи от момента, когато автомобилите са били продадени преди износа им за България, като органът се е мотивирал както с изпратеното съобщение, така и с административната преписка, в която се съдържа разменената кореспонденция с митническите власти на Швейцария. По отношение на материалната законосъобразност на акта решаващият съд е приел, че: 1. оспореното решение на директора на ТД Митница Русе не е мотивирано с констатациите в доклада за служебно ползване от извършената проверка по реда на чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 (МКС) и чл. 84, ал. 1, т. 2 от ЗМ, а с предоставената информация по линия на международното сътрудничество за пазарната стойност, на която всеки един от процесните 16 автомобила е бил продаден в Швейцария на посредник или на евентуален износител (според швейцарските власти), непосредствено преди износа за България. 2. Прието е, че в случая митническият орган е отказал да приеме декларираната МС на 16-те автомобила, но без да приложи чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447. Независимо от обстоятелството, че швейцарската митническа администрация е събрала и предоставила информация, в която е посочена продажна цена на всички 16 МПС, която е значително по - висока от посочената от „Тодоров - 95“ ЕООД в МД, и която би могла да обоснове основателни съмнения – според съда по делото не са налице доказателства за поискана от декларатора допълнителна информация. Посочено е, че вместо това с оспореното решение органът е определил нова МС на стоките по реда на чл. 70, § 1, коригирана в съответствие с чл. 71, § 1, б. „д“ от Регламент (ЕС) № 952/2013, приемайки, обаче, че договорната стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките, е тази, посочена от швейцарската митническа администрация с приложените електронни договори за покупко-продажба и платежни документи - фактури, представени от продавача по тях- застрахователно дружество АКСА Винтертур (AXA-Winterthur). 3. Според съда от една страна дружеството действително не е представило други документи във връзка със закупуването на процесните автомобили, различни от първоначално представените такива, нито е доказало, че декларираната от него цена за придобиването им, посочена в приложените към МД фактури, е действително заплатена на продавача, посочен в тях, доколкото плащането в счетоводството му е отразено като такова в брой. 4. Наред с това съдът е приел, че представените от Конфедерация Швейцария електронни договори за покупко-продажба и платежните документи, макар и изпратени по линията на международно сътрудничество и съдържащи информация за продажба на автомобилите непосредствено преди износа им за България, не могат да обвържат „Тодоров - 95“ ЕООД с извършената чрез платформата за остатъчна стойност продажба, а още по-малко доказват, че купувачът по тях - „А.Л.Б Аутомобили“ Сагл, Вия, Зорзи 15 (A.L.B. Automobili Sagi, Via Zorzi15) е посредник или евентуалния износител преди вноса за България, като в тази посока не били представени доказателства от митническите власти на Конфедерация Швейцария. Предвид това според съда тези документи не били достатъчни, за да се формира извод, че данните от договорите и фактурите, представени от „Тодоров - 95“ ЕООД, не са достоверни. 5. Според съда митническото решение не съдържа мотиви защо при наличието на две фактури/два договора (, представляващи частни диспозитивни документи) за всеки един от 16-те автомобила, в които е вписана различна цена на придобиване, митническият орган приема, че договорната стойност на същата като метод за определяне на МС по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е по-високата от двете цени. Прието е, че въпреки че отговорът на швейцарската митническа администрация е официален документ, свидетелстващ за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия, същият не доказва по безспорен начин договорната стойност, а единствено удостоверява, че процесните автомобили са били продадени не на „Тодоров - 95“ ЕООД или на някое от физическите лица, посочени като износители в митническите декларации, а на А.Л.Б Аутомобили“ Сагл, Вия, Зорзи 15 (A.L.B. Automobili Sagi, Via Zorzi15), като предположението, че последният е посредник или евентуален износител, е останало непотвърдено в съдебното производство. Ето защо според решаващия съд наличието на два платежни документа с различни стойности за всяко едно от процесните 16 МПС не означава, че документът, представен от „Тодоров - 95“ ЕООД, е с неистинска стойност или обратното. 6. Направен е краен извод за незаконосъобразност на оспорения митнически акт и основателност на жалбата. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на директора на ТД Митница Русе се правят оплаквания за неправилност на решението поради постановяването му в нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. На първо място касаторът оспорва извода на решаващия съд, че по делото не са налице доказателства за поискана от декларатора допълнителна информация във връзка със събраната и предоставена от швейцарската митническа администрация информация, в която е посочена значително по-висока продажна цена на всички 16 МПС от посочената от дружеството в митническите декларации. В тази връзка сочи, че в т. 1.9.2 от Доклад № BG001000/1/6/04.11.2022 г. с рег. № 32-379091/04.11.2022 г. подробно са описани исканията и връчването им на технически сътрудник на дружеството, както и дадената му възможност да представи документация, писмени обяснения, както и износните декларации за процесните автомобили, като това дружеството е уведомило митницата, че не е открил последните в архива на фирмата. На следващо място се оспорват и извода на съда, че е нарушено правото на защита на вносителя, тъй като според касатора задълженото лице е било надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията, като в съобщението изрично са посочени документите и информацията, които митническите органи възнамеряват да използват като основание за своето решение. Наред с изложеното касаторът счита, че съдът неправилно е отрекъл доказателствената стойност на официалните документи, получени от швейцарската митническа администрация, като необосновано е предпочел частните документи на вносителя. Поддържа се още, че при невъзможност митническата стойност да бъде определена по чл. 70 и по вторичните методи на чл. 74, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, органът правилно е приложил чл. 74, § 3 от същия регламент. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Принципно по делото няма спор за факти. С писмо рег. № 32 – 872697/30.05.2024г. на директора на ТД на ТД Митница Бургас е уведомена ТД Митница Русе за извършена проверка по реда на чл.48 от Регламент 952/2013 /Митнически кодекс на Общността/ и чл.84,ал.1, т.2 ЗМ на дружество „Тодоров 95“ ЕООД, ЕИК 102930074, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, [жк], [улица], представлявано от Б. Т., и е представен доклад за служебно ползване № BG001000/1/6А/04.11.2022г. /л. 19 и сл. от първоинстанционното дело/ и придружаващи го документи за предприемане на необходимите действия по компетентност. Във въпросния доклад се съдържат констатации, че счетоводната отчетност на въпросното дружество не дава възможност да бъде определена реално платената или подлежащата на плащане цена на автомобилите, допуснати до свободно обръщение през проверявания период, в резултат на което митническата стойност не може да бъде определена по реда на чл.70,пар.1 МКО, нито по тези посочени в чл.74 от същия нормативен акт. В тази връзка от страна на ТД Митница Бургас са изпратени документи, послужили при митническо оформяне на автомобилите за извършване на проверка по линия на международното сътрудничество до митническата администрация на Конфедерация Щвейцария. В резултат на извършена проверка с писмо рег. № 32 – 751779/23.02.2023г. е предоставена информация и документи за 16бр. автомобили, поставени под режим „допускане за свободно обръщение“ в Митнически пункт Пристанище Лом, като получената информация е от момента, в който автомобилите са били продадени преди износа им за Република България, като от нея може да се определи разлика в стойностите при деклариране на стоките за свободно обръщение в Република България. В информацията на митническите органи на Конфедерация Швейцария са представени документи за всеки един автомобил с уточнение за идентификационна характеристика и продажна цена при напускане на държавата на износа, като е представена информация за разследването и са приложени електронни договори за продажба със съответни платежни нареждания с фигуриращи покупни цени, заплатени в Швейцария от купувачите. Въпросната информация е възпроизведена в митническия акт за всеки един от въпросните 16 бр. автомобили. Предвид сключените споразумения и спогодби за взаимопомощ в митническата област, митническият орган е приел, че получените отговори и доказателства от швейцарските митнически органи са официални писмени документи, поради което съставляват годно доказателство за съдържащите се в тях факти. На база на това митническият орган е приел, че стойността при износа на въпросните автомобили от Швейцария не съответства на декларираните при митническото оформяне за свободно обръщение в България. Разликите са посочени в таблица № 1 в митническото решене /л.6 от първоинстанционното дело, гръб/. Въз основа на тази информация митническият орган приема, че на основание чл.70,пар.1 от Митническия кодекс следва да бъде определена нова митническа основа и нова данъчна основа, като бъде определен нов размер на задълженията, респективно определени суми за досъбиране. На база на това са определени задължения на дружеството за досъбиране в размер на 19 523,63лв. мито и 42 951,92лв. ДДС. По изложените по-горе мотиви първоинстанционния съд е приел, че издаденият митнически акт е незаконосъобразен. При условията на чл.221,ал.2 АПК настоящата съдебна инстанция споделя този негов извод, като го намира за обоснован на фактите по делото и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. В допълнение на изложеното от първоинстанционния съд, следва да бъде посочено следното: Съгласно чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) №952/2013 митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза. Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) №952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) №2015/2447 дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) №952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена (виж т. 52 от Решение на СЕС от 28 февруари 2008 по дело C-263/06, Carboni e derivati Srl и т. 31 от Решение на СЕС от 16 юни 2016 по дело C-291/15 EURO 2004 Hungary Kft по тълкуването на чл. 181а от отменения Регламент (ЕИО) № 2454/93, съответстващ на чл. 140 от Регламент (ЕС) №2015/2447 според таблицата на съответствието в приложение 90 към Делегиран регламент(ЕС) 2015/2446). В случая, митническият орган е отказал да приеме декларираната митническата стойност на въпросните 16 бр. леки автомобили, употребявани с повреди, но не е приложил чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) №2015/2447. Вярно е, че от вносителя /ответника по касация/ е поискано да представи допълнителни доказателства относно внесените автомобили, в това число износни митнически декларации, и такива не са представени. Въпреки това, с решението си митническият орган е определил нова митническа стойност на стоките в посочените в таблица № 1 размери, но отново по реда на чл. 70, § 1, като стойността е коригирана в съответствие с чл. 71, § 1, б. д) от Регламент (ЕС) № 952/2013, като приема, че договорната стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоката, е тази, посочена във фактурите, представени от швейцарската митническа администрация. Следва да бъде посочено, че от страна на ответника по касация не са представени други документи във връзка със закупуването на процесните автомобили, счетоводството на същия не дава възможност да се установи какви суми са изплатени за тях, като по този начин не се доказва, че декларираната от него цена за придобиването, посочена в приложената към митническите декларации фактури, е действително заплатена от него на продавача. От друга страна обаче, от представените от швейцарските митнически органи документи не се установява, че процесните автомобили са били продадени на „Тодоров - 95“ ЕООД или на някое от физическите лица, посочени като износители в митническите декларации, а на А.Л.Б Аутомобили“ Сагл, Вия, Зорзи 15 (A.L.B. Automobili Sagi, Via Zorzi15), като предположението, че последният е посредник или евентуален износител не е доказано по надлежен ред. Предвид другите данни по делото най-вероятно или твърде възможно е „Тодоров - 95“ ЕООД да е закупил въпросните автомобили от посоченото швейцарско дружество, но това обстоятелство следва да бъде надлежно доказано, каквито доказателства не са събрани в хода на административното или съдебното производство, като принципно е недопустимо да се определят публични задължения на база на предположения или догадки. При наличието на две фактури (части диспозитивни документи), в които е вписана различна цена на стоката, митническият орган приема, че договорната стойност на същата като метод за определяне на митническата стойност по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) №952/2013 е по-високата от двете цени, без да обосновава това свое решение. Отговорът на швейцарската митническа администрация като официален документ по определението в чл. 179, ал. 1 ГПК е доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия, но не доказва договорната стойност, а удостоверява, че процесните автомобили са продадени в Швейцария за определена сума, и то на трето лице, непосредствено преди износа от страната, без да има доказателства, че е продаден от посочения продавач А.Л.Б Аутомобили“ Сагл, Вия, Зорзи 15 (A.L.B. Automobili Sagi, Via Zorzi15) на задълженото лице „Тодоров 95“- ЕООД. В своята практика Върховният административен съд приема, че наличието на две фактури с различни стойности не означава, че фактурата на износителя е с действително договорената стойност, а фактурата на вносителя е с неистинска стойност / в този смисъл са множество дела по спорове между „Садат“ ООД и Митница Пловдив/. От друга страна чл.144, пар.2,б.“б“ от Регламент за изпълнение 2015/2447 определя, че когато не може да се определи митническа стойност по пар.1, се използват други подходящи методи, като в този случай митническата стойност не може да се определя въз основа на някое от следните: б/ система, при която за определяне на митническата стойност се използва по-високата от две възможни стойности. Вярно е, че в т. 36 от Решение на Общия съд от 25.03.2026г. по дело Т – 296/25 / по преюдициално запитване по тълкуване на чл.74, пар.3 от Регламент 952/2013 се приема, че използването на декларирана в трета държава цена при износ на същата стока като тази, чиято митническа стойност се определя на основание чл.74, пар.3 от Регламент 952/2013 не противоречи на чл.144, пар.2, б. „б“ от Регламент за изпълнение 2015/2447. Но в спора по делото, по което е отправено преюдициалното запитване – 8222/24г. на ВАС, първо отделение, облагаемата стойност на внесения автомобил е опредена по способа по чл.74,пар.3 от Регламент 952/2013, на база на получени данни от митническите органи на Канада, докато в процесния случай същата е определена по реда на чл.70,пар.1 от същия кодекс, поради което забраната чл.144, пар.2, б. „б“ от Регламент за изпълнение 2015/2447 намира приложение. С оглед на това следва да бъде прието, че след като не е определил митническата стойност на въпросните автомобили чрез прилагане на вторичните методи по чл.74,ап.3 от Регламент 952/2013, митническият орган е издал административен акт при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. В този смисъл при сходна фактическа обстановка в практиката на ВАС е решение № 649 от 23.01.2025г., първо отделение, постановено по адм.д. № 7451/24г. След като е стигнал до същите правни изводи и е отменил оспорения митнически акт, Административен съд – Бургас е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба, и при условията на чл.221,ал.2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса Агенция „Митници“ – София, в качеството й на юридическо лице, в състава на което влиза ТД Митница Русе, следва да бъде осъдена да заплати на ответното по касация дружество разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 3466,56 евро съгласно представения списък с разноски и доказателства за извършването им. Водим от горното и на основание чл.221,ал.2 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,