Определение № 371 от 13.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 1194/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частни жалби на [фирма] - [населено място], и [фирма] - [населено място], срещу определение № 146 от 27.02.2014 г., постановено по ч. т. д. № 3724/2013 г. от състав на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение. С посоченото определение са оставени без разглеждане като процесуално недопустими частните жалби на [фирма], [фирма] и [фирма] /сега [фирма]/ срещу определение от 11.06.2013 г. по ч. гр. д. № 5742/2013 г. на Софийски градски съд, с което по реда на чл.122 ГПК Силистренски районен съд е определен за съд, компетентен да разгледа и реши спора по гр. д. № 48478/2012 г. на Софийски районен съд, и делото е изпратено на този съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Частните жалбоподатели молят за отмяна на обжалваното определение като неправилно. Навеждат оплакване, че съдебният състав е оставил частните им жалби без разглеждане, без да съобрази процесуалната недопустимост на обжалваното с тях определение по чл.122 ГПК. В частните жалби са изложени подробни доводи за недопустимост и неправилност на определението по чл.122 ГПК, които са неотносими към предмета на настоящото производство и не следва да се обсъждат. Ответниците [фирма] и [фирма] оспорват частните жалби по съображения в писмен отговор. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частните жалби са допустими - подадена са от надлежни страни в срока по чл. 275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество са неоснователни. За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, е приел, че подадените от [фирма], [фирма] и [фирма] частни жалби са недопустими, тъй като обжалваното с тях определение, с което Софийски градски съд е разрешил по реда на чл.122 ГПК повдигнат от Софийски районен съд спор за местна подсъдност със Силистренски районен съд, не е от категорията съдебни определения по чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК и поради това не подлежи на обжалване с частна жалба. Изводът за недопустимост да се обжалва определението по чл.122 ГПК е подкрепен и със задължителните указания в т.9 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Обжалваното определение е правилно. Съгласно чл.274, ал.1 ГПК, срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби, когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото /т.1/, и в случаите, изрично предвидени в закона /т.2/. Определенията, които не отговарят на въведените с чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК изисквания, не подлежат на инстанционен контрол и не могат да бъдат обжалвани самостоятелно с частна жалба. Законосъобразен е изводът на състава на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, че определението по чл.122 ГПК, с което се разрешава спор между съдилища за подсъдност на дело, не попада в нито една от хипотезите на чл.274, ал.1 ГПК и по тази причина е недопустимо да бъде обжалвано с частна жалба по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Определението не е преграждащо по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 ГПК, тъй като не препятства развитието на делото, а посочва съда, компетентен да разгледа и разреши правния спор. Процесуалният закон не урежда възможност за обжалване на определението по чл.122 ГПК и с оглед на това обжалваемостта му не може да бъде изведена и от чл.274, ал.1, т.2 ГПК. Поради това, че определението не носи белезите на съдебен акт от кръга на визираните в чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, допустимостта да бъде обжалвано с частна жалба по реда на чл.274, ал.2 ГПК е отречена изрично с Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС - т.9. Като е оставил без разглеждане недопустимите частни жалби, съставът на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, е приложил правилно закона и постановеното от него определение следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,