Определение № 4734 от 29.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4287/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 – чл.236, във връзка с чл. 254, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Ю. Ю. Т. от гр.София, приподписна от адв.Б. Велев срещу Определение № 8104 от 27.02.2026 г., постановено по адм. дело № 2428/2026 г. по описа на Административен съд – София град, с което е оставено без разглеждане искането му за прекратяване на действия на митнически органи на Република България, изразяващи се в повтарящи се лични обиски при всяко напускане пределите на страната и производството по делото е прекратено. С частната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон, както и необоснованост. Частният жалбоподател прави искане за отмяна на определението и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба – митнически орган при Агенция „Митници“, не взема становище. По делото е депозирано възражение от гл. юрисконсулт Ж. Савова, упълномощена от Директора на ТД Митница Бургас, но последния не е страна в настоящото производство. Частната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 от АПК, поради което разглеждането ѝ е процесуално допустимо. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – София град е по реда на чл. 250 - 254 от АПК. Образувано е по жалба с вх. № 6761/25.02.2026г. на Ю. Ю. Т. от гр.София, подадена чрез адв.Б. Велев, срещу неоснователни действия на митнически органи при Агенция „Митници“. В жалбата е обективирано искане за прекратяване на действия на митнически органи на Република България, изразяващи се в повтарящи се лични обиски при всяко напускане пределите на страната. Правния си интерес от търсената защита по чл.250 от АПК, подателя на искането е обосновавал с твърдения, че митническите органи прилагат спрямо него системни лични обиски при всяко пътуване извън граница, което счита, че не обслужва митническото законодателство, а са форма на издевателство на ДАНС, като Агенция „Митници“ е инструмент в този процес. Съдът, след като е анализирал предпоставките за допустимост на съдебно-административната защита по реда на чл. 250 и сл. от АПК е приел, че не се твърди и не се установява извършването на фактически действия, към момента на завеждане на искането за защита по реда на чл. 250 от АПК. Такива са били извършени и преустановени към 25.02.2026г., поради което защитата по чл. 250 АПК е неприложима. Обжалваното определение е правилно, като краен резултат. С разпоредбата на чл. 250 - Раздел I, Глава петнадесета на АПК е регламентирана защита срещу всякакви фактически действия на административните органи и техните длъжностни лица, които не са административни актове и не се извършват в изпълнение на административни актове или закона. Производството по този ред е допустимо в хипотезите, когато са налице фактически действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не произтичат от сочените основания. Всеки, който има правен интерес, може да иска прекратяване на действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона. За целите на съдебното производство по чл. 250 - 254 АПК законодателят е дефинирал съдържанието на понятието неоснователни действия. Това са действия, които не се основават на административен акт или на закона. Така даденото определение сочи, че защитата по чл. 250, ал. 1 АПК е защита от неюридически действия на административен орган, т. е. защита само срещу фактически действия, които се извършват извън определените по закон правомощия на органа. В случая, от данните по делото е видно, че на 19.10.2024 на МП „Капитан Андреево“ е извършена митническа проверка на лек автомобил, управляван от Ю. Ю. Т., при която е установено митническо нарушение, извършено от Ю. Ю. Т., за което му е издадено НП № BG2025/1000-378НП от 12.03.2025г. на заместник – директор Митница Бургас. Също така е установено, че на 13.02.2025г. на МП Летище София и на основание чл.16, ал.1, т.9 и чл.266, ал.1, 3 и 4 от Закона за Митниците на Ю. Ю. Т. е извършен личен преглед, за което е съставен протокол за личен преглед № 25BG0051060031 от 13.02.2025г. от ст.инспектор в ТД на Агенция „Митинци“ с месторабота - МП Летище София. Съгласно чл.16, ал.1, т.9 от ЗМ, при изпълнение на служебните си задължения митническите органи имат право да извършват личен преглед на лица, преминаващи държавната граница. В случая, действието на митнически орган, изразяващо се в извършен личен преглед на лица, преминаващи държавната граница, по същността си не е фактическо, а правно действие, обективиращо волеизявление на оправомощен митнически органи. Освен това действието се основава на закона, тъй като е предвидено в чл.16, ал.1, т.9 от ЗМ. С оглед което защитата по чл.250 от АПК, не е приложима. Освен това, за да е допустимо искането по чл.250, ал.1 АПК е необходимо твърдяното фактическо действие да не е прекратено и да е налице правен интерес от търсената защита. В случая, правилно АССГ е приел, че действието по извършен личен преглед на Ю. Ю. Т. е преустановено на 13.02.2026г. Други данни за извършени лични прегледи на жалбоподателя не се установяват от доказателствата по делото, поради което твърденията му за системно извършвани лични прегледи при всяко преминаване през границата, по делото не се доказват. Но дори и в миналото да са извършвани множество лични прегледи на жалбоподателя при преминаване на държавната граница, то също са преустановени към 25.02.2026г., нямат характер на фактическо действие и се основават на закона. Следва да се посочи още, че защита срещу бъдещи действия на митническите органи е недопустима по реда на чл.250 и сл. от АПК, защото разпоредбата изисква да са налице фактически действия, които да не са преустановени и да се извършват към момента на търсената защита. С оглед на изложеното настоящият състав счете, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претенцията на Директора на ТД Митница Бургас, чрез гл. юрисконсулт Ж. Савова за присъждане на разноски за настоящото производство е неоснователна, поради предявяване от ненадлежна страна. Воден от горното и на основание чл. 236, във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, първо отделение