Решение № 5101 от 12.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1534/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.

Образувано е по касационни жалби на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика – Пловдив при ЦУ на НАП и на „Анчо 02“ ЕООД - гр. Кричим, Пловдивска област срещу решение № 11016/08.12.2025 г., постановено по адм. дело № 1357/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив.

С касационна жалба директор на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика – Пловдив при ЦУ на НА, приподписана от юриск. Д. Калева обжалва решението в частта, в която е отменен ревизионен акт (РА) № Р – 16001623000605 – 091 – 001/19.06.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 423/14.11.2023 г. на директора на посочената дирекция в частта за отказано право на данъчен кредит по фактура № 1000000160/05.11.2022 г., издадена от „Стайплес“ ЕООД в размер на 2 822,40 лв. и 139,66 лв. лихва. В касационната жалба се сочи, че решението в обжалваната му част е постановено при неправилна преценка на фактите и доказателствата, с което се релевира отменителното основание – съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а това е довело според касатора и до нарушение на материалния закон – чл. 209, т. 3 АПК.

Според касационния жалбоподател издаването на фактура и коректното отразяване на процесната фактура в счетоводството на ревизираното дружество не е достатъчно условие съответната доставка на стоката „18144 бр. кока – кола и фанта - 2016 бр. от 0,330 л.“ да бъде призната за реално осъществена, за което следва да се докаже прехвърлянето на собствеността върху стоката, чието проявление е транспортирането и предаването й на получателя. Твърди се в тази връзка, че от представените и налични по делото доказателства, касаещи процесната фактура тези обстоятелства не се установява да са изпълнени. За неправилно се счита, че складът се намира в гр. София, тъй като същият е в с. Кривина, район Панчарево.

Отразено е и в касационната жалба, че в представените от представителя на доставчика писмени обяснения не е посочено, че стоката е получена на обекта и не е конкретизирано, че транспортът е за сметка на получателя и, че независимо, че в приемателно – предавателния протокол са положени подписи на страните, същият не съдържа минимално необходимата информация, от която да е видно мястото на предаване на стоката, а от ревизираното лице не се твърдяло, нито са представени доказателства откъде точно е била взета фактурираната стока, а и по отношение на същата ревизираното дружество е представило единствено фактурата. Посочено е, че съдът е използвал същите аргументи, за да потвърди ревизионния акт по отношение на фактурите, издадени от „Стелит I“ ЕООД, „Глобал Транс Форвардинг“ ЕООД и „Манчев 979“ ЕООД. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, в която се иска отмяна на решението в обжалваната му част и да се потвърди ревизионният акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция в размер на 597 лв., както и направените разноски за държавна такса в размер на 23,70 лв. Прави се възражение за прекомерност за адвокатското възнаграждение на другата страна, ако такова се претендира. В депозирано по делото писмено становище от юриск. К. Стоянова, се поддържа касационната жалба и се прилага списък по чл. 80 ГПК за юрисконсултско възнаграждение и държавна такса.

Ответникът по тази касационна жалба „Анчо 02“ ЕООД – гр. Кричим, Пловдивска област, чрез адв. Н. Калистратов, я оспорва с искане да бъде оставено в сила решението в обжалваната част.

„Анчо 02“ ЕООД, чрез адв. Н. Калистратов обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) № Р – 16001623000605 – 091 – 001/19.06.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 423/14.11.2023 г. на директора на посочената дирекция за допълнително начислен ДДС поради непризнаване на вътреобщностна доставка (ВОД) за Република Гърция и за отказано право на данъчен кредит по фактурите, издадени от „Стелит 1“ ЕООД, „Глобал Транс Форвардинг“ ЕООД и „Манчев 979“ ЕООД. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваната част на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

В касационната жалба е посочено, че съдът неправилно е преценил значението на заповед № А – 1127/06.02.2023 г., издадена от А. З., като се сочи, че при първото разглеждане на делото пред Върховния административен съд (ВАС) са дадени указания да се изследва дали посоченият директор има правомощия да изпълнява действия във връзка с възлагането на ревизията. Според касационния жалбоподател ВАС изрично е констатирал, че директорът на Офис – Хасково не е орган по назначението и това е така във връзка с факта, че директорът на който и да е офис на НАП няма правомощия върху служителите в дирекция „Контрол“ към съответната ТД на НАП за ревизии по смисъла на ДОПК във връзка със Закона за държавния служител (ЗДСл). Освен това касаторът сочи, че съдът не е оценил и факта, че издадената първа ЗВР е подписана от С. П. в качеството й на заместник на В. А., която е ползвала полагаем годишен отпуск (обстоятелство, описано в абзац 1 на стр. 2 от решението на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – Пловдив). Касаторът твърди, че доколкото ползването на полагаем годишен отпуск би следвало да е предварително планирано, изначално е недопустимо това обстоятелство да се използва за обосноваване на „заместване“ на компетентен служител на НАП.

Освен изложеното, в касационната жалба се съдържат и оплаквания за неправилност на решението на съда по същество. Твърди се, че за ревизирания период на месец декември 2022 г. дружеството е извършило единствено продажби на стоки при условията на ВОД към Република Гърция, по отношение на клиента – гръцкото дружество „K. B. B.“ (VIN EL156270145), като органите на НАП са установили, че е с валиден VIES - номер. В тази връзка според касатора по делото са представени издадените документи – фактури, първични счетоводни документи, изисканите счетоводни регистри (вторични счетоводни документи), международни товарителници (ЧМР) за доказване на транспортирането на стоките ,като въпросните доказателства покриват предвидените по реда на чл. 45 ППЗДДС доказателства за обосноваване на прилагането на нулева ставка. Въпреки това касаторът счита за неправилно приетото от съда, че на основание чл. 67, ал.1 ЗДДС и чл. 82, ал.1 ЗДДС за месец декември 2022 г. е доначислен ДДС в размер на 21 579,46 лв.

Относно непризнатото право на данъчен кредит, в касационната жалба са изложени оплаквания, че неправилно съдът е потвърдил отказ на правото на приспадане на данъчен кредит по доставките от „Стелит 1“ ЕООД, „Глобал Транс Форвардинг“ ЕООД и „Манчев 979“ ЕООД независимо от факта, че всички доставчици са открити от проверяващите лица, като са потвърдили доставките, представени са и изисканите от тях доказателства. В тази връзка касаторът посочва, че по доставките от „Стелит 1“ ЕООД са представени: фактури, товарителни списъци, за които се твърди, че имат характер на приемателно – предавателни протоколи, банкови плащания, аналитични счетоводни регистри и обяснителни записки. За останалите посочени доставчици според касатора също са представени доказателства – счетоводни регистри и банкови извлечения от „Глобал Транс Форвардинг“ ЕООД, а от „Манчев 979“ ЕООД в касационната жалба се сочат фактури – тази, която му е издадена от посочения доставчик и фактурата, издадена от предходния доставчик. По същия начин в касационната жалба се излагат оплаквания и за фактурата, издадена от „Манчев 979“ ЕООД за извършен транспорт, за която се твърди, че в акта не са посочени никакви основания и доказателства, на базата на които да се основава извод за отказване на правото на данъчен кредит. За тази фактура се пояснява от касатора, че липсват твърдения от ответника, че не е регистрирано „преминаване“ на границата с Гърция на транспортните средства на „Манчев 979“ ЕООД на посочените дати за транспортиране на стоките. Излага се довод, че съдът не е застъпвал тези за възможно участие на касатора в данъчни измами и при това положение неправилно се е позовал на практика на Съда на Европейския съюз.

В касационната жалба подробно са изложени оплакванията срещу решението в обжалваната му част и се иска в същата част да се отмени съдебното решение, както и РА. В хода по същество моли да се има предвид, че ползването на годишен отпуск на служители на НАП не може да представлява основание за „заместването“ му от друг такъв на приходната администрация. Позовава се на вече посоченото в касационната жалба, че никой директор на офис на НАП не е орган по назначаването на служители на агенцията, тъй като няма правомощия по възлагане на ревизия по смисъла на чл. 112 ДОПК. Според касатора сроковете за издаване на РА по смисъла на чл. 114 ДОПК са достатъчно дълги, като максималният е до 3 години, поради което счита, че са налице основания за прогласяване на издадения РА за нищожен. В депозирана по делото на 10.03.2026 г. молба от „Анчо 02“ ЕООД, чрез адв. Н. Калистратов, се поддържа касационната си жалба и се претендират разноски по приложения списък по чл. 80 ГПК за двете съдебни инстанции общо в размер на 2 511,62 евро.

Ответникът по тази касационна жалба директор на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП в депозирано писмено становище от юриск. К. Стоянова, я оспорва.

Представителят на Върховна касационна прокуратура в депозирано по делото писмено заключение и в съдебно заседание счита, че касационните жалби са неоснователни, а решението е правилно и законосъобразно, и следва да се остави в сила.

Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационните жалби са подадени от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни поради следните съображения:

Първоначално с решение № 711/21.01.2025 г. по адм. дело № 3112/2023 г. състав на Административен съд – Пловдив е отменил РА№ Р – 16001623000605 – 091 – 001/19.06.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП, потвърден с решение № 423/14.11.2023 г. на директора на посочената дирекция в частта за отказано право на данъчен кредит по фактура № 1000000160/05.11.2022 г., издадена от „Стайплес“ ЕООД в размер на 2 822,40 лв. и 139,66 лв. лихва. Със същото решение е отхвърлена жалбата на дружеството в останалата част на РА относно непризнатите ВОД за Гърция, както и за отказаното право на данъчен кредит по доставките от „Стелит 1“ ЕООД, „Глобал Транс Форвардинг“ ЕООД и „Манчев 979 ЕООД.

С решение № 7118/25.06.2025 г. по адм. дело № 3977/2025 г. тричленен състав на ВАС, Първо отделение е отменил първоинстанционното решение и е върнал делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. В отменителното решение съдът е дал указания да се установи компетентността на органа по приходите, възложил ревизията, издал и РА, като този въпрос според първата касационна инстанция е останал неизяснен. В случая е посочено от касационния съдебен състав на ВАС, Първо отделение, че ревизията първоначално е била възложена от С. П. със заповед от 09.02.2023 г. в качеството й на заместник на В. А. в периода от 08.02.2023 г. до 09.02.2023 г. вкл. съгласно заповед № А - 1127/06.02.2023 г. на директор на офис/дирекция за обслужване – Хасково на основание чл. 84 ЗДСл, но не той е орган по назначаване, а ИД на НАП. Направен е извод в отменителното решение, че въпросът за компетентността на органа по приходите, издал ЗВР е останал неизяснен, като това нарушение, което е допуснал първоинстанционния съд е било съществено и затова е отменено решението му и делото е върнато за ново разглеждане за изясняване компетентността на органа, издал ЗВР.

При новото разглеждане първоинстанционният съд е установил от данните по делото, че органът, издал ЗВР е компетентен, като е обсъдил приложените по делото заповеди, които ще бъдат обсъдени изрично и от настоящия съдебен състав на втората касационна инстанция.

По съществото на спора за доставката по фактура № 1000000160/05.11.2022 г., издадена от „Стайплес“ ЕООД съдът е приел че към фактурата е приложен и приемо – предавателен протокол от 05.12.2022 г., установено е и счетоводното й отразяване при получателя, налице е и разплащане по доставката както и е представено копие на фактура от предходна доставка на „Глобал Транс Форвардинг“ ЕООД. Посочено е в решението, че макар дейността на доставчика да е търговия с хранителни стоки (процесната доставка е за кока – кола), цялостната дейност се извършва от В. М., като от приемо- предавателния протокол е установено, че В. М., който е представляващ „Стайплес“ ЕООД е предал стоките на А. М., представляващ „Анчо 02“ ЕООД, като посоченият доставчик освен В. М., няма други наети лица, като в този смисъл са и твърденията на жалбоподателя..

За доставките от „Глобал Транс Форвардинг“ ЕООД и „Манчев 979“ ЕООД в съдебното решение е прието, че фактурите отново са за доставки на хранителни стоки, за които не е установено местонахождението на стоките, поради което няма данни за извършени доставки. Направен е и извод, че с включването в дневника за покупки на процесните фактури, ревизираното лице неправомерно е приспаднало данъчен кредит, тъй като не притежава складова база и кадрови ресурс.

Относно фактурите за вътреобщностните доставки за Гърция (ВОД) първостепенният съд е приел, че ревизираното лице разполага с документите по чл. 45, т.1, б „а“ ППЗДДС, тъй като в хода на ревизията е представило фактури за хранителни стоки със съответния получател „K. B. B.“ (VIN EL156270145), но по нито една от процесните фактури за ВОД не може да бъде установено по безспорен начин каква стока е продадена от „Анчо 02“ ЕООД на гръцкото дружество. Този извод съдът е счел, че се подкрепя и от заключението на съдебно – счетоводната експертиза, доколкото вещото лице е посочило изрично, че във фактурите не са посочени стоките, предмет на извършения ВОД, няма и представени описи към тях и не може да се отговори на въпроса разполагал ли е жалбоподателят със стока, която да е предмет на процесния ВОД, както и не може да се обвържат закупените стоки от сочените предходни доставчици с извършените продажби към гръцкия контрагент, тъй като липсват приложени опаковъчни листове, в които да се индивидуализира стоката и да я обвърже количествено по ЧМР и приемо – предавателни протоколи, посочени в различни мерни единици в инвойсите – количествата са по палети, а във фактурите са килограми, бройки, кашони и т. н. Разгледани са от съда обстойно всяка една от фактурите за ВОД за Гърция и въз основа на доказателствата и извършената преценка от съда е направен извод, че жалбоподателят не е извършил ВОД на стоките по процесните фактури.

Решението в обжалваните части е правилно постановено.

По оплакването в касационната жалба на „Анчо 02“ ЕООД за нищожност на РА настоящият съдебен състав съобрази следното:

По валидността на РА:

За валидността на РА предвид указанията на първата касационна инстанция в отменителното й решение е посочено за установено по делото, че със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р – 16001623000605 – 02 – 001/09.02.2023 г., издадена от С. П. – началник сектор „Ревизии като заместник на В. А. на основание заповед № А - 1127/06.02.2023 г. на А. З. - директор на офис за обслужване – Хасково. В. А. е определена със заповед № РД – 09 – 1979/30.09.2021 г. на директора на ТД на НАП – Пловдив на основание чл. 7, ал. 3 и чл. 11, ал. 3 ЗНАП във връзка с чл. 112, ал.2, т.1 ДОПК да издава ЗВР и ревизионни актове по чл. 119, ал. 2 ДОПК, като в тази заповед се съдържа и списък на органите по приходите, които при отсъствие на началниците на сектор „Ревизии“ ще заместват, в който списък е и В. А., която също е началник сектор „Ревизии“. При така установеното правилно съдът е приел, че са налице предпоставки за издаване на заповед № А -1127/06.02.2023 г. от А. З. - директор на офис за обслужване, с което е оправомощена С. П. да замества В. А. за 2 работни дни – на 8.02.2023 г. и 09.02.2023 г. – Хасково, за които дни й е разрешено ползването на отпуск с цитираната заповед на директора на офис обслужване – Хасково. Наистина заповед № ЗЦУ – ОПР – 35/21.09.2022 г. на ИД на НАП е издадена на основание чл. 10, ал. 2, изр. първо във връзка с ал.1, т.1 и 9 и чл. 13 ЗНАП и чл. 6, ал. 3 от Закона за държавния служител (ЗДСл), като с нея са оправомощени директорите на офиси/дирекции за обслужване да упражняват правомощията по назначаване на служебни правоотношения с държавни служители с месторабота в същите офиси към ТД на НАП, както и правомощия по командироване, разрешаване, прекъсване и прекратяване ползването на отпуски и др. Установено е също така, че със заповед № 1655/15.05.2018 г. на ИД на НАП на основание чл. 83, ал. 1 във връзка с чл. 10, ал. 4 ЗДСл А. З. е бил преназначен на длъжност „директор офис“. В случая не е налице изземване правомощията по смисъла на чл. 7, ал. 3 ДОПК, а заместване, което се използва в случаите, когато титулярът на длъжността не може да изпълнява правомощията си и в случая е представена заповед за разрешен отпуск по чл. 82 от ЗДСл. На В. А.. Заместникът в този случай действа вместо титуляра, т.е. действа от името на замествания, в какъвто смисъл е и ТР № 4/22.04.2004 г. по тълк. дело № 4/2002 г. на ОС на съдиите от Върховния административен съд. В този смисъл правилно РА е подписан от титулярът, а не от неговия заместник.

При така установеното неоснователни са оплакваният за нищожност на РА, а същият е валидно издаден от компетентни органи по приходите.

По съществото на спора:

1.По касационната жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП:

Разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗДДС и чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО дефинират понятието „доставка на стоки“ и то е прехвърлянето на правото на собственост или на друго вещно право върху стоката, както и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик. За да се приеме реалност на тази доставка, е необходимо да се докаже по несъмнен начин прехвърлянето, респ. разпореждането от страна на доставчика към получателя, като за целта е необходимо с писмени доказателства, двустранно подписани от страните по доставката да се установи, че стоката е преминала в патримониума на получателя по доставката. При наличието на такива доказателства следва да се признае, че стоката е приета от получателя, съотв. за него възниква и той може да упражни правото на приспадане на ДДС като данъчен кредит по смисъла на чл. 68, ал.1, т.1 ЗДДС. В процесния случай освен фактура № 1000000160/05.11.2022 г. с предмет на доставка „кока – кола и фанта“, издадена от „Стайплес“ ЕООД в хода на ревизията е представен подписан от страните по доставката приемателно – предавателен протокол, който безспорно установява предаването, респ. приемането на процесните стоки. Съдът правилно е приел, че по тази доставка е налице реалност предвид установеното от представените от ревизираното лице доказателства и от констатираното от съдебно – счетоводната експертиза, че са налице данни в счетоводството на доставчика - справка за закупени от предходен доставчик на същите стоки, както и за изписване отчетната стойност на продадената стока. Налице е и съвпадение не само на предмета по пряката и предходната доставка, но и количеството на стоката, която е продадена от предходния, съотв. от прекия доставчик. По делото няма данни ответникът в първоинстанционното производство да е оспорил авторството на посочените документи нито, че е налице данъчна измама с участието или със знанието на получателя по доставката. При така установено правилно решаващият съд е приел за законосъобразно упражненото право на данъчен кредит по чл. 68, ал.1, т.1 във връзка с чл. 6, ал.1 и чл. 25, ал. 2 ЗДДС и е отменил РА като незаконосъобразен в тази му част.

2. По касационната жалба на „Анчо 02“ ЕООД.

Относно ВОД за Гърция, съгласно разпоредбата на чл. 7, ал.1 ЗДДС за да е налице ВОД следва да се установи по безспорен начин, че правото на разпореждане със съответната стока е прехвърлено от доставчика на получателя, като се установи и надлежното транспортиране на стоките от или за сметка на доставчика – регистрирано по ЗДДС лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава – членка. В този смисъл само при такова доказване по надлежния законов ред може доставчикът да се възползва от нулева ставка на ДДС съгласно чл. 53, ал. 1 ЗДДС. Това доказване е винаги успешно, когато събраните по делото доказателства сочат, че стоките фактически са напуснали територията на страната и са достигнали до друга територия в рамките на Европейския съюз. В този смисъл е и чл. 138 от Директива 2006/112/ЕО.

В процесния случай претенцията на ревизирания субект за признаване на ВОД, при който се прилага нулева ставка на ДДС е по отношение на издадените в полза на „K. B. B.“ – дружество в Гърция 4 бр. фактури през месец декември 2022 г., в които са посочени като предмет на доставките „хранителни стоки и напитки по опис“, но такива описи не се намират по делото, както правилно е приел и първостепенния съд. Наличието на товарителен списък по фактура № 27/02.12.2022 г. обаче неправилно се приема от дружеството – жалбоподател, че замества приемателно – предавателен протокол, тъй като при сравняването данните от този списък и представените в хода на ревизията ЧМР не се установява съвпадение с данните от посочения списък, т.е. не се установява какви стоки са били предмет на ВОД за Гърция. При така установеното правилно съдът е приел, че от доказателствата по делото не се доказва по безспорен начин предметът на доставката и количеството стоки, предназначени за ВОД за Гърция.

Същото е установено и за фактура № 28/10.12.2022 г., като за нея е документиран предмет на доставка „хранителни стоки по опис“, но както и при предходната фактура въпреки представените приемателно – предавателни протоколи по предходните доставки, не се установява по категоричен начин и от протоколите, и от товарителния списък количеството продадена стока на гръцкия контрагент.

По отношение на фактури № 29/22.12.2022 г. и № 30/31.12.2022 г. също не е установен предмет на доставката, вкл. и количеството по товарителните списъци и представените ЧМР, като фактите, установени по делото подробно са описани в обжалваното решение.

От заключението на съдебно – счетоводната експертиза също не се установява какви стоки са продадени от „Анчо 02“ ЕООД на гръцкото дружество, поради което не е доказано наличието на ВОД по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗДДС, тъй като липсва описание на стоките във фактурите, нито са представени описи, както и не се установява количеството стоки, за да се приеме, че е осъществен ВОД за Гърция. Правилно е прието от съда констатираното от вещото лице, че в счетоводството на получателя стоките са заведени само стойностно и липсва проследимост на извършените покупки и продажби.

Относно транспортирането на стоките твърденията на дружеството – жалбоподател са, че по отношение на фактури № 29/22.12.2022 г. и № 30/31.12.2022 г. транспортните разходи са за негова сметка, поради което обосновано е прието в съдебното решение, че следва да са налице доказателствата по чл. 45, т.2 ,б. „б“ ППЗДДС – транспортен документ, който да удостовери, че процесните стоки са достигнали до получателя, който е в друга държава – членка на ЕС. Представените ЧМР правилно са преценени от решаващия съд с оглед съдържащата се уредба в Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) – чл. 4 и чл. 9. Въпреки твърдението на жалбоподателя, че транспортът по посочените фактури е за негова сметка, правилно е посочено от съда, че във фактурите са вписани транспортни разходи за получателя – гръцкото дружество. При липса на доказателства, откъде е започнало транспортирането на стоките, не се доказва тезата на касационния жалбоподател. В представеното потвърждение не се съдържат всички реквизити съгласно чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС, като вид и количество на стоката, името и длъжностното качество на лицето, което ги е получило, което опровергава тезата на касационния жалбоподател за осъществени ВОД за гръцкото дружество.

Относно фактура № 28/10.12.2022 г. твърденията на касатора са, че транспортът е за сметка на получателя в Гърция, като чл. 45, т. 2, б. „а“ ППЗДДС изисква наличието на транспортен документ или писмено потвърждение, като по делото са налични и двете, макар те в посочената разпоредба да не са дадени кумулативно, а алтернативно. Различията в отразеното в ЧМР и потвърждението правилно е обусловило у съда заключение, че не е доказано по безспорен начин наличието на ВОД към гръцкото дружество поради вписването в отделните документи на различни местоположения, откъдето са тръгнали стоките, както и датата на която същите са пристигнали – в ЧМР на 11.12.2022 г., а в потвържденията на 12.12.2022 г. По същия начин не са установени безспорни данни и за останалите две фактури № 29/22.12.2022 г. и № 30/31.12.2022 г., а са налице различия в приемателно – предавателните протоколи и ЧМР при неналичие на безспорни данни къде е натоварена стоката в България, респ. къде е разтоварена стоката в Гърция, нито кога е получена – 03.01.2023 г. или на 02.01.2023 г. Тези противоречиви данни правилно съдът е приел, че не доказват на извършен ВОД, а че стоките са реализирани на територията на България предвид наличните приемателно – предавателни протоколи, поради което незаконосъобразно дружеството – жалбоподател е приложило нулева ставка, поради което приходните органи законосъобразно са начислили ДДС на основание по чл. 67, ал.1 ЗДДС.

Съгласно съдебно - счетоводната експертиза, изготвена в първоинстанционното производство при първоначалното разглеждане на делото се потвърждават изводите на съда, че нито във фактурите, нито в ЧМР по ВОД се съдържат всички реквизити - точни адреси на товарене и разтоварване, както и че липсват опаковъчно листове по тези доставки и по този начин няма индивидуализация на стоките, като се има предвид, че и в издадените фактури общо е записан предмета на ВОД - хранителни стоки по опис, без налични такива по делото.

За непризнатото право на данъчен кредит по издадените фактури от „Стелит 1“ ЕООД, „Глобал Транс Форвардринг“ ЕООД и „Манчев 979“ ЕООД по общо 8 бр. фактури за доставка на хранителни стоки и транспортни услуги правилно съдът е приел, че правото на данъчен кредит по чл. 68, ал.1, т.1 ЗДДС e обусловено от реалното предаване на стоките по смисъла на чл. 6, ал.1 ЗДДС, като доказателствената тежест пада върху този, който упражнява това право – получателят на стоката. Наличието на фактура по смисъла на чл. 71, т.1 ЗДДС не е достатъчно за да се признае правото на данъчен кредит, нито счетоводното й отразяване при страните по доставката, а само при наличие на безспорни доказателства за приемане, респ. предаване на стоката от доставчика на неговия получател, за което следва да се представят двустранно подписани писмени документи, които да отразяват по несъмнен начин реалността на доставката на стока. В този смисъл съдът правилно е приел, че липсата на категорични доказателства за предаването и приемането на стоките по процесните фактури не установява реалността на доставката по смисъла на чл. 6, ал.1 ЗДДС при липса на доказателства, от които да се установи предаването и приемането на стоките. Същото се отнася и до фактурите от „Манчев 979“ ЕООД относно реалността на фактурираните стоки, както и фактурата за „транспортни услуги България – Гърция“. Осчетоводяването на процесните фактури правилно съдът е приел, че не е достатъчно, за да се приеме реалност на доставката на стоки и/или услуги – чл. 6, ал.1 и чл. 9, ал.1 ЗДДС предвид, че няма данни за физическото предаване на стоките и за извършване на транспортната услуга. В тази връзка следва да се посочи, че в съдебно - счетоводната експертиза изрично е констатирано, че в счетоводството на касационния жалбоподател стоките са заведени само стойностно, поради което е невъзможно да се проследят извършените покупки, респ. продажбите и изготвянето на стоков поток. Липсата на съпътстващи документи по процесните фактури правилно е обусловило първостепенния съд да приеме, че жалбата в посочените части е неоснователна, а решението в обжалваната от този касатор част, като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото на Национална агенция за приходите следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 102,26 евро и разноски за държавна такса в размер на 1,08 евро или общо 103,34 евро за касационната инстанция. На "Анчо 02" ЕООД следва да се присъди 102,26 евро адвокатско възнаграждение и за държавна такса - 12,42 евро или общо разноски в размер на 114,68 евро..

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение