Определение № 3490 от 23.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 1688/2023 г.

Производството е по чл.248, ал.2 ГПК. Образувано е по молба на „Храброво Уинд 1“ ЕООД, представлявано от адв. К. Л., за изменение на постановеното по делото определение № 2109 от 25.07.2024г. в частта за разноските, като присъдените на насрещната страна „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ“ АД разноски в размер на 33 672 лева бъдат намалени до размер, не по-голям от 1200 лева. Молителят поддържа, че присъденото на ответника адвокатско възнаграждение за касационната инстанция е в двоен размер от претендираното от тази страна в долните инстанции, поради което е и напълно необосновано. Намира, че това възнаграждение не съответства на фактическата и правна сложност на делото, нито на пазарните нива на договаряните възнаграждения при подобни дела, нито на положения адвокатски труд предвид етапа, на който е приключило делото пред касационната инстанция. Сочи, че е подаден единствено отговор на касационната жалба, в който не са изложени никакви нови аргументи, а са преповторени изложените вече такива в хода на производството пред първата и въззивната инстанция, като не е провеждано и открито съдебно заседание пред касационната инстанция. Моли да бъде съобразено, че ответникът е бил страна по множество сходни по вид дела с други производители на електрическа енергия от ВЕИ, решени в негова полза, съобразявано и от съда в мотивите на цитираната в определението практика, и извършената правна защита и съдействие на процесуалните представители на ответника не е различна по сложност от вече формираната съдебна практика, разрешаваща основните спорни въпроси, което определя сложност в по-ниска степен и на конкретния спор. Позовава се на приетото в практиката на СЕС в решение от 25.01.2024г. по дело С-438/2022, че съдът не е длъжен да съобразява Наредба № 1 от 09.07.2004г. на ВАдвС и е компетентен да намали претендираното адвокатско възнаграждение при направено искане в този смисъл. Намира, че дори и при съобразяване на Наредбата, по аргумент от чл.9, ал.3 от нея възнаграждението е следвало да бъде 1200 лева, но във всички случаи не повече от ѕ от възнаграждението, платено пред първата и втората инстанция. Ответникът „Енерго – Про Продажби“ АД оспорва молбата, като прави възражение, че молителят не е релевирал своевременно в касационното производство възражение относно размера на претендирания адвокатски хонорар. Излага съображения, че спорът се отличава безспорно с правна сложност, като в решенията на всяка от инстанциите са изложени мотиви по отношение на приложимата към спора правна уредба, измененията на последната и преуреждането на отношенията като следствие от измененията, съобразяване на целта на промените с оглед мотивите на законодателя, действието на административни актове на КЕВР спрямо облигационното отношение, действието на съдебната отмяна на такива актове и заместването им с други такива, възражения относно допустимостта на производството, поддържани на няколко алтернативни основания, възражения за прихващания и такива по размера на исковете, доводи за приложимост на практиката на КС на РБългария и практиката на СЕС. Сочи, че със защитната си стратегия молителят е усложнил съдебното производство с множество защитни възражения с различни правни основания, срещу които дружеството е осъществило процесуална защита, а съдебните състави са събирали доказателства и формирали самостоятелни мотиви. Поддържа, че само част от защитните възражения касаят въпроси, решени в практиката на ВКС до представяне на отговора на касационната жалба, като приложимостта на съответната практика следва да бъде съобразена във връзка със спорния по делото въпрос. Сочи, че практика на касационната инстанция по сходен спор е създадена след изготвяне на отговор на изложението на основанията за допустимост до касационно обжалване. Намира за неотносими оплакванията за понесена от молителя прекомерна финансова тежест във връзка с производството пред предходните инстанции, както и аргументите, черпени от цитираното решение на СЕС, доколкото присъденият размер на адвокатско възнаграждение не е изчисляем по реда на Наредба № 1/2004г. Поради това моли направеното искане да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, като обсъди доводите на страните, намира следното: Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК и е допустима. С постановеното по настоящото дело определение № 2109 от 25.07.2024г. не е допуснато касационно обжалване на решение № 111 от 06.04.2023 г. по в.т.д. № 733/2022г. по описа на Апелативен съд Варна, с което след частично потвърждаване и частична отмяна на решение № 347 от 12.08.2022г. по т.д. №883/2021 по описа на Окръжен съд Варна касаторът „ХРАБРОВО УИНД 1“ ЕООД е осъден да заплати на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД сумата 613 363,72 лева, представляваща платена без основание цена за произведена електрическа енергия от възобновяем енергиен източник (ВЕИ), съставляваща разлика между преференциалната цена за количествата енергия, произведени през месеците октомври, ноември и декември на 2015г., ноември и декември на 2016г. и септември и октомври на 2017г., след достигане на нетното специфично производство (НСП) на енергия за съответната централа и приложимата цена за излишък на балансиращия пазар, определена от „Електроенергиен Системен Оператор“ ЕАД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.04.2020г. до окончателното плащане. С определението си настоящият състав е присъдил на ответника по касация „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД разноски в размер на 33 672 лева, представляващи заплатено от тази страна адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Неоснователен е доводът на ответника по молбата за несвоевременност на направеното с молбата по чл.248 ГПК възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от него адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Искането за присъждане на разноски за касационната инстанция за заплатено адвокатско възнаграждение с представени доказателства за извършването им е направено с отговора на касационната жалба, препис от който не се връчва на касатора. Производството по чл.288 ГПК се развива без провеждане на открито заседание с участие на страните, поради което касаторът може да релевира възражение по чл.78, ал.5 ГПК в срока по чл.248, ал.2 ГПК. Настоящият състав намира, че искането за намаляване на размера на присъдените на ответника разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, е основателно. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В т. 3 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по тълк. д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС е прието, че основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото, като съдът следва да съобрази спецификата на отделния случай, след която преценка, при несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, следва да бъде намалено и заплатеното адвокатско възнаграждение. С оглед на това са неотносими изложените в молбата съображения във връзка с понесената от молителя финансова тежест в производствата пред предходните инстанции. С решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 г., което следва да бъде съобразено с оглед същественото му значение за настоящия спор, е прието, че член 101, параграф 1 от ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 от ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на изброените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Решенията на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, поради което настоящият съдебен състав счита, че не е обвързан с фиксираните в Наредба № 1/09.07.2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения, а следва да извърши преценка на вида, количеството и сложността на извършената работа с оглед уговорения паричен еквивалент на адвокатското възнаграждение. Поради това не следва да се обсъждат наведените от страните доводи във връзка с дължимия съобразно тази наредба размер на адвокатското възнаграждение. Настоящият състав, като взе предвид фактическата и правна сложност на делото /предмета на спора, многобройните възражения на ответника по предявения иск, поддържани във въззивното и в касационното производство, спорните пред съдебните инстанции факти и обстоятелства, оплакванията в касационната жалба за недопустимост на решението на различни основания, конкретните оплаквания за неправилност на съдебния акт, формулираните в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК основания за допускане на касационно обжалване, становището и възраженията на ответника в отговора на касационната жалба, спорните факти и доказателствата, които ги обективират, доводите на страните и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси/, приема, че договореното от ответника по касационната жалба адвокатско възнаграждение се явява прекомерно и е налице основание за неговото намаляване. При сходна фактическата и правна сложност на спора е уговорено и заплатено от страните адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 16 560 лева с ДДС – от молителя, и в размер на 18 408 лева с ДДС – от ответника. При отчитане на спецификата на производството пред касационната инстанция, свързана с необходимостта от обосноваване на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, респ. обосноваване от ответника по касация на отсъствието им, както и на факта, че в настоящия случай в касационното производство не е проведено открито съдебно заседание, следва да се приеме, че адвокатско възнаграждение в размер на 20 000 лева с ДДС съответства на действителната фактическа и правна сложност на спора, а уговореното и заплатено от ответника възнаграждение в размер на 33 672 лева с ДДС се явява прекомерно и следва да бъде намалено. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,