Определение № 4225 от 25.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 569/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Община Перник срещу решение № 389/20.10.2023г. по в.гр.д.№ 441/23г. по описа на ОС Перник, с което, след отмяна на първоинстанционното решение, са уважени предявените срещу касатора от Н. С. Г. и М. С. Ш. искове по чл. 59 ЗЗД, като е осъдена общината да им заплати на всяка по общо 6020.50лв. - наемоподобен доход за периода 04.11.2020г. - 06.11.2022г. от следните недвижими имоти: ... по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД - 18- 91/13.10.2008 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с адрес на поземления имот: [населено място], [улица], с площ 1134 кв. м., с трайно предназначение - урбанизирана територия, с начин на трайно ползване - за друг вид застрояване, ведно с построените в него сгради, както следва: ..., със застроена площ от 62 кв. м, брой етажи 1, предназначение - за търговия; ..., със застроена площ 5 кв. м., брой етажи 1, предназначение - за търговия; ..., със застроена площ 102 кв. м., брой етажи 1, предназначение- за търговия; ..., със застроена площ 5 кв. м., брой етажи 1, предназначение - селскостопанска; ..., със застроена площ 8 кв. м., брой етажи 1, предназначение - селскостопанска; ..., със застроена площ 149 кв. м., брой етажи 2, предназначение - за търговия, ведно със законната лихва считано от исковата молба - 07.11.2022г., до окончателното изплащане. Касационната жалба е подадена в срок, представено е изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, но като насочена срещу неподлежащ на касационен контрол въззивен акт е недопустима. Съображенията на касационната инстанция са следните: Предявените искове са в условията на субективно и обективно кумулативно съединение. Те се основават на твърденията на всяка от ищците, че съсобствената им 1/2 идеална част от посочените недвижими имоти се ползва от ответника без основание в периода 04.11.2020г.-06.11.2022г. Съгласно изрично заявеното в исковата молба, съсобствените имоти на ищците, които се ползват без основание от ответника в исковия период са: 1/ постройка с обща застроена площ от 107 кв.м., ползвана за ресторант, която на скицата на АГКК, СГКК-гр.... е с идентификатори ..., със застроена площ 102 кв. м., брой етажи 1, предназначение- за търговия и ..., със застроена площ 5 кв. м., брой етажи 1, предназначение - селскостопанска; 2/ първия етаж от сграда на два етажа, със застроена площ от около 105 кв.м., от които 18 кв.м. са търговска площ, а 87 кв.м. –складова площ, и която сграда в скицата на АГКК, СГКК-гр.... е с идентификатор ..., със застроена площ 149 кв. м., брой етажи 2, предназначение - за търговия; 3/ втория етаж от сграда на два етажа, със застроена площ от около 105 кв.м., от които 48 кв.м. се ползват за сладкарница, а 57 кв.м. – за нуждите на читалището и черква, която сграда в скицата на АГКК, СГКК-гр.... е с идентификатор ..., със застроена площ 149 кв. м., брой етажи 2, предназначение - за търговия и 4 / незастроената част от около 929 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ... по КККР, одобрени със заповед № РД - 18- 91/13.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, в която се включват и около 32 кв.м. от едноетажна постройка с идентификатор, съгласно скицата на АГКК, СГКК-гр...., ..., със застроена площ от 62 кв. м, брой етажи 1, предназначение - за търговия. Обезщетението по чл. 59 ЗЗД, което ищците претендират с исковата и уточнителната молба на лист 76 от делото на районния съд, е: за имота по т.1 - общо 2955 лева; за имота по т.2 –2900 лева; за имота по т.3- 3220 лева и за имота по т.4 - 2550 лева. В с.з. на 18.04.2023г. е допуснато увеличение на предявените искове със сумата от 416 лева. Явно е, с оглед изложеното, че в случая са предявени множество, отделни самостоятелни искови претенции от всяка една от ищците в качеството й на собственик на1/4 идеална част от процесните имоти, за присъждане на обезщетение за исковия период за ползване без основание от ответника на четири недвижими имота. Всеки един от исковете е с цена под пет хиляди лева и това обстоятелство не се променя от непрецизно формулирания диспозитив на въззивното решение. На основание чл.280, ал. 3, т.1, предл.1 во ГПК касационният контрол е изключен, поради което настоящият състав на ВКС