Определение № 170 от 22.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1904/2015 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 13127 от 03.02.2015 г. на С. И. М., чрез адв. А. Г. против разпореждане от 24.01.2015 г. по в.гр.д. № 2950/2014 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, IV – Д състав, с което оставено без уважение доказателственото искане на С. И. М. за допускане от въззивната инстанция на съдебно – техническа експертиза. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане и се иска отмяната му. Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК, от надлежна страна, но срещу съдебен акт неподлежащ на самостоятелно обжалване съгласно чл.274, ал.2, във вр. с чл.274, ал.1, т.1 и 2 ГПК. Съгласно чл.274, ал.1, т.1 и 2 ГПК определенията на съда могат да бъдат обжалвани, когато с тях се прегражда по нататъшното развитие на делото, както и в случаите когато процесуалния закон изрично предвижда такава възможност. Съгласно чл. 279 ГПК производството по обжалване на определенията се прилага и спрямо разпорежданията на съда. Доколкото атакуваното от частния жалбоподател разпореждане не попада в нито една от хипотезите по чл.274, ал.1, т.1 и 2 ГПК, то същото не подлежи на самостоятелно обжалване. Контрол относно неговата законосъобразност може да бъде осъществен в рамките на производството по обжалване на самото съдебно решение, с което приключва производството, по което е постановено порочното разпореждане. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение