Определение № 6234 от 10.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5191/2025 г.

Производството по делото е по чл. 229 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Областен Управител на област София Жалбата е против Определение № 13160/15.04.2025г., постановено по същото административно дело. С него първоинстанционният съдебен състав е отхвърлил молбата на Областния Управител за изменение на протоколно определение № 9951/20.03.2025г., постановено по адм.д. №1828/2025г. на АССГ в частта за разноските. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, поради което е поискано то да бъде отменено. Отговор по частната жалба е бил депозиран от ответната страна в производството, излагат се възражения по доводите на Областния Управител и се пледира за отхвърляне на частната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба и възражението по чл.232 АПК доводи, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, отговаря на изискванията на чл. 231, вр. чл. 212 и чл. 213 АПК, и е депозирана в нормативноустановения срок за обжалване, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна поради следното: Производството пред Административен съд – София- град е образувано по подадена на 13.02.2025 г. жалба от А. Г. П. от гр. София срещу мълчалив отказ на Областен Управител на Област София да извърши административна услуга по негово заявление, депозирано на 09.01.2025г. с вх. № ОА23-149/09.01.2025г. за заверка на молба-декларация, във връзка с обстоятелствена проверка по реда на чл. 578 ГПК. Делото по жалбата е било насрочено за 20.03.2025г. При провеждане на заседанието от страна на процесуалния представител на органа е поискано ход на делото да не бъде даван, поради извършване на административната услуга. Изразено е било съгласие от страна на жалбоподателя за прекратяване на производството на основание чл.159, т.3 или т.4 АПК, като е било отправено искане за присъждане на сторените съдебноделоводни разноски, вкл. възнаграждението за един адвокат, което жалбоподателят е заплатил, обосновано с това, че ответникът е станал причина за завеждане на делото. От страна на последния е възразено, че липсват предпоставките на чл.143, ал.2 АПК, тъй като не се касае за оттегляне на мълчалив отказ на органа. Със свое протоколно определение № 9951/20.03.2025г. съдебният състав е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото на основание чл.159, т.4 АПК, като е присъдил поисканите от жалбоподателя разноски – държавна такса и адвокатски хонорар в пълен размер. Против така постановеното Определение в частта му за разноските е постъпила молба от страна на Областния Управител на Област София с искане за изменение/намаляване размера на присъденото в полза на жалбоподателя адвокатско възнаграждение по реда на чл.248 ГПК, вр. чл.144 АПК. По така отправеното искане съдебният състав се е произнесъл с отхвърлително определение, което се обжалва в настоящото производство. По същество настоящият съдебен състав намира обжалваното определение за правилно. За да достигне до този извод настоящата инстанция не приема доводите на частния жалбоподател, че не се е касаело за мълчалив отказ, доколкото административната услуга е изпълнена. В изпълнение на принципите на добрата администрация всеки орган дължи точно изпълнение на вменените му задължения, което обстоятелство изисква от същия и срочност. Неизпълнението в срок представлява пълно неизпълнение на вмененото му от закона задължение.Отговорността на ответната страна в този случай е безвиновна и произтича от обстоятелството, че поведението на същата е станало повод за иницииране на самото оспорване. Извършването на административната услуга, след подаване на жалбата до съда, следва да бъде приравнено по правни последици на оттеглянето на административния акт по смисъла на чл. 143, ал. 2 от АПК. По аргумент от разпоредбата на чл. 156, ал. 1 АПК „оттегляне на оспорения акт“ е налице и когато органът "... издаде акта, чието издаване е отказал", като непроизнасянето в срок изрично е приравнено на отказ по силата на установената в чл.58, ал.1 АПК правна фикция. Неоснователни са аргументите на частния жалбоподател почиващи на Указанията на СЕС в Решението от 25 януари 2024г. по дело С-438/22. Според указанието на СЕС по дело С-438/22 съдът следва да преценява във всеки конкретен случай релевантните обстоятелства, характеризиращи случая, както и икономическият и правен контекст, в който той се вписва. В конкретният случай е необосновано твърдението на частния жалбоподател, че присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно и едва ли не се явява средство за неоснователно обогатяване на жалбоподателя. Преценката, свързана с размера на претендираното възнаграждение е обвързана от фактическата и правна сложност на спорното производство и произхождащите от това обстоятелство продължителност на производството, активност на процесуалния представител и др. В конкретния случай договореното и заплатено възнаграждения за процесуално представителство и оспорване на мълчаливия отказ не надхвърля обичайно присъжданите по размер такива по дела с подобен характер. Настоящият състав намира, че определеният и заплатен размер от 1000,00 лева отговаря на реално осъществената процесуална защита и съдействие и на нивото на компетентност на процесуалния представител, който убедително е развил възраженията си и е съумял да постигне благоприятен за клиента си краен резултат преди производството да се развие в пълен мащаб. При този резултат на делото разноски за настоящото производство не се дължат на частния жалбоподател а ответникът не е претендирал такива. Воден от горното и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 236, вр. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение