Решение № 7986 от 14.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1813/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. С. П. от гр. Горна Оряховица, срещу решение № 4243 от 29 декември 2025 год. постановено по адм.дело № 610/2025 год. по описа на Административен съд гр.Велико Търново. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Д. С. П. срещу акт изх. №РД-10-460 от 24 юни 2025 год. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ (ОДЗ) гр. Велико Търново, с който е постановен отказ за регистрация/пререгистрация на земеделски стопанин по анкетна карта с анкетен формуляр за стопанската 2024 год. / 2024 год. Касационният жалбоподател – Д. С. П., чрез своя процесуален представител – адвокат М. Петков от Адвокатска колегия Велико Търново счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, при неправилно приложение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се в жалбата, че отказът е постановен при превишаване компетентността на административния орган, тъй като производството пред него е формално и е въз основа на проверка на поддържаните от него регистри относно собствеността. Излага подробни съображения за вписване на процесните имоти в регистъра, както и за действието на арендните правоотношения и прекратяване на облигационните правоотношения. Самото дружество, за което се твърди, че е станало собственик на някои от имотите, не ги е заявило за ползване. Счита за неправилен извода на съда, че преценката дали е налице валидност на договор за предоставяне за ползване на имот, предоставен и регистриран като правно основание в службата по земеделие в продължение на дългогодишен период, респективно дали е изменен или прекратен, е ирелевантно за спора. Касаторът е атакувал пред съда едностранното прекратяване от „Тива“ ООД на договора за аренда на земеделска земя и е образувано гр.д. № 20254120102005 по описа на Районен съд гр. Горна Оряховица. Намира производството по регистрация на представената анкетна карта по повод подписани договори за напълно формално, като не се допуска областните дирекции по земеделие, в качеството им на регистърен орган, да откажат извършване на предписаното административно действие. Сочи, че от съдържанието на акта не става ясно по отношение на кои имоти е постановен отказът. Твърди и липса на мотиви в оспорвания административен акт. Прави искане съда да отмени обжалваното решение, като вместо него отмени оспорения административен акт или алтернативно да върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Претендира разноски по делото. Ответникът по касационната жалба – директорът на Областна дирекция „Земеделие“ гр.Велико Търново, счита същата за неоснователна. Излага подробно фактите по делото и конкретни възражения на релевираните касационни доводи. Прави искане съда да остави в сила обжалваното решение на Административен съд гр.Велико Търново. Претендира направените по делото разноски съгласно списък. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК, съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение състав на Административен съд гр.Велико Търново е отхвърлил оспорването, извършено с жалбата на Д. С. П. от гр. Горна Оряховица срещу отказ от предоставяне на административна услуга – отказ от регистрация по подадено заявление по чл. 8 от Наредба №3 от 29 януари 1999 год. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани на Областна дирекция „Земеделие“ (ОДЗ) гр.Велико Търново. За да постанови обжалвания резултат, съдът въз основа на приетите по делото доказателства, от фактическа страна е установил, че жалбоподателят Д. С. П. е подал чрез упълномощено лице до Областна дирекция „Земеделие“ гр.Велико Търново заявление за регистрация на земеделски стопанин, ведно с анкетна карта, в която са вписани като обработвани за стопанската година 2024 год. /2025 год. (неправилно приети от съда че се касае за стопанската 2025 год. / 2026 год. ) общо тринадесет имота – ниви и трайни насаждения. От тези тринадесет имота два са собствени, а останалите са с вписана форма на стопанисване „под аренда“. При извършване на справка в специалния софтуерен продукт, в който се вписват регистрираните правни основания, се установява, че за ПИ с идентификатори 089015; 089016; 089017; 089018; 089024; 089042; 089043; 089044; 090012 и 090013 са погрешно попълнени в подадения формуляр и съдържат неверни данни; отделно е посочено, че се твърди ползване по договори за аренда, но такива не са представени, поради което липсва регистрирано правно основание за ползване. Касатора Д. С. П. е надлежно уведомен за това обстоятелство и му е дадена възможност да докаже правното си основание за ползване на имотите. В отговор пълномощникът на касатора – адв. М. П. излага пространни съображения за недействителност на едностранно прекратяване на договори за аренда от трето лице. След дадените указания и възможност касатора Д. С. П. не е представил надлежно правно основание за ползване на имотите, вписани в Таблица 1 на анкетна карта за стопанската 2024 год. / 2025 год., то административния орган не е регистрирал земеделския стопанин с оспореното писмо, като излага подробни мотиви за постановеният отказ. Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Промяна в анкетна карта на ползвателите по отношение на имоти и данни, съгласно наложената практика, не е в правомощията на служителите от общинските служби по земеделие. Същата при нередовност, респ. некоректност се връща на земеделския стопанин за отстраняване на забележките и след като се коригира отново се предоставя за заверка от служител на общинска служба по земеделие. В срока за пререгистрация по чл. 5, ал. 3 от Наредба № 3 от 1999 год. в общинска служба по земеделие гр.Стражица от Д. С. П. не е представяна анкетна карта, респ. коригирана анкетна карта ведно с анкетен формуляр, за заверка и подпис с печат на служител от Общинска служба по земеделие гр.Стражица, каквито са и вменените изисквания по т. II.2 от Указания на Министерство на земеделието и храните, peг. индекс 9166-20 от 09 март 2022 год. Първоинстанционният съд определя като ирелевантни към предмета на спора доводите на жалбоподателя по отношение на подаденото заявление за участие в споразумение по чл. 70 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ). За стопанска година 2024 год. / 2025 год. за землището на [населено място], общ. Стражица, не е налице сключено доброволно споразумение. Липсва законова норма, която да предвижда действие на споразумение по чл.37в ЗСПЗЗ за период повече от стопанската година, за която то е сключено. Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорвания акт и отхвърля жалбата. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са твърденията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Наведените доводи фактически имат отношение към задължението на съда да обсъди всички относими факти и обстоятелства, както и към задължението му да изложи мотиви – чл. 172а, ал. 2 АПК. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение, съдът е обсъдил относимите доказателства, както и е изложил мотиви за направените от него изводи. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. С оглед на горното, доводите на касатора, за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, са неоснователни. Останалите доводи на касатора за нарушение на материалния закон и необоснованост при постановяване на съдебното решение са свързани с преценката на съда за наличието на основания за издаване на оспорвания административен акт. Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 7, ал.1 ЗПЗП, към Министерството на земеделието и храните се създава и поддържа регистър на земеделските стопани. Начинът на създаването и поддържането му е уреден с Наредба №3 от 29 януари 1999 год. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредбата, земеделският стопанин, който отговаря на условията по чл. 3, ал. 1, подава в съответната общинска служба по земеделие или областна дирекция по земеделие попълнена анкетна карта с анкетни формуляри по образец съгласно приложение № 2. Анкетните карти с анкетните формуляри се предоставят на земеделския стопанин безплатно от общинска служба по земеделие. В съответствие с ал. 2 от същата разпоредба (в приложимата редакция преди доп., бр. 37 от 2025 г., в сила от 01 октомври 2025 год.), земеделските стопани, които ползват земеделска земя, вписват в анкетния формуляр всички имоти, за които имат регистрирано правно основание за ползване съгласно чл. 41 ЗПЗП. При вписване в анкетния формуляр на имоти в регулация, представят и документи, доказващи правното основание за ползването им. В чл. 41, ал. 4 ЗПЗП е предвидено, че правното основание за ползване на земеделските земи се регистрира в общинските служби по земеделие по местонахождение на имотите, в специализиран софтуерен продукт, поддържан от Министерството на земеделието и храните. В конкретния случай касаторът подава, чрез упълномощено лице, до Областна дирекция „Земеделие“ гр. Велико Търново анкетна карта за регистрация (пререгистрация) на земеделски стопанин, ведно с анкетен формуляр, в който са вписани като използвана земеделска земя за стопанската година 2024 год. / 2025 год. общо тринадесет имота – ниви и трайни насаждения. При извършване на справка в специалния софтуерен продукт, в който се вписват регистрираните правни основания, се установява, че за ПИ с идентификатори 089015; 089016; 089017; 089018; 089024; 089042; 089043; 089044; 090012 и 090013 са погрешно попълнени в подадения формуляр и съдържат неверни данни; отделно е посочено, че се твърди ползване по договори за аренда, но такива не са представени, поради което липсва регистрирано правно основание за ползване. Земеделският стопанин е надлежно уведомен за това обстоятелство и му е дадена възможност да докаже правното си основание за ползване на имотите. В отговор пълномощникът му излага пространни съображения за недействителност на едностранно прекратяване на договор за аренда от трето лице. След дадените указания и възможност касаторът не е представил надлежен документ, установяващ правно основание за ползване на имотите, вписани в Таблица 1 на анкетния формуляр за стопанската 2024 год. / 2025 год., то правилно административният орган не е регистрирал земеделския стопанин и с оспореното писмо подробно се е мотивирал за основанията за това. С оглед на така установеното, правилно и на основание чл. 8, ал. 2 от Наредбата, административният орган е отказал регистрация/пререгистрация на земеделския стопанин. Посоченото правно основание кореспондира с фактическото основание за постановяване на оспорвания отказ и опровергава твърденията на касатора за нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Административният орган е дал възможност на заявителя да отстрани нередовностите по анкетната карта като представи доказателства за наличие на правно основание за ползване на имоти, като оспорващият не е представил изисканите доказателства, поради което и правилно е отказано извършването на регистрация/пререгистрация на земеделския стопанин с тези данни. Подаването на анкетна карта и анкетен формуляр, посредством Системата за сигурно електронно връчване, и тази законова възможност влизат в сила от 01 октомври 2025 год. - дата, последваща, датата, за която се иска пререгистрация на земеделския стопанин като такъв. Чрез Системата за сигурно електронно връчване (ССЕВ), на практика заявителят прескача административния орган, който следва да завери анкетната карта и анкетния формуляр, в лицето на общинска служба по земеделие, като приложените анкетни карти и формуляри не са представени за заверка в общинска служба по земеделие и съответно не са заверявани от служител на общинска служба по земеделие съгласно Наредба № 3 от 1999 г. След изпращането на писмения отговор с указания за отстраняване на нередовности в анкетния формуляр, земеделският стопанин отново не е предоставил в общинска служба по земеделие за заверка преработен нов анкетен формуляр, за имотите, за които има правно основание, за да може да се регистрира земеделския стопанин, макар и с преработена анкетна карта и формуляр с конкретизирани поземлени имоти, каквато възможност е имал съгласно разпоредбите на Наредба № 3 от 1999 год. Без правно значение за спора са изложените и от двете страни съображения относно едностранното прекратяване на договора за аренда от „Тива“ ООД. Безспорно е налице спор между частноправни субекти във връзка с прекратяването на договор за аренда, който е предмет на отделно съдебно производство. Този спор не може да бъде решен нито от административния орган в настоящото производство, нито от административния съд. Недопустимо е спор във връзка с прекратяването на договор за аренда да се разрешава в производство по регистрация на земеделски стопанин. Още повече, че в конкретният казус имотите предмет на прекратените договори за аренда, не са били включени в таблица 1 към анкетната карта и същите не са предмет на постановеният отказ. Също така липсва законова норма, която да предвижда действие на споразумение по чл. 37в от ЗСПЗЗ за период повече от стопанската година, за която то е сключено. Всички законови разпоредби предвиждат ежегодно подаване на декларации, създаване на комисия, постигане на съгласие и сключване на споразумение за една стопанска година. Следователно именно такава е целта на закона – ежегодно да се разпределят земеделските имоти. Изложените в жалбата съображения и представените пред първоинстанционният съд доказателства касаят две отделни производства – това по регистрация на земеделски стопанин и това по сключване на споразумение за ползване на земеделски земи, като обаче и в двете производства земеделският стопанин следва да удостовери правното основание за ползване на декларираните имоти. Подаването на декларация за участие в споразумение не представлява доказателство за наличие на регистрирано правно основание за ползване на имотите. И в хода на настоящото производство не са представени доказателства за наличие на правно основание за ползване през стопанската 2024 год./2025 год. на процесните имоти, поради което и верността на заявените данни в анкетна карта и анкетния формуляр на земеделския стопанин не е доказана. Останалите доводи на касатора са подробно обсъдени от първоинстанционния съд, като в съответствие с чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК, касационната инстанция намира за ненужно да преповтаря. Видно от изложеното аргументите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът правилно е установил фактите по делото, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи и правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски се претендират и от двете страни по делото. С оглед на изхода на настоящия спор, съдът следва да осъди Д. С. П. да заплати на Областна дирекция „Земеделие“ гр.Велико Търново – юридическото лице, в чиято структура е органът – ответник, направените по делото разноски в размер на 102,26 евро (превалутирани съгласно чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България) представляващи евровата равностойност на 200 лв., разноски за юрисконсултско възнаграждение, който размер е определен съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, седмо отделение