Определение № 5881 от 14.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4689/2024 г.

Производството е по р еда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на А. Ангелов от гр. Опака, обл. Търговище, против Определение № 476/10.04.2024 г., постановено по адм. дело № 51/2024 г., по описа на Административен съд Търговище, с което е върната исковата му молба против ТП на НОИ - Търговище, с което на основание чл. 1, ал 1 от ЗОДОВ претендира присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 5.99 лева, съставляваща законна лихва за забава върху главницата от 980.70 лева/ пенсия за месец юли и месец август 2022 г./ за периода от 19.08.2022 г. до 09.09. 2022 г. и е прекратено производството по делото. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по ч. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и връщане на делото на същия съд за продължававне на процесуалните действия. В законоустановения срок възражение по частната жалба не е постъпило. След като прецени доказателствата по делото във вразка с доводите и съоображенията в частната жалба, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното: Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално доп устима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение Административен съд Търговище е върнал исковата молба на А. Ангелов против ТП на НОИ - Търговище, с което на основание чл. 1, ал 1 от ЗОДОВ претендира присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 5.99 лева, съставляваща законна лихва за забава върху главницата от 980.70 лева/ пенсия за месец юли и месец август 2022 г./ за периода от 19.08.2022 г. до 09.09. 2022 г. и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат съдът е приел, че претенцията за обезщетение е насочена срещу ненадлежен по смисъла на чл. 205, ал. 1 АПК ответник, като на основание чл. 205, ал. 2 АПК е указал на ищцовата страна в 7 - дневен срок от получаване на съобщението да заяви изрично коя е ответната страна по предявения иск. В указания срок както ищецът, така и неговия пълномощник не са изпълнили дадените от съда указания. При тези доказателства съдът е приел, че искът е предявен срещу ненадлежен ответник и са налице предпоставките на чл. 205, ал. 2 изр. 2- ро АПК, поради което е постановил обжалваното определение. Определението е правилно. Разпоредбата на чл.205 ал.1 от АПК предвижда, че искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.Според ал.2 на същия текст от закона, когато посоченият в исковата молба ответник не отговаря на изискванията на ал.1, съдът указва на ищеца срещу кого следва да насочи иска, като му предоставя възможност в 7-дневен срок от съобщаването да отстрани нередовността и да заяви дали поддържа иска срещу първоначално сочения ответник.При неизпълнение указанията на съда в срока, исковата молба се връща на ищеца и производството по делото се прекратява. В случая ищецът в предоставения му от съда законов срок не е отстранил допуснатите в исковата молба нередовности да насочи иска си срещу надлежния ответник, с оглед на което съдът правилно и законосъобразно е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото. С оглед на изложеното, настоящата инстанция намира, че при постановяване на обжалваното определение не са допуснати нарушения налагащи неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,