Решение № 1664 от 13.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 174/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 33760 от 16.10.2025г., постановено по адм. д. № 1271/2025г. Административен съд – София град, първо отделение, 34-ти състав, е отхвърлил жалбата на „ЕСТЕЛ ПРОПЪРТИС“ ООД, ЕИК 205463730, с адрес за кореспонденция гр.София, [улица], представлявано от В. Е. М., срещу Ревизионен акт № Р-22220424001190-091-001 от 25.09.2024 г., издаден от органи при ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 1658/20.12.2024г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ ( Д“ОДОП“) – София при ЦУ на НАП София, с който е извършена корекция на декларирани резултати по ЗДДС общо в размер на 59 294,25лв. за данъчни периоди м.11 и м. 12 на 2023г. и м. 01/2024г. и са начислени лихви в размер на 444,25лв. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на Д „ОДОП“ – София разноски по делото в размер на 5 429,08лв. Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от „Естел пропъртис“ ООД, ЕИК 205463730, с адрес за кореспонденция гр.София, [улица], представлявано от В. Е. М., чрез процесуалния му представител адв. С. Жеков. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд – София град е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат съответни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени решението на Административен съд – София град и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени обжалвания ревизионен акт. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт В. Зарева, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и e процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд – София град е отхвърлил жалбата на „ЕСТЕЛ ПРОПЪРТИС“ ООД, ЕИК 205463730, с адрес за кореспонденция гр.София, [улица], представлявано от В. Е. М., срещу Ревизионен акт № Р-22220424001190-091-001 от 25.09.2024 г., издаден от органи при ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 1658/20.12.2024г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ ( Д“ОДОП“) – София при ЦУ на НАП София, с който е извършена корекция на декларирани резултати по ЗДДС общо в размер на 59 294,25лв. за данъчни периоди м.11 и м. 12 на 2023г. и м. 01/2024г. и са начислени лихви в размер на 444,25лв. Първоинстанционният съд е описал фактическата обстановка по издаването на оспорения ревизионен акт, установените факти и обстоятелства по време на ревизията, констатациите на органа по приходите за упражнено право на данъчен кредит по фактури на доставчиците. Отбелязано е, че по делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена от страните и е приета от съда. Изложени са мотиви, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи, в писмена форма, съдържа необходимите реквизити, актът и другите документи по провеждане на ревизията са подписани с валидни електронни подписи, при провеждане на ревизията не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. След това първоинстанционният съд е пристъпил към обсъждане на материалната законосъобразност на ревизионния акт, като изводите му в тази насока са изложени по отделните доставчици. Мотивите относно непризваното право на данъчен кредит в размер 45 600лв. на по фактура № 11112/22.12.2023г. издадена от „Видекс Инженеринг“ ЕАД с предмет услуги съгласно договор от 10.01.2022г., са изложени на стр.5 – 9 от решението. Систематизирани за нуждите на настоящето изложение същите се свеждат до следното: 1. Възпроизведени са основните положения от сключения между страните договор от 10.01.2022г. с предмет „пълно абонаментно административно обслужване“, както и извършените плащания по него. 2. Посочени са констатациите на органите по приходите, поради които е прието, че по тази фактура не следва да бъде признато право на данъчен кредит: - наличието на фактура, договор и отчет не доказва изпълнението на административни, счетоводни, правни и др. услуги от „ВИДЕКС ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД; от тях не може да се установи какво конкретно е извършено, от кои лица и по какъв начин тези дейности са свързани с дейността на ревизираното дружество; не са представени доказателства за намерени нови клиенти, различни доставчици, за оптимизиране и намаляване на разходите; няма данни до какъв икономически ръст са довели фактурираните услуги,предвид това, че жалбоподателят се е съгласил да заплаща по 19 000,00 лв. без включен ДДС месечно за тях, за за счетоводни услуги е заплащано повече от 5 000,00 лв. месечно при неголям документооборот и пълна липса на персонал при ревизираното дружество. 3. Решаващият съд е споделил така направените констатации като обосновани на установените факти и доказателства и в съответствие с материалния закон. На първо място е посочено, че така изписан предметът на услугите,за които е издадена процесната фактура, не е в изискуемите норми, същият е неясен и не отговаря на изискванията на чл. 71, т. 1 от ЗДДС. Добавено е, че предметът на фактурата, така както е посочен, не отговаря на изискването на чл. 226, т. 7 от Директива 2006/112, фактурата следва да съдържа датата на извършване или приключване на доставката/те на услуги. Прието е, че съгласно чл. 71, т. 1 от ЗДДС, който транспонира чл. 178, б. „а“ от Директива 2006/112, за да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит по отношение на услуги, по които лицето е получател,същото следва да притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115 от ЗДДС. Изграден е извод, че фактурата не съдържа информация, както за целите на приспадането, така и за целите на контрола,и е не налице ясна одитна следа. На второ място са възпроизведени относимите разпоредби на ЗДДС и Директива 2006/112 относно възникването на право на данъчен кредит, както и разпоредбите на ДОПК и АПК за разпределяне на доказателствената тежест в процеса. На стр.8 от решението е извършен много подробен и детайлен анализ на представеното доказателство относно реалността на договора – „калкулация на средно/месечни и годишни разходи по договор за административно обслужване“, на база на което е изграден извод, че тя не съдържа информация на вида конкретни извършени услуги, какво се приема и предава,кой го е изпълнил и прочие. На отделен ред, предвид извършваната за периода стопанска дейност по отдаване под наем на два недвижими имота, е обоснован извод, че същата не може да се обвърже с процесния договор и издадената фактура. В заключение е направен извод, че в конкретния случай, е налице несъответствие в съдържанието на представените документи, което не позволява по никакъв начин да се определи предмета на услугите, посочен в издадената фактура,още по-малко да се установи дали същият е изпълнен и кога,поради което жалбата в тази част е неоснователна. Мотивите на административния съд относно непризнатото право на данъчен кредит в размер на 12 144,00лв. по фактура № 107/22.11.2023г., издадена от доставчика „Сириус логистикс" ООД, са изложени на стр. 9 – 11 от решението. По сходен начин като по предходния доставчик на първо място е възпроизведено съдържането на сключения договор между страните с предмет наем на лек автомобил ведно с шофьор. Цитираната е нормата на § 1, т.18 ДР на ЗДДС относно законовата дефиниция на „лек автомобил“, както и практиката на Съда на Европейския съюз по дело С – 118/11относно как следва да се тълкува понятието „наем на автомобил“, като по специално е акцентирано на изискването за наличие на връзка между наемното правоотношение и извършваните облагаеми доставки от субекта,т.е. дали наетият актив е ползван преимуществено за професионални, а не за лични цели. След излагане на правната рамка на правото на данъчен кредит по процесната фактура, съдът е пристъпил към обсъждане на събраните доказателства по тази част от спора, като е направил извод, че от тях не може да бъде изведен извод, че наетият автомобил е ползван в икономическата дейност на ревизираното дружество. Направен е коментар на представената пътна книжка, на нейната доказателствена стойност, и установеното в хода на ревизията разминаване между посоченото в пътната книжка и справката на АПИ за движението на автомобила по републиканските пътища. Направен е краен извод за законосъобразност на ревизионния акт в тази му част. По отношение на непризнатото право на данъчен кредит по доставки на „Нелан 99“ ЕООД с предмет гориво за наетия от „Сириус Логистикс“ ЕООД лек автомобил е прието, че ревизионният акт е законосъобразен и в тази си част, след като не е доказано, че автомобилът е ползван за икономическата дейност на дружеството. Мотивите на административния съд за непризнато право на данъчен кредит по придобити от „Симпли ред“ ООД и „Техномаркет България“ ЕАД пречиствател за вода и пречиствател за въздух, са изложени на стр.11 – 13 от решението. Отбелязано е, че по делото няма спор, че въпросните активи действително са придобити от въпросните доставчици и са счетоводно заведени от задълженото лице, като правото на данъчен кредит по тях е отречено от органите по приходите поради обстоятелството, че не е доказано те да се ползват в икономическата дейност на ревизираното дружество. Възпроизведена е правната рамка на ограниченията на правото на данъчен кредит съгласно чл.70 ЗДДС, дефинирано е понятието „икономическа дейност“ по смисъла на чл.3,ал.2 ЗДДС, че съгласно т.58 от решение от 16.02.2012г. по дело С – 118/11 на СЕС въпросът дали даден актив се ползва в икономическата дейност е фактически. Решаващият съд е приел, че това обстоятелство не се установява по делото, което се потвърждава от обясненията на В. М., според които пречиствателите са част от офиса, стопанисван едновременно от „Видекс Инженеринг“ ЕАД и „Естел Пропъртис“ ООД с цел осигуряване на по-добри условия на работа, но не е установено къде е този офис, а отделно от това „Естел Пропъртис“ ООД няма назначени лица по трудов договор. Направен е краен извод за законосъобразност на ревизионния акт и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд – София град е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на „ЕСТЕЛ ПРОПЪРТИС“ ООД, ЕИК 205463730, се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК - допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Навеждат се доводи, че административният съд е игнорирал събрани по делото доказателства, като е направил необоснован извод, че фактурираните доставки на услуги и стоки не са свързани с икономическата дейност на ревизираната дружество. По така направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: С оглед на доказателствата по делото и становищата на страните, първоинстанционният съд правилно е определил, че основният спорен въпрос по делото е явява ли се „Естел пропъртис“ ООД получател по доставки по смисъла на чл.6,ал.1 ЗДДС за стоките и чл.9,ал.1 ЗДДС за доставки на услуги по фактури издадени от „Видекс Инженеринг“ ЕАД, „Сириус логистикс" ООД, „Нелан 99“ ЕООД, „Симпли ред“ ООД и „Техномаркет България“ ЕАД и правомерно ли е упражнил право на данъчен кредит по тях. Принципно между страните няма спор относно значението на реалността на доставката като едно от задължителните условия за възникване на правото на данъчен кредит, съобразно установената съдебна практика както на националните съдилища, така на Съда на Европейския съюз. Спорът в случая е не само дали такива услуги са били извършени от доставчиците, а и дали те, както и получените стоки от последните трима доставчици са ползвани в икономическата дейност на ревизираното дружество. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е дал отрицателен отговор на спорния въпрос. Изводите му в тази насока се споделят напълно от настоящата съдебна инстанция при условията на чл.221,ал.2 АПК като логически обосновани на фактите по делото и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. В допълнение на мотивите на първоинстанционния съд и в отговор на оплакванията в касационната жалба, следва да бъде посочено следното: В практиката си Върховният административен съд приема, че за да възникне и да се упражни законосъобразно правото на данъчен кредит, е необходимо по безспорен начин да се установи, че стоката фактически е предадена от доставчика на получателя и/или услугата е действително извършена – чл. 6, ал. 1, чл. 9, ал. 1 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 25, ал. 2 ЗДДС. Касае се за материално право в полза на получателя по фактурираните доставки и е негова доказателствената тежест да установи реалното изпълнение на спорните доставки. Обезпечеността на доставчиците – материално-техническа и кадрова - не е предпоставка за правото на данъчен кредит и в този смисъл е и съдебната практика на СЕС – решение по дело С-324/11 (Gabor Toth), решение по съединени дела C-80/11 и С-142/11 (Mahageben kft и Peter David) и решение С-18/13 ("Макс Пен"), която е възприета и в решенията на ВАС. Доказването на предаването на предмета на доставката от доставчика на получателя при този вид търговски сделки е необходимо, за да се докаже реалното изпълнение на продажбата. Предметът на конкретната сделка се индивидуализира и същевременно се изпълнява задължението на продавача да прехвърли собствеността върху тях - чл. 24, ал. 2 ЗЗД. Без такова предаване да бъде извършено, не може да бъде прехвърлена собствеността върху стоките или услугите, т. е. не е налице осъществена от продавача престация по договора. Размяната на насрещно дължимите престации представлява изпълнението на сключената сделка, съответно на предмета на доставката по смисъла на ЗДДС. Установяването на предаването на предмета по доставката винаги е необходимо, за да се приеме, че е налице облагаема доставка по смисъла на чл. 12 във вр. с чл. 9 ЗДДС и в тежест на задълженото лице е да установи положителни и благоприятни за него юридически факти по реалното изпълнение на доставките, при оспорена реалност в ревизионния акт. При липса на нормативна уредба, която да въвежда изисквания за съставянето на определен тип документи, доказващи осъществяването на относимите в тази връзка факти и обстоятелства, преценката дали една доставка е действително извършена, се гради на съвкупния анализ на всички събрани по делото доказателства. Тези доказателства, в преобладаващата си част са частни документи, определяни от характера на търговския оборот, като на практика за много малко факти и обстоятелства биха могли да бъдат съставени официални документи по смисъла на чл. 179 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, които да имат обвързваща съда доказателствена сила. При съставянето на такива документи стопанските субекти следва да се съобразяват с изискванията на ЗСч. и издадените въз основа или във връзка с него подзаконови нормативни актове. Казано в обобщение, за да бъде доказана реалност на доставките по процесните фактури, следва да бъде установен факта на предаването на стоката или услугата от доставчика на получателя. Отделно от това нормата на чл.69,ал.1 ЗДДС поставя изискване получените доставки на стоки или услуги да са свързани с икономическата дейност на регистрираното лице. Според същата, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът – регистрирано лице му е доставил или предстои да му достави. Дефиницията на понятието „независима икономическа дейност“ е дадена в нормата на чл.3,ал.2 ЗДС и според нея, независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус; независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него. От данните по делото може да бъде изграден извод, че за ревизираните периоди 01.11.2023г. – 31.01.2024г. ревизираното дружество „Естел пропъртис“ ООД има за стопанска дейност посреднически услуги и отдаването под наем на два недвижими имоти, намиращи се в гр.София, бул“България“ № 88 – офис и в гр.София, [адрес] – апартамент. При така очертаната правна рамка и предвид събраните доказателства по делото, не могат да бъдат споделени оплакванията на касатора, че събраните по делото доказателства установяват факта на предаване на стоките, съответно услугите, предмет на фактурите издадени от посочените доставчици, връзката им с извършваната икономическа дейност, поради което са налице условия за упражняване на право на данъчен кредит. С ревизионния акт е отказано право на данъчен кредит в размер на 45 600лв. на по фактура № 11112/22.12.2023г. издадена от „Видекс Инженеринг“ ЕАД с предмет услуги съгласно договор от 10.01.2022г. Въпросният договор е приложен на л.248 и сл. от т.1 от административната преписка и според чл.1 от същия има за предмет „пълно абонаментно административно обслужване на възложителя – счетоводно, правно и стопанско“ с уговорена годишна цена от 228 000лв. За изпълнените услуги от доставчика е издадена посочената фактура /л.251 от административната преписка/. Като доказателство за вида и обема на извършената работа по договора, по делото е представен списък на извършените договорни услуги, който списък има характер на протокол за приемане на извършената работа, намиращ се на л.250 – 251 от административната преписка, в който на отделен ред са описани извършените счетоводни услуги, правни и административни услуги, маркетингово проучване на пазара на имотите в чужбина, правно обслужване. Като допълнително доказателство за реалното изпълнение на услугите по този договор по делото са ангажирани гласни доказателства, като в съдебно заседание на 30.09.2025г. /л.178 от първоинстанционото дело/ са разпитани двама свидетели, които са работили в доставчика „Видекс Инженеринг“ ЕАД. При условията на чл.221,ал.2 АПК настоящата съдебна инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че така ангажираните доказателства не установяват реалното изпълнение и предаване на услугите, както и не се установява връзката им и използването им в икономическата дейност на ревизираното лице. На стр.15 и сл. от ревизионния доклад /л.60 и сл. от първоинстанционното дело/ има извършен много подробен анализ, точка на точка на посочените в списъка /който няма означена дата на съставяне/ услуги по отделни пера, от който става ясно, че липсват доказателства, че подобни услуги са били извършени. Така например по т. 1 от счетоводни услуги – изготвяне на счетоводна политика, липсват доказателства такава да е била изготвена и предоставена на възложителя. Или по т.2 – изготвяне на пазарна оценка на цената на имота – липсват доказателства такава да е била съставяна от изпълнителя. В обобщение следва да бъде посочено, че така посочените в списъка услуги предполагат изпълнението им да бъде документирано по някакъв начин на хартиен или електронен носител, който да бъде предаден и да се намира в държане на възложителя, каквито доказателства не са ангажирани от страната. Отделно следва да бъдат споделени и доводите на първоинстанционния съд, че след като за ревизираните периоди задълженото дружество има за основна дейност отдаването на два недвижими имота под наем, за които има сключени дългосрочни договори, е трудно да бъде направена привръзка между посочените услуги и извършваната дейност от дружеството, за да бъде изпълнено изискването на чл.69,ал.1 ЗДДС. Предвид изложеното следва да бъде прието, че от първоинстанционния съд е направен обоснован извод, че не е осъществена доставка на услуги по смисъла на чл.9 ЗДДСи е възникнало данъчно събитие по смисъла на чл.25,ал.1 – 6 ЗДДС, явяващо се предпоставка за начисляване на данъка при условията на чл.86,ал.1 ЗДДС, поради което за ревизираното дружество не възниква право на данъчен кредит поради неизпълнени изисквания на чл.68,ал.1,т.1 и чл.69,ал.1, т.1 ЗДДС. По сходен начин стои въпроса и за непризнатото право на данъчен кредит по доставката на „Сириус логистикс" ООД с предмет наем на лек автомобил с шофьор. При посочения предмет на дейност на дружеството и липса на други доказателства е трудно да бъде установено по какъв начин е използван наетият автомобил в икономическата дейност на дружеството при цена 330лв. на ден. Не следва да бъдат коментирани констатациите на ревизиращите, свързани с договорената наемна цена и годината на регистрация на наетия автомобил, които свидетелстват за явното намерение на страната за осъществяване на данъчно предимство чрез документиране на високи разходи. Поради връзката с наетия актив, следва да бъдат приети за законосъобразни и изводите на първоинстанционния съд относно непризнатото право на данъчен кредит по доставки на „Нелан 99“ ЕООД с предмет гориво за наетия автомобил. Настоящата съдебна инстанция споделя и изводите на административния съд относно непризнатото право на данъчен кредит за придобитите от доставчиците „Симпли ред“ ООД и „Техномаркет България“ ЕАД пречистватели за въздух и за вода. По делото няма спор, че въпросните вещи са придобити от ревизираното дружество, но липсват доказателства те да се ползват в неговата икономическа дейност. В тази връзка решаващият съд се е позовал на дадените обяснения на управителя на ревизираното лице, според които въпросните пречистватели се намират в офис, ползван съвместно с „Видекс Инженеринг“ ЕАД, като не е уточнено къде се намира този офис, а в същото време дружеството няма наети по трудов договор работници или служители, които да работят в офис. След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и е отхвърлил жалбата като неоснователна, Административен съд – София град е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, сочени в касационната жалба и при условията на чл.221,ал.2 следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса дружеството-касатор следва да бъде осъдено да заплати на Национална агенция по приходите София, в състава на която влиза ответната по касация Д „ОДОП“ София, разноски по делото за настоящата съдебна инстанция 2775,84евро, определени при условията на чл.8,ал.1 във връзка с чл.7,ал.2,т.4 от Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,