Определение № 455 от 30.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5162/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от [фирма] [населено място] чрез адв. Б. Г. частна жалба срещу разпореждане № 961 от 21.06.2013 г. по в. гр. д. № 188/2013 г. на Варненския апелативен съд, с искане обжалваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен. От ответника Община [населено място] не е подаден писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на І-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: С обжалваното разпореждане без уважение е оставена молбата за издаване на изпълнителен лист за присъдените в полза на молителя разноски по гр. д. № 2292/2010 г. на Варненския окръжен съд в размер на 14 410.00 лева и по гр. д № 188/2013 г. на Варненския апелативен съд в размер на 48 000.00 лева. За да постанови този резултат, въззивният съд посочил, че съдебните актове, въз основа на които се иска издаването на изпълнителен лист, не са влезли в сила. В частта относно разноските те имат характер на определения и не подлежат на предварително изпълнение по смисъла на чл. 404, т. 1, предл. второ ГПК. Те подлежат на изпълнение след влизането им в сила, но случаят не е такъв. С частната жалба е представено копие от определение № 113 от 15.02.2013 г. по ч. гр. д. № 22/2013 г. на ВКС, ІV-то г. о., според което по смисъла на чл. 404, т. 1 ГПК осъдителните решения на въззивните съдилища подлежат на предварително изпълнение в тяхната цялост, включително и в частта за присъдените разноски, а не само по отношение на осъдителните диспозитиви, с които са уважени предявените искове. Настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира за правилна съдебната практика, на която се е позовал въззивният съд, изразена в цитираните от него съдебни актове: определение № 273 от 01.06.2012 г. по ч. гр. д. № 547/2012 г. и определение № 294 от 19.06.2012 г. по гр. д. № 700/2012 г., двете на ВКС, ІV-то г. о.; определение № 677 от 17.07.2012 г. по ч. т. д. № 387/2012 г. на ВКС, II-ро т. о. Съгласно чл. 404, ал. 1, предл. второ ГПК осъдителните решения на въззивните съдилища са годно изпълнително основание и въз основа на тях следва да бъде издаден изпълнителен лист и преди влизането им в сила. Имат се предвид тези съдебни актове, с които съдът се е произнесъл по съществото на заявения за разрешаване материалноправен спор по осъдителен иск, като го е уважил. Следва да се посочи и, че въззивно осъдително решение е и това решение, с което се потвърждава първоинстанционно решение, постановено по уважен осъдителен иск. В частта за разноските решението има характер на определение и по тази причина то не е годно изпълнително основание по смисъла на цитираната разпоредба. Ето защо, доколкото към момента на подаването на молбата за издаване на изпълнителен лист въззивното решение все още не е влязло в сила, а следователно не е влязло в сила и потвърденото с него първоинстанционното решение, което в частта за присъдените разноски има характер на определение, то апелативният съд правилно е оставил без уважение молбата за издаване на изпълнителен лист. Подадената срещу определението на Варненския апелативен съд частна жалба е неоснователна, а обжалваният съдебен акт е правилен и следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о.