Определение № 170 от 23.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 146/2010 г.

Производството е образувано по частна жалба на Т. С. С. от гр. П. срещу определение № 3036 от 10.11.2009 г. по ч.гр.д. № 2931/2009 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставена без уважение частната й жалба срещу определение от 19.09.2008 г. по гр.д. № 1293/2008 г. на Пловдивския районен съд, с което е допуснато обезпечение на предявения от В. К. Х. против Т. С. С. иск за заплащане на сумата 3 700 лв., на основание чл.240 ЗЗД, чрез налагане на възбрана върху недвижим имот, представляващ жилище намиращо се в гр. П., ж.к. “Тракия”, чл.70, вх. Б, ет.2, ап.48, собственост на жалбоподателката. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че обжалваното определение, постановено по реда на чл. 396 ГПК, не подлежи на касационен контрол. То не попада в кръга на определенията, за които е предвидено касационно обжалване- чл.274 ал.1 и 3 ГПК. Разпоредбата на чл.396 ГПК е аналогична на чл.315 ГПК/отм./ и приложимо е разрешението в т.6 на ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, според което касационната инстанция се произнася по жалба срещу определение по допускане на обезпечение на иск само когато то е било постановено за първи път от въззивен съд, какъвто не е настоящият случай. По изложените съображения частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение