Определение № 9771 от 14.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10180/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 60, ал. 10 от АПК. Образувано е по частна жалба на Консорциум „Алианс за социално развитие – Пазарджик“, представлявано от З. С. Г., чрез процесуален представител адв. В.Пейчев срещу определение № 4130 от 15.09.2025 г., постановено по адм. д. № 1121/2025 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което е отхвърлено искането му за спиране на допуснатото с т.IV от Заповед № 2102/10.09.2025 г. на Кмета на община Пазарджик предварително изпълнение. Частният жалбоподател счита определението за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Посочва, че съдът не е съобразил, че представената преписка от административния орган не е заверена – липсва подпис на кмета; че преписката е непълна, тъй като не са представени доказателства за материалната компетентност на подписалия заповедта заместник-кмет; че съдът не е изпълнил задължението си по чл. 170 от АПК да разпредели доказателствената тежест; че не се е произнесъл по възраженията на оспорващия; че съдът се е произнесъл по искане, каквото не е направено – жалбоподателят е поискал отмяна изцяло на обжалваното разпореждане, а не искане за спиране на допуснатото предварително изпълнение. Излага съображения и по същество досежно незаконосъобразността на допуснатото с т.IV от Заповед № 2102/10.09.2025 г. на Кмета на община Пазарджик предварително изпълнение. Иска да се отмени обжалваното определение, като се постанови съдебен акт, с който се отмени оспореното разпореждане за предварително изпълнение или алтернативно да се върне делото ново разглеждане на друг състав със задължителни указания. Претендира присъждане на направените по делото разноски - адвокатско възнаграждение на адвокат Пейчев за оказана безплатна помощ на частния жалбоподател за двете съдебни инстанции, като размерът бъде определен от съда на основание чл.38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и заплатената Д.Т. за двете производства / пред Административен съд-Пазарджик и пред ВАС/ общо в размер на 200 лева. В срока по чл. 232 от АПК от ответната страна – Кмета на община Пазарджик е постъпил отговор, с който се оспорва частната жалба като неоснователна и се излагат доводи в подкрепа на изводите на съда. Към отговора са приложени заверени копия на Заповед № 1997/26.08.2025 г. на Кмета на Община-Пазарджик и заповед № 738/26.08.2025 г. на Председателя на Общински съвет- Пазарджик. Ответникът иска да се остави в сила обжалваното определение и се присъдят направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Върховният административен съд, тричленен състав на Шесто отделение, намира, че частната жалба е редовно подадена от надлежна страна, против подлежащ на касационен контрол акт, съгласно в чл. 229, ал. 1, т. 2 от АПК, във връзка с чл. 60, ал. 10 от АПК и в срока по чл. 230 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е било образувано по жалба на Консорциум „Алианс за социално развитие – Пазарджик“ срещу т.IV от заповед № 2102 от 10.09.2025 г. на Кмета на община Пазарджик, с която на основание чл. 60, ал. 1 от АПК е допуснато предварително изпълнение на заповедта. Със същата сдружение „Еремита – Център по психотерапия“ гр.Пловдив е определено за спечелил конкурс за възлагане управлението на социалните услуги „Център за обществена подкрепа“ и „Звено Майка и бебе“ гр.Пазарджик. Съдът след запознаване с административната преписка е направил преценка, че заповедта е издадена от компетентен орган, изложил достатъчно фактически и правни основания в административния акт, които да обосновават допускането на предварителното изпълнение. Счел е и че от данните по делото не може да се обоснове извода, че засягането на интересите на оспорващия в случая е противопоставимо по значимост на визираните в заповедта обществени интереси. По изложените съображения съдът постановил обжалваното определение. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав намира за неоснователни твърденията на частния жалбоподателя, че при постановяване на съдебния акт първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът незабавно е изискал административната преписка, която е представена по опис с придружително писмо на Кмета на община Пазарджик, и се е произнесъл, при спазване изискванията на чл.60, ал.8 АПК. Частният жалбоподател не оспорва съдържанието на документите, съдържащи се в административната преписка, представляващи ксерокопия с поставен печат „вярно с оригинала“ и печат на община Пазарджик, които подробно са описани в придружителното писмо, подписано от ответника. В производството по обжалване на процесното разпореждане разпоредбата на чл. 170 АПК е неприложима /чл.60, ал.8 АПК /, като съдът при преценката за законосъобразност на допуснатото предварително изпълнение е отчел възраженията на оспорващия. Не може да се приеме и че съдът се е произнесъл по искане, което не е направено и е постановил негоден диспозитив. Правните последици на отмяната на разпореждане за допускане на предварително изпълнение и спиране на допуснато с разпореждане предварително изпълнение са едни и същи, поради което отхвърляйки искането на Консорциум „Алианс за социално развитие – Пазарджик“ съдът ясно е изразил волята си относно законосъобразността на процесното разпореждане. Обжалваното определение е постановено и при правилно приложение на материалния закон. Настоящият състав споделя изводът на първоинстанционния съд, че обжалваното разпореждане е издадено от компетентен орган – Кмета на община Пазарджик, при условията на заместване, видно от отразеното в заповед № 2041/29.08.2025 г. и приложените с отговора писмени доказателства, при спазване изискванията за форма и съдържание. В разпоредбата на чл. 60, ал. 1 АПК са уредени няколко хипотези при наличието на които е допустимо предварително изпълнение на административен акт, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните – в защита на особено важен неин интерес. Предварителното изпълнение е изключение от правилото, че на изпълнение подлежат само влезлите в сила административни актове. Като всяко изключение то се прилага при стриктно, ограничително тълкуване на разрешаващата го правна норма. Затова в тежест на административния орган е да обоснове наличието на една или няколко от лимитативно изброените в разпоредбата предпоставки, обосноваващи необходимостта от допускане на предварително изпълнение на административния акт. /чл.60, ал.2 АПК/. Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че изложените от административния съд мотиви за допускане на предварителното изпълнение обосновават предвидените в разпоредбата на чл. 60, ал. 1 АПК основания – защита на особено важен обществен интерес и осигуряване живота и здравето на потребителите на социални услуги във връзка с целите, посочени в чл.1, ал.2 от Закона за социалните услуги. Посочените от органа конкретни факти, досежно естеството на предоставяните услуги, уязвимите потребители на които се предоставят, необходимостта от непрекъсваемост на същите и значителните и труднопоправими вреди, които биха възникнали, ако се прекрати предоставянето на услугите, както и липсата на достатъчен административен и кадрови ресурс у община Пазарджик за ефективно предоставяне на тези услуги, аргументират нуждата от допускане на предварително изпълнение на Заповед № 2102 от 10.09.2025 г. Ето защо и настоящият съдебен състав намира, че са налице фактически и правни основания, послужили на административния орган за допускане на предварително изпълнение на посочената заповед, които кореспондират с посочената от органа цел. Освен изложеното, както е отразил и първоинстанционния съд, в случая няма обективни данни за наличие на значителна или трудно поправима вреда за оспорващия от допуснатото предварително изпълнение по чл. 60, ал. 1 АПК, противопоставима на обществения интерес. Първоинстанционният съд е извършил задълбочен анализ на представените доказателства, правните изводи са изложени аргументирано и подробно, поради което несъстоятелни се явяват и твърденията на частния жалбоподател за необоснованост на обжалвания съдебен акт. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение не страда от твърдените пороци, релевирани с частната жалба и като правилно следва да бъде оставено в сила. По делото няма данни ответникът да е представляван от юрисконсулт, поради което искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд, Шесто отделение