Определение № 1407 от 17.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11068/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, чрез процесуален представител гл. юрк. С. Арсов, против определение от 09 октомври 2024 г., постановено по адм. д. № 6366/2024 г. по описа на Върховен административен съд, шесто отделение. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения в срока по чл. 232 АПК не са депозирани. Върховният административен съд, втора колегия, в настоящия петчленен състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. С атакуваното определение, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, вр. чл. 144 АПК, е отменен хода по същество, даден в открито съдебно заседание на 17 септември 2024 г. по адм.д. № 6366/2024 г. по описа на Върховния административен съд и е спряно производството по делото, до произнасяне на Съда на Европейския съюз по Съединени дела C‑313/23, C‑316/23 и C‑332/23. По жалба на Инспектората към Висшия съдебен съвет, представляван от главния инспектор Т. Точкова, е било образувано адм. дело № 6366/2024 г. по описа на Върховния административен съд, с искане за отмяна на решение по т.3 от протокол №23 от заседание на Съдийската колегия на ВСС, изпълняваща функциите на Висш съдебен съвет, съгласно §23, ал.2 от ПЗР на ЗИД на КРБ /обн.в ДВ, бр.107/22.12.2023 г./, като неправилно и незаконосъобразно и делото да бъде върнато на ВСС за ново произнасяне. За да отмени хода по същество и да спре производството по делото, тричленният състав на ВАС се е позовал на служебно станалото му известно заключение на генералния адвокат по посочените горе съединени дела, като е цитирал конкретно един от преюдициалните въпроси по делото пред СЕС, образувано по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд - „Следва ли чл. 19, § 1, втора алинея от Договора за функциониране на Европейския съюз, във връзка с чл. 47, пар. 2 от Хартата да се тълкува в смисъл, че продължаването на функциите на орган, който може да налага дисциплинарни наказания на съдии и има правомощия да установява данни за имуществото им, след края на конституционно установения мандат на този орган без ясно определен краен срок, представлява само по себе си или при определени условия нарушение на изискването държавите в Съюза да гарантират ефективни правни средства за независим съдебен контрол?“. Съдът е приел, че е налице твърдяната преюдициална връзка, с оглед обстоятелството, че делото дава възможност на Съда за първи път да се произнесе по съвместимостта с член 19 ДЕС на национална правна уредба, която разрешава на членовете на инспекционен орган на магистратите, разполагащ с правомощия в областта на дисциплинарните производства срещу съдии и прокурори, да продължат да изпълняват de facto и за неопределен срок функциите си след законоустановения срок на мандата им. Така постановеното определение е законосъобразно. Разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, приложима в съдебно-административното производство на осн. чл. 144 АПК, допуска спиране на производството, когато в същия или друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора по настоящото. В конкретния случай предвид обстоятелството, че на един от преюдициалните въпроси по делото отговорът е от съществено значение за решаването на спора, то правилно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е постановено спиране на съдебното производство по адм. дело № 6366/2024 г. по описа на Върховния административен съд, до произнасяне на Съда на Европейския съюз по Съединени дела C‑313/23, C‑316/23 и C‑332/23. Това е така, защото от съществено значение за преценка законосъобразността на решение по т.3 от протокол № 23 от заседание на Съдийската колегия на ВСС, изпълняваща функциите на Висш съдебен съвет, съгласно §23, ал.2 от ПЗР на ЗИД на КРБ /обн.в ДВ, бр.107/22.12.2023 г./, е обстоятелството дали членовете на инспекционен орган на магистратите, разполагащ с правомощия в областта на дисциплинарните производства срещу съдии и прокурори, могат да продължат да изпълняват de facto и за неопределен срок функциите си след законоустановения срок на мандата им. Предвид това, че обжалваното определение на Върховен административен съд, шесто отделение, е валидно, допустимо и правилно - следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, втора колегия, в настоящия петчленен състав