Определение № 138 от 12.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2679/2019 г.

Производство по чл.248, ал.1 ГПК. С молба вх. № 2822/03.04.2020 г., ТП Държавно горско стопанство „Доспат“ чрез адвокат В. Р. от АК-С. е поискал изменение на решение № 41/05.03.2020 г. по делото, в частта му за разноските. Изложени са съображения, че неправилно са определени дължимата държавна такса и възнаграждението на адвокат Д. Н. от АК-Л., както и присъдените по компенсация разноски по делото, които счита, че следва да се присъдят съобразно представения списък по чл.80 ГПК и пропорционално на отхвърлената част от исковете. От ищеца А. З. К. чрез адвокат Д. Н. от АК-Л. е писмен постъпил отговор от 26.05.2020 г., с който оспорва доводите в молбата на ответника, но също иска да бъде изменено постановеното решение в частта му за разноските по реда на чл.248 ГПК, по отношение на адвокатския хонорар по чл.38, ал.2 ЗАдв., като същият бъде завишен с оглед цената на исковете. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение констатира, че молбата на ответника и направеното с отговора на молбата по чл.248 ГПК искане от процесуалния представител на ищеца за изменение на решението в частта му за присъдения адвокатски хонорар по чл.38, ал.2 ЗАдв. за всички съдебни инстанции, са подадени в срока по чл.248, ал.1 ГПК, вр. с чл.3, т.1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, поради което са редовни. При преценка на изложените доводи на двете страни, настоящият състав на Върховния касационен съд приема следното: С решение № 41 от 05.03.2020 г. по гр.д. № 2679/2019 г., Върховният касационен съд е отменил въззивното решение, като е отхвърлил предявените искове на А. З. К. срещу ТП ДГС „Доспат“ в частта за неимуществените вреди над сумата от 57 885,22 лева до пълния предявен размер от 101 438 лева, ведно със законната лихва от 10.04.2015 г. и за имуществените вреди от 6903,87 лева, присъдил е разноски по компенсация на ищеца в размер на 287,98 лева и адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. в размер на 2266,56 лева на процесуалния му представител адвокат Д. Н. от АК-Л., а отделно ТП ДГС „Доспат“ е осъдено да заплати държавна такса по сметка на ВКС в размер на 1157,70 лева. Със същото решение е уважена частната жалба на ответника и е отменено определение № 463/16.04.2019 г. по в.гр.д. № 274/2018 г. на ОС Смолян в частта за присъдените разноски за адвокатско възнаграждение пред първата инстанция над сумата от 2266,56 лева. Молбата на ответника за изменение и допълване на решението поради неправилното определяне на дължимата по делото държавна такса е частично основателна. След отмяна на въззивното решение в частта за присъденото обезщетение на имуществените вреди и неимуществените вреди над сумата от 57 885,22 лева, ответникът дължи държавна такса съобразно уважената част от исковете на основание чл.78, ал.6 ГПК. В случая, обаче, дължимата държавна такса неправилно е била присъдена с решението на ВКС, вместо да бъде коригирана определената от въззивния съд. Присъдената, в тази връзка, с въззивното решение държавна такса от 3250,28 лева следва да бъде редуцирана до действително дължимата в размер на 2315,40 лева (4% от 57 885,22 лева), поради което молбата за изменение и допълване на решението по реда на чл.248, ал.1 ГПК в тази част следва да бъде уважена. Останалите съображения, във връзка с възлагането в тежест на ищеца на разноските за държавната такса по делото, са изцяло несъстоятелни, тъй като според чл.78, ал.6 ГПК, когато делото е решено в полза на лице, което е било освободено от такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да ги заплати, като сумите се присъждат в полза на съда. Молбата за изменение на решението в частта за разноските, присъдени по компенсация по делото, също е основателна и следва да бъде уважена. Правото на разноски е признато на страната по делото, която е постигнала желания за нея правен резултат при разглеждането на спора по същество, респ. при позитивен за нея резултат от обжалване на постановения съдебен акт, тъй като съгласно чл.81 ГПК, съдът се произнася по искането за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. Съдът присъжда само онези разноски на спечелилата страна по делото, които са доказани, че са извършени с надлежни писмени доказателства, според дадените разяснения с ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК. По делото се установява, че разноските на ТП ДГС „Доспат“ пред първата инстанция са общо 3270 лева (адвокатско възнаграждение в размер на 3020 лева и разноски за вещи лица - 250 лева), сторените разноски във въззивното производство са общо 4984,42 лева (държавна такса - 793,42 лева, адвокатско възнаграждение - 3530 лева и разноски за вещи лица - 661 лева), а пред касационната инстанция за държавни такси са внесени общо 1669,54 лева (30 лева, 1624,54 лева и 15 лева). Съгласно представения в настоящата инстанция списък по чл.80 ГПК (л.87), ответникът претендира и адвокатски хонорар в размер на 671 лева, за което обаче липсват доказателства да са заплатени по делото. Представеното извлечение на л.88 и 101, за движението на парични средства не установяват нито кой е наредил банковия превод или титуляря на сметките, нито дали извършеното плащане е за възнаграждение на процесуалния представител по конкретното дело. Съгласно чл.359 КТ, производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите, т.е. ищецът няма задължение да внася държавна такса и разноски към съда, но той не е освободен от отговорността му за разноските на насрещната страна, които дължи по правилото на чл.78 ГПК. Ответната страна е направила разноски пред всички инстанции в общ размер на 9923,96 лева и съразмерно на отхвърлената част от исковете за 50 456,65 лева (108 341,87 - 57 885,22) й се дължат разноски в размер на 4621,76 лева, а на ищеца - 3632,95 лева съразмерно на уважената част от исковете /за адвокатско възнаграждение на всяка съдебна инстанция по 2266,56 лева/, с оглед на което на ответника се дължат разноски по компенсация в размер на 988,81 лева (4621,76 - 3632,95). В тази връзка е основателно искането на ответника за изменение на присъдените разноски по чл.38, ал.2 ЗАдв. пред въззивната инстанция, което също следва да бъде уважено до дължимия минимален размер на адвокатското възнаграждение съразмерно на уважената част от исковете. Направеното с отговора на молбата по чл.248 ГПК, искане от адвокат Д. Н. от АК-Л. за изменение на постановеното решение в частта му за присъдения адвокатски хонорар по чл.38, ал.2 ЗАдв., с оглед неговото увеличаване пред касационната инстанция, е изцяло неоснователно поради следните съображения: За присъждането на разноски в хипотезата на чл.38, ал.2 ЗАдв., следва да бъде установено, че оказаната правна помощ е безплатна на някое от предвидените основания в чл.38, ал.1 ЗАдв. Когато е представен договор за правна защита и съдействие за предоставяне на безплатна правна помощ по чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв., за процесуално представителство по граждански дела с определен интерес, възнаграждението се определя с оглед уважената част на иска (по арг. от чл.38, ал.2, изр.1 ГПК, т.е. ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски) на основание чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (изм. - ДВ, бр.41 от 2017 г.). В конкретния случай, дължимото адвокатско възнаграждение с процесуално представителство се определя по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г. и е в размер на 2266,56 лева, както са присъдени с решението на ВКС. Доводите на ищеца, че адвокатското възнаграждение се дължи върху целия заявен по делото материален интерес, са несъстоятелни, тъй като възнаграждение не се дължи при отхвърляне на предявените искове /арг. от чл.78, ал.1 ГПК/, а обратният извод ще доведе до неоснователно обогатяване за сметка на страната, която успешно е провела своята защита срещу иска. Искането на адвокат Д. Н. от АК-Л. в отговора на молбата по чл.248 ГПК, за изменение на решението в частта му за присъдения адвокатски хонорар по чл.38, ал.2 ЗАдв. за първата съдебна инстанция, също е неоснователно, тъй като решението в частта, в която се отменя определение № 463/16.04.2019 г. по в.гр.д. № 274/2018 г. на Окръжен съд Смолян, за адвокатското възнаграждение пред първата инстанция над сумата от 2266,56 лева, има характер на определение, постановено по чл.274, ал.2 ГПК, което не подлежи на обжалване, а въпросът за дължимото пред първата инстанция адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв. е решен окончателно. Неоснователно е и искането за изменение на касационното решение в частта за присъдения адвокатски хонорар по чл.38, ал.2 ЗАдв от въззивния съд, по същите съображения, с които се отхвърля молбата му за увеличаване на определеното му адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция. Воден от изложеното Върховният касационен съд състав на ІV г.о.