Решение № 221 от 29.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 36/2011 г.

Решение № 221 от 29.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 36/2011 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емануела Балевска Производството е по чл. 290 - 293 ГПК. Г. А. З. от [населено място] чрез адв. Г. В. - АК П. обжалва и иска да се отмени въззивно Решение № 505 от 03.11.2010 г. по гр. възз. д. Nо 699/2010 г. на ОС-Пазарджик. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е нищожно, недопустимо и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, основания за отмяна по см. на чл. 281, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Релевират се конкретни довод, касаещи неправилна квалификация на фактите и незачитане вещно-правните последици на влязло в сила решение по извършване на делбата и проведената публична продан /търг/ по изкупуване на имота от един от съделителите. В срока по чл. 287 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация- В. А. З., с който се оспорват основанията за допустимост и най-вече приложимостта на ТР 51/67 г. на ОСГК на ВС, поради това, че хипотезата по делото е различна. Оспорва се основателността на релевираните доводи, че обжалваното решение съдържа пороци, който обуславят отмяната му. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на релевираните основания за отмяна на обжалваното решение и в правомощията на чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК, намира: С посоченото решение, окръжният съд в производство по чл. 258 и ГПК е потвърдил Решение № 201 от 02.07.2010 г. на РС-Пещера по гр. д. № 993/2009 г. по отхвърления иск на Г. А. З. срещу В. А. З. да се приеме за установено, че първият е собственик на основание влязло в сила решение на РС Пещера и търг от 1985 г. на следния недвижим имот: имот пл. № * в кв. 43 по плана на [населено място], който заедно с имот пл. № * и имот пл. № *, образуват УПИ- *, *, * с площ от 101 кв. м., а по графични данни от 107 кв. м., заедно със застроената в имота двуетажна полумасивна жилищна сграда с площ от 27 кв. м. от полуподземен -избен етаж и два надземни етажа и стопанска сграда, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК. За да отхвърли заявеният положителен установителен иск на Г. З., решаващият съд е приел, че като ищец, същият не е доказал придобивните основания на които основава иска си за собственост - първо: делба и публичен търг и поддържаното при условията на евентуалност основание - изтекла в негова полза придобивна давност. Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по поставения процесуално-правен въпрос, обусловил крайния изход на спора дали липсата на издаден нотариален акт, след изкупуване на имота придобит при проведен търг/ публична продан/ съгласно решение по извършване на делбата от 1985 г. и определяне на купувач от Г. е пречка за зачитане вещно-правните последици на делбата и ПП и за водене на установителен иск за собственост. По изведения правен въпрос, ВКС намира: Действащият към 1985 г. правен режим при ликвидиране на съсобственост на недвижим имот чрез публична продан е уреден с разпоредбите на чл. 288, ал. 1 ГПК (отм.), ред. в. Изв. бр. 90/1961 г., във вр. с чл. 373 - 379 ГПК ред. 1952 г.(отм.), във вр. с чл. 22 ЗСГ (отм.) в изменението му с ДВ. бр. 26/1973 г. и чл. 20 ЗСГ (отм.) редакция ДВ. бр. 52/1980 г. Когато допуснатият до съдебна делба недвижим имот е неподеляем и са налице условията на закона - чл. 288, ал. 2 - 3 ГПК (отм.) в редакциите до и след изменението с ДВ. бр. 124/1997 г., съдът постановява изнасянето му на публична продан- чл. 288, ал. 1 ГПК (отм.), като едва след изменението с ДВ. бр. 124/1997 г. изрично се предвиди възможността страните да участват в публичната продан. Съгласно разпоредбата на чл. 373 и сл. ГПК (отм.) в редакцията от 1952 г., изпълнението върху недвижим имот се извършва чрез публична продан. При възлагане, на основание чл. 384, ал. 2 ГПК (отм.) правото на собственост се придобива от купувача от деня на постановлението за възлагане, дори и то да е обжалвано, тъй като възлагането се извършва по силата на едностранен властнически акт на съдия изпълнителя в качеството му на орган, осъществяващ вменената му държавна функция. При действието на ЗСГ (отм.), съгласно чл. 22, ал. 1 и 2, редакция изм. ДВ. бр. 26/1973 г., делбата на неподеляем недвижим имот, право на строеж, надстрояване или пристрояване, се извършва чрез изнасянето на публична продан, доколкото някой от съделителите с право на изкупуване не е направил искане за това. Законът за собствеността на гражданите е рестриктивен и ограничава притежаването на недвижимо имущество от гражданите. С цитираните разпоредби на закона се създава и особен ред за прехвърляне на недвижимите имоти и вещните права, собственост на гражданите, в т. ч. и по отношение на органа, който е овластен да извършва публичната продан, когато в рамките на делбения процес е постановено изнасянето на неподеляем жилищен имот на публична продан. С разясненията на ТР 80/1984 г. на ОСГК на ВС по приложението на чл. 22, ал. 1 и 2 ЗСГ (отм.) във вр. с чл. 19 ЗСГ (отм.) се сочи, че "народният съвет" е овластен да извърши публичната продан на недвижимия имот, като в тези хипотези "е изключено приложението на чл. 373 и сл. ГПК (отм.) за публичната продан на недвижим имот". С цитираното ТР се приема, че съобразно чл. 22, ал. 2 ЗСГ (отм.) респ. чл. 51 ППЗСГ (отм.) съдебният изпълнител не извършва публичната продан, а продажбата се извършва чрез съвета, като решението за определяне на купувач на имота, изнесен на публична продан по реда на чл. 22, ал. 2 ЗСГ (отм.), заедно с преписката на административния орган не се връща на съдебния изпълнител за издаване а постановления за възлагане, а се изпраща на нотариуса за издаване на нотариален акт, въз основа на който акт в последствие съдебния изпълнител прави разпределение на сумите между съсобствениците. Приемайки, че изложените разяснения запазват действие по отношение на всички правоотношения, за който са намирали приложение тълкуваните със задължителна съдебна практика правни норми на ЗСГ и ППЗСГ, отменени едва със Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността на гражданите за отмяна на Глава I и II/ ДВ. бр. 21/1990 г., в сила от 17.03.1990 г./, настоящият състав на ВКС приема, че специалният правов ред за извършване на публичната продан по чл. 22, ал. 2 ЗСГ (отм.) и чл. 51 ППЗСГ (отм.) изключват приложимостта на правилата на общия изпълнителен процес - чл. 373 и сл. ГПК (отм.), в хипотезите на извършване на делбата чрез изнасяне на публична продан на неподеляем жилищен имот, за който няма заявени претенции по чл. 288 ГПК (отм.), а настъпването на вещно-правните последици за лицето, определено за купувач при проведената публична продан, се обуславя от издаването на нотариален акт, по реда и на основание чл. 20 ЗСГ (отм.), в редакция ДВ. бр. 26/1973 г. По същество на касационна жалба: Предвид на изложените съображения, касационната жалба е неоснователна. Придобивните основания на които като ищец, касаторът Г. А. З. базира положителния установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК са 1./ влязло в сила решение по делбен процес и проведен публичен търг, със заплатени суми за уравнение на дяловете и 2./ при условията на евентуалност - придобивна давност. Правилно и законосъобразно въззивният съд е приел, че доказателствата по делото и по конкретно лисата на издаден нотариален акт по чл. 20 във вр. с чл. 22, ал. 2 ЗСГ /отм./ за собственост в полза на купувача, т. е. в полза на Г. А. З., не установява придобиване правото на собственост на първото твърдяно обстоятелство, въпреки доказателствата за решение от 04.06.1984 г. за изнасяне на публична продан на имот пл. № * в кв. 43 [населено място], ведно със застроената в него жилищна сграда от една стая и стопанска сграда, Заповед № 7/16.01.1985 г., с която за купувач е определен Г. З. и данни за направено искане пред нотариуса за издаване на нотариален акт. Както бе прието в изложението по-горе, при действието на ЗСГ (отм.) е налице специален ред при извършването на делба на неподеляем жилищен имот чрез изнасянето му на публична продан и законодателят свързва вещно-правния транслативен ефект на делбеното решение с издаването на нотариален акт в полза на определения от НС купувач. По агр. На чл. 20, ал. 4 ЗСГ (отм.) редакция ДВ. бр. 52/1980 г. следва да се приеме, че нотариалният акт, въпреки данните за предприетата процедура по издаването му, не е издаден поради наличието на законни пречи за това, установени от органа- нотариуса в рамките на неговата компетентност. Правилно, с оглед на данните по делото, обсъдените доказателства и анализа на фактите, въззивният съд е приел, че въпреки възможността да се придобие имотът въз основа на изтекла в полза на владелеца-съсобственик/ чл. 29, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 15 ЗСГ /отм./, придобивна давност по чл. 79, ал. 1 ЗС, то ищецът Г. З. не може да се легитимира като собственик на процесният имот и на това основание. Изводите са правилни и обосновани предвид липсва проведено пълно и пряко доказване на фактите на еднолично упражняване на фактическата власт само и единствено за себе си от отношение на целия имот, демонстрирано собственическо поведение по отношение на всички останали съсобственици достигнало до останалите и възприето от тях, без действия и прояви на смущаване на владението. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, ВКС-състав на второ отделение на гражданската колегия