Определение № 56 от 05.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 1138/2014 г.

Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] - [населено място] срещу Определение № 45 от 04.02.2014 г. по в.гр.д. № 464/ 2013 г. на Видински окръжен съд, с което по молба на Ирена А. М. - от [населено място] на основание чл. 248 ГПК, е изменено въззивното решение в частта за разноските и [фирма] - [населено място] е осъден да й плати 1000 лв. - разноски за въззивното производство, с оплакване за неправилност. Жалбоподателят излага оплакване, че е неправилно въззивното решение, с което искът е отхвърлен и на това основание иска обжалваното определение за присъдените разноски да се отмени. Представя Изложение по чл. 274 ал. 2 ГПК,съдържащо съображения и изведени въпроси относно неправилността на въззивното решение, представя и копие от подадената срещу решението касационна жалба. Ответницата по частната жалба Ирена А. М. - от [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва същата, като възразява, че поддържаните от частния жалбоподател съображения за неправилност на въззивното решение, са неотносими към обжалваното определение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че с обжалваното определение въззивният съд е изменил въззивното решение в частта за разноските, които е пропуснал да присъди, което е поискано с молбата на ответницата по делото по чл. 248 ГПК, намира, че частната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 2, вр. чл. 248 ГПК, подадена е в срок и е редовна. С обжалваното определение е изменено въззивното решение в частта за разноските, като ищецът е осъден да плати на ответницата 1000 лв. - разноски за въззивното производство. По делото са представени Договор за правна защита и съдействие от 01.10.2013 г. за договорено адвокатско възнаграждение 1900 лв., от което е внесена от ответницата сумата 600 лв. и Договор за правна защита и съдействие от 22.11.2013 г. за договорено адвокатско възнаграждение 1900 лв., от което е внесена от ответницата сумата 400 лв., които разноски ответницата е посочила в представения Списък и Окончателен списък за разноски. Обжалваното определение е правилно. Предявеният иск изцяло е отхвърлен, поради което на основание чл. 78 ал. 3 ГПК ищецът дължи на ответницата направените разноски по делото - адвокатското възнаграждение, за което ответницата е доказала, че е платила. Правото на разноски на ответницата възниква с постановяване на въззивното решение, с което е потвърдено решението за отхвърляне на иска и това право не е обусловено от правилността на въззивното решение и от подадената срещу него касационна жалба. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение