Определение № 70 от 24.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 800/2012 г.

Производството е образувано по частна жалба на И. И. А. от [населено място], подадена от пълномощника му адв. К. К., срещу определението на Софийски апелативен съд, ГО, ІV с-в, № 1034 от 02.06.2011г. по в.ч.гр.д. № 1381/2011г., с което е потвърдено определението на Софийски градски съд, ІІ с-в, № 2422 от 17.02.2011г. по ч.гр.д. № 11357/2010г., с което е оставена без разглеждане частната жалба на И. И. А. срещу действията на държавен съдебен изпълнител. Върховният касационен съд намира частната жалба за процесуално недопустима поради следните съображения: Софийски градски съд е оставил без разглеждане частната жалба на И. А. срещу действията на държавен съдебен изпълнител и по искане да бъде прекратено делото и да му бъдат възстановени неправомерно получени от взискателя суми, по съображения, че процесуалната възможност на страните да обжалват действията на съдебния изпълнител е ограничена само в рамките на чл. 435 ГПК, като длъжникът може да обжалва само актовете по ал. 2 и 3 от същата разпоредба. Целта на уредбата е да се стимулира бързината и ефективността на производството. Т.е. подлежат на обжалване само действията на съдебния изпълнител, изчерпателно изброени в цитираната разпоредба. Тъй като с жалбата такива основания не се сочат, а и не се констатират по делото, същата е недопустима. Не е в компетентността на съда и да прекратява изпълнителното производство. Софийски апелативен съд е потвърдил определението на Софийски градски съд със същите мотиви. Определението на апелативния съд, с което е оставено в сила определението на окръжния съд, с което е прекратено производството по делото по обжалване действията на съдебен изпълнител, е окончателно. То не попада в хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, тъй като производството пред съответния окръжен съд, образувано по жалба срещу действията на съдебния изпълнител, не е исково производство. Съгласно приетото в ТР № 3/2005г. ОСГТК на ВКС, което не е загубило значение, в производството по чл. 435 – 437 ГПК окръжният съд действа не като въззивна инстанция, а като контролно отменителна инстанция, чието решение е окончателно /чл. 437, ал. 4 ГПК/. Преграждащите определения на окръжния съд подлежат на обжалване пред съответния апелативен съд, чието определение не подлежи на обжалване. Компетентността на Върховния касационен съд по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК е относно съдебни актове, които подлежат на триинстанционно разглеждане, а производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител е уредено като двуинстанционно. По изложените съображения частната жалба на И. А. следва да се остави без разглеждане. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение