Определение № 10069 от 14.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9985/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частни жалби на Б. С. Д. и Е. Б. Д., чрез адв. Йотов, против определение № 32698 от 20.08.2026 г., постановено по адм. дело № 9021/2026 г. на Административен съд София – град, с което са оставени без разглеждане жалбите им срещу действия по принудително изпълнение на заповед № РКП26-РД56-231/17.06.2026 г. на кмета на район „Красна поляна“, Столична община и производството по делото е прекратено. В частната жалба се излагат доводи за необоснованост и неправилност на определението, като постановено в противоречие с материалния закон и представените доказателства. Претендира се отмяна на съдебния акт и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – кмет на район „Красна поляна“, Столична община, чрез юрк. Василева, оспорва частните жалби. Моли определението на административния съд да бъде оставено в сила. Като взе предвид изложеното в частите жалби и доказателствата по делото, Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното: Частните жалби са подадени в срока по чл. 230 от АПК и от надлежни страни, поради което са допустими. Разгледани по същество, частните жалби са неоснователни. Съставът на Административен съд София- град правилно приема, че подадените жалби са недопустими на основание чл. 159, т. 1 от АПК. Предмет на оспорване в първоинстанционното производство са действия на органа по изпълнението по принудително изпълнение на заповед № РКП26-РД56-231/17.06.2026 г. на кмета на район „Красна поляна“, Столична община, с която на основание чл. 194, ал. 1 ЗУТ двамата жалбоподатели, като собственици на УПИ ХV-504, кв. 78а, м. „[заличен текст]“, гр. София, са задължени да осигурят свободен достъп в имота си за извършване на строително - монтажни работи по калканната стена на сградата в съседния УПИ ХVI-381, кв. 78а, м. [заличен текст]“, по плана на гр. София, съгласно разрешение за строеж № 2/ 2024г. Двамата жалбоподатели са адресати на заповедта, която подлежи на предварително изпълнение съгласно чл. 217, ал.1, т. 8 ЗУТ, поради което биха били активно легитимирани да оспорят действията на органа по изпълнението в евентуално изпълнително производство, ако такова е било образувано. В случая изпълнително производство въз основа на заповедта не е образувано и не са налице постановления или действия по принудително изпълнение, издадени или извършени от органа по изпълнението, които да бъдат предмет на съдебен контрол съгласно чл. 294 АПК. Както се установява от представените с административната преписка справка, докладна записка и протоколи за предупреждение, издадени от служители на Трето районно управление на СДВР и от представените от район „Красна поляна“, Столична община, документи, към момента на подаване на жалбата производство по изпълнение на заповед № РКП26-РД56-231/17.06.2026 г. не е образувано и от страна на кмета на район „Красна поляна“, Столична община, не са издадени актове и предприети действия по принудително изпълнение, а достъпът през имота на жалбоподателите е осигурен доброволно. С оглед липсата на актове или проведени действия по принудително изпълнение на посочения административен акт (доказателствата за обратното не са ангажирани от жалбоподателите), първоинстанционният съд правилно приема, че подадените жалби са без предмет и са недопустими при условията на чл. 159, т. 1 АПК, поради което следва да се оставят без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено. Намесата на полицейски органи на 15.07.2026г. е за разрешаване на конфликт между жалбоподателя Д. и трети физически лица и не представлява съдействие на органа по принудително изпълнение за изпълнението на заповед № РКП26-РД56-231/17.06.2026 г., а доводите на частните жалбоподатели в обратен смисъл са неоснователни. Поради изложеното настоящата инстанция намира, че не са налице основания за отмяна на оспореното определение. Съдебният акт е постановен в съответствие със закона и се обосновава от събраните доказателства, поради което следва да бъде оставен в сила. По тези съображения и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,