Определение № 697 от 12.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 635/2012 г.

Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу определение на Върховен касационен съд, ІІ г.о. № 309 от 11.07.2012 г. по ч.гр.д.№ 297/ 2012 г., с което е оставена без разглеждане частната жалба, подадена от същото лице срещу протоколно определение от 25.04.2012 г. по т.д.№ 266/ 2012 г. на Варненски окръжен съд, отхвърлящо възражение за неподведомственост на спора. Жалбоподателят поддържа, че има интерес да оспори определението във връзка с подведомствеността, тъй като това би му дало основание да поиска отмяна на влязлото в сила решение по спора. Поради това счита частната жалба за допустима и моли определението на ВКС, в което е прието обратното, да бъде отменено. Ответната по частната жалба страна – А. С. А. – я оспорва и моли за отхвърлянето й, като претендира и разноски. Съдът намира частната жалба за допустима, обаче разгледана по същество, същата се явява неоснователна. А. А. е предявил иск срещу [фирма] за установяване в отношенията между двата субекта, че за първия не съществува задължение да заплати 968,72 лв – стойност на неплатена електроенергия за период 23.09.2010 г. – 19.01.2011 г. С решение на Варненски районен съд от 11.11.2011 г. искът е уважен. От [фирма] е подадена въззивна жалба, като е направено и възражение за неподведомственост на спора на гражданските съдилища. С протоколно определение от 25.04.2012 г. по т.д.№ 266/ 2012 г. Варненски окръжен съд е отхвърлил възражението, дал е ход на устните състезания, а на 23.05.2012 г. е постановил решение по съществото на спора. С него е потвърден обжалваният по въззивен ред акт, като въззивното решение е влязло в сила от датата на постановяването му, на основание чл.296 т.1 от ГПК. Междувременно [фирма] е подало частна жалба срещу определението от 25.04.2012 г., която е оставена без разглеждане от друг състав на ВКС с обжалваното в настоящето производство определение. Определението е законосъобразно, тъй като спор за подведомственост може да има само при наличие на висящо производство. След като производството е приключило с влязъл в сила съдебен акт, въпрос за подведомствеността на спора не може да се повдига, тъй като този въпрос касае допустимостта на съдебния акт. А допустимостта може да се проверява само по реда на обжалването и доколкото съответният акт подлежи на обжалване. Противно на разбирането, изложено от частния жалбоподател, основанията за недопустимост не са въздигнати от законодателя като основание за отмяна на влязлото в сила решение. Поради това не може да се обоснове правен интерес от обжалване на определение по подведомствеността с възможността въз основа на това да се претендира отмяна на влязло в сила решение по същия спор. По изложените съображения Върховният касационен съд