Определение № 9805 от 08.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9645/2026 г.

Производството е по реда на глава тринадесета от АПК във връзка с чл. 176а, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от А. Г. подадена от адв. А. Джонев, против определение №24276 от 16.06.2026г., постановено по адм. дело №11358/2025г. на Административен съд – София-град, с което искането с правно основание чл. 248, ал.1 от ГПК е оставено без разглеждане. В частната жалба са релевирани съображения за неправилност на атакувания съдебен акт, в тази връзка се прави искане съдебния акт да бъде отменен и да се върне делото на първоинстанционния съд за произнасяне по същество на искането за присъждане на разноски с указания същото да бъде уважено, предвид императивния характер на чл. 143 от АПК. Ответникът по частната жалба – Завеждащ консулската служба при посолство на Р. България в Никозия, Кипър, чрез гл. специалист И. Атансова, в депозиран писмен отговор изразява становище за недопустимост на искането за присъждане на разноски. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Частната жалба е подадена в преклузивния 7–дневен срок по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която оспореният от нея съдебен акт е неблагоприятен, срещу определение, подлежащо на инстанционен контрол. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С определение № 24276 от 16.06.2026г., постановено по адм. дело №11358/2025г. Административен съд – София-град е оставил без разглеждане искане обективирано в молба от 26.05.2026г. от адв. Джонев, представител на оспорващия А. Г., гражданин на Турция, за допълване на решение №16402 от 28.04.2026г. по делото, в частта за разноските. За да постанови този правен резултат Административен съд – София-град е приел, че искането за допълване на съдебното решение е подадено в срока за обжалването му, но същото касае искане, което е преклудирано. Със съдебното решение съдът е отменил Стандартен формуляр за уведомяване за основанията за отказ за издаване на виза, анулиране или отмяна на виза за дългосрочно пребиваване, издаден от завеждащ консулската служба при Посолство на Р.България в Никозия, Кипър, като с решението си съдът е постановил връщане на делото като административна преписка на компетентния орган за ново произнасяне по заявлението. Съдът е посочил, че не се е произнесъл по разноските, тъй като е констатирано, че процесуалния представител в единственото проведено по делото съдебно заседание не е направил искане за разноски, такова искане липсва и в жалбата до съда. А за пръв път разноски са претендирани в писмената защита, представена след приключване на устните състезания по делото – съдебното заседание по делото е проведено на 08.01.2026г., а писмената защита е от 15.01.2026г. При така установеното административния съд е приел, че искането за присъждане на разноски е несвоевременно предявена, поради което молбата за допълване на решението е недопустима, поради което е оставил без разглеждане обективираното в молбата от 26.05.2026г. искане. Определението е правилно. Отговорността за разноските в съдебното производство е обективна и безвиновна, като в производствата по административните дела същата е уредена в чл. 143 от АПК, озаглавен "Отговорност за разноски". Фактическият състав, при който се поражда отговорността за разноски в тежест на страна в съдебното производство е съвкупност от следните юридически факти: основателно или неоснователно предизвикан правен спор, направени разноски за водене на делото по повод на този спор, за чието доказване тежест носи съответната страна и съдебен акт, в полза на страната, която претендира разноските. Съдът може да присъди на страна направените по делото разноски, само когато са поискани, доказани са с надлежен документ, че са направени и това е станало до приключване на устните състезания по конкретното дело. В т. 11 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на Общото събрание на Гражданската и Търговска колегия на Върховния касационен съд е посочено, че претенцията за разноски по чл. 80 ГПК може да бъде заявена валидно най–късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. Това тълкувателно решение е задължително и за настоящия съдебен състав на основание чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, поради което Административен съд – София-град е следвало да бъде сезиран с такова искане до приключване на устните състезания. Видно от протокол от проведено открито заседание на 08.01.2026г. от процесуалния представител на е направено искане за присъждане на разноски, такова искане не се съдържа и в жалбата, с която съдът е сезиран. Не е налице спор между страните, а и от делото се установява, че това искане за присъждане на съдебни разноски е релевирано за пръв път с писмените бележки от 16.01.2026г., т.е. осем дни след приключване на устните състезания. Според трайната съдебна практика на ВКС и ВАС искането след приключване на производството по делото е недопустимо. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че частната жалба е неоснователна, а оспореното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение