Решение № 7312 от 29.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4020/2013 г.

Решение № 7312 от 29.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4020/2013 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 182 от 30.01.2013 г., постановено по адм. д. № 967/12 г. Варненският административен съд, първо адм. отд., V-ти състав, е отменил ревизионен акт № 081100410/21.09.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Варна, в следните части: - в която за данъчен период 2008 г. е начислен допълнителен корпоративен данък за внасяне в размер над 138,23 лв. и съответните лихви и в която за данъчен период 2009 г. е начислен допълнителен корпоративен данък за внасяне в размер над 1 788,44 лв. и съответните лихви. Съдът е осъдил Д "ОУИ" - гр. Варна да заплати на "Екогруп" - ЕООД разноски по делото в размер на 347,35 лв. С допълнително решение № 200 от 31.01.2013 г. по същото дело съдът е отхвърлил жалбата на "Екогруп" - ЕООД в останалата й част. Срещу така постановеното решение в отменителната му част, както и в осъдителната му част за разноските, е подадена касационна жалба от Светослав Асенов Аврамов в качеството му на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна. В същата се прави оплакване, че в обжалваната му част решението на Варненския административен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Варненския административен съд и постанови друго такова по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на дружеството изцяло. Претендира се присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответното по касационната жалба дружество "Екогруп" - ЕООД чрез своя процесуален представител взема становище. за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна и следва да бъде уважена. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението си Варненският административен съд е отменил ревизионен акт № 081100410/21.09.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, в следните части: - в която за данъчен период 2008 г. е начислен допълнителен корпоративен данък за внасяне в размер над 138,23 лв. и съответните лихви и в която за данъчен период 2009 г. е начислен допълнителен корпоративен данък за внасяне в размер над 1 788,44 лв. и съответните лихви, като е е осъдил Д "ОУИ" - гр. Варна да заплати на "Екогруп" - ЕООД разноски по делото в размер на 347,35 лв. С допълнително решение от 31.01.2013 г. съдът е отхвърлил жалбата на "Екогруп"-ЕООД в останалата й част. Като необжалвано, последното решение е влязло в законна сила и не е предмет на касационно разглеждане. Съдът е описал подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията, основанията за провеждането й по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, констатациите на органа по приходите за определяне на допълнителни задължения за корпоративен данък за процесните 2008 и 2009 данъчни години, събраните в хода на делото писмени доказателства, както и заключенията /основно и допълнително/ на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, след което е пристъпил към изграждане на своите правни изводи. Изложени са мотиви, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената писмена форма и при спазване на процесуалния закон. Тъй като един и същи факти служат като основание както за преминаване към реда на облагане по чл. 122 и сл. от ДОПК, а така също и за преобразуване на финансовия резултат на дружеството, на първо място съдът се е занимал с въпроса налице са законови предпоставки за провеждане на ревизията по особения ред. Предвид заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза, което установява, че счетоводството на дружеството не е водено редовно - няма хронологично отразяване на стопанските операции, липсва аналитична отчетност по видове обекти, видове стоки и договори за заем и други, е прието, че е налице основанието по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК - воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане. В тази насока е отбелязано, че наличието на основание и преминаването към облагане по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК е въпрос на целесъобразност, предоставен в изключителната компетентност на органа по приходите, поради което съдът няма правомощия да преквалифицира основанието за преминаване към облагане по реда на чл. 122 от ДОПК. По отношение на установените месечни кредитни салда по счетоводна сметка 501 "каса в лева" е прието, че тази констатация на органа по приходите е опровергана от задълженото лице в хода на съдебното производство. Цитирано е неоспореното заключение на вещото лице, според което за м. 01 и 06 на 2008 г. и 04, 05, 06, 07 и 08 на 2009 г. е налице положително дебитно салдо, като заключението се подкрепя от представените писмени доказателства - касова книга в лева на сметка 501 за 2008 и 2009 години. Отбелязано е и това, че в административната преписка се съдържат по два броя оборотни ведомости на синтетични сметки с натрупване на "Екогруп" - ЕООД с различно съдържание на данните за сметка 501 - в единия екземпляр крайното салдо е дебитно, а в другия екземпляр то е кредитно, като органът по приходите не е изложил никакви съображения защо приема за достоверни данните, сочещи наличие на кредитно салдо, нито пък е предприел действия за пълна проверка на счетоводните записвания по сметка 501 със събиране на първични счетоводни документи, послужили като основание за записите в счетоводните регистри. Предвид на установената редовност на счетоводната отчетност на дружеството съдът не е кредитирал като годни доказателства представените от жалбоподателя /сега ответник по касация/ счетоводни справки и извадки от счетоводството. Тъй като вещото лице е имало за задача да се запознае със счетоводството на дружеството и първичните счетоводни документи и същото е извършило такава проверка, е направен извод, че пълна проверка в счетоводството на дружеството е извършило само вещото лице, поради което заключението му по т. 1 установява действителното състояние и движението по счетоводна сметка 501, като при воденето й липсва кредитно салдо в нито един от посочените по-горе месеци. На база на изложеното е прието, че за данъчен период липсват неосчетоводени приходи, тъй като не са извършвани плащания в брой без наличие на парични средства в касата на дружеството и по тази причина не е налице и основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 от ДОПК за преминаване към особения ред на облагане. По отношение на задълженията за 2008 г. от първоинстанционния съд е отбелязано, че независимо от провеждане на ревизията по особения ред фактически данъчната основа е определена по общия ред, като няма извършен анализ на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Предвид липсата на кредитно салдо по сметка 501 е прието, че липсва основание за признаване през 2008 г. на приход в размер на 27 107,50 лв. При определяне на данъчната основа за 2008 г. в същата е включена декларирания положителен финансов резултат от 100 967,71 лв. плюс преобразуването по чл. 26, т. 2 от ЗКПО със сумата от 1 382,30 лв. /по фактури, по които е отказано право на данъчен кредит с влязъл в сила ревизионен акт или са издадени на трети лица/, или се дължи данък от 138,23 лв., като за разликата до 2 865,28 лв. и съответните лихви за забава ревизионния акт следва да бъде отменен като незаконосъобразен. След това е престъпено към обсъждане на задълженията за 2009 г. По аналогични мотиви съдът е приел, че липсват месечни кредитни салда по сметка 501 за 2009 г., поради което не са налице и неосчетоводени приходи в размер на 110 505,36 лв. За сумата от 39 830,48 лв. са изложени мотиви, че тя не може да бъде квалифицирана като неотчетен приход, тъй като е представен протокол от общото събрание на дружеството от 5.01.2009 г., с който е взето решение за прехвърляне на парични средства по договори за заем от 3.11.2005 г., 1.12.2005 г. и 1.12.2006 г. във временна финансова помощ, като независимо от осчетоводяването на това решение, волята за предоставяне на финансова помощ е ясно изразена, поради което е налице грешка в счетоводното отразяване на операцията, която не е коригирана по реда на ЗКПО, но по същността си не е от категориите, които водят до промяна на финансовия резултат на дружеството. По отношение на сумите: от 50 000 лв., която според констатациите на ревизионния акт е внесена от представляващия дружеството в касата на 1.09.2009 г. без представен първичен счетоводен документ; а от 10 000 лева, постъпила в касата на дружеството на 24.04.2009 г. от собственика и от 25 000 лв., внесени по банков път на 24.04.2009 г. от Петър Малджиев, съдът е счел, че същите в нарушение на закона са квалифицирани като неотчетен приход. Отбелязано е, че нито в ДОПК, нито в ЗКПО съществува законова презумпция, която да приравнява всяка постъпила от собственика сума на приход на дружеството, а от друга страна от представените счетоводни справки и ордери се установява постъпване в касата на предприятието на посочените суми с основание "Петър Малджиев - заем" и "Петър Малджиев" на 24.04.2009 г. и 1.09.2009 г., като и двете са отнесени по кредитното салдо на сметка 499, от което следва, че паричните средства представляват предоставен на предприятието заем от неговия собственик. Съдът е маркирал, че органът по приходите не е изследвал възможността физическото лице Петър Малджиев да предостави тези парични заеми, а се е задоволил само с констатацията, че лисват първични счетоводни документи, поради което сумите съставляват неотчетен по надлежния ред приход. Посочено е, че този извод противоречи на материалния закон, тъй като няма такава установена презумпция, противоречи на основни правила на ДОПК, които задължават приходната администрация да събере всички доказателства, имащи значение за облагането с данъци, противоречи на ЗСч и на основния принцип за предимство на съдържанието пред формата. В продължение е отбелязано, че въпреки констатациите за нередовно счетоводство по делото липсват индиции за неотчитане на приходи от стопанска дейност, поради което неправилно е прието, че са налице неотчетени преходи в размер на 80 000 лв., предоставени на дружеството от собственика. Като правилни са приети констатациите за сумите от 15 000 лв., внесена на 29.04.2009 г. и 2 560 лв., внесена на 17.09.2009 г., тъй като за тях не са ангажирани никакви доказателства относно вносителя и основанието за внасяне. За сумите: 12 000 лв., постъпила на 7.04.2009 г. по банка от Светлин Илчев, 11 000 лв., постъпили по банков път на 11.05.2009 и 15.06.2009 г. от Николай Златев и 9 500 лв., постъпили на 14. и 19.08.2009 г. от Димитър Малджиев съдът е изложил мотиви, че още по време на ревизията е установено основанието за плащането - връщане на заемни средства, като не е спорен фактът на сключени договори за заем през 2002 г. между посочените лица и "Комплекс Добруджа" - ООД, който е праводател на "Екогруп" - ЕООД, като обстоятелството, че не са представени доказателства за осчетоводяване на договорите за заем, непосочването им в изготвените за нуждите на ревизията списъци и неправилното счетоводно отразяване към 1.01.2008 г. на правата и задълженията по заемните договори не дават основание да се приеме, че посочените суми са резултат от неотчетена стопанска операция. Направено е и позоваване на заключението на вещото лице, според което салдата на счетоводни сметки 498 и 499 нямат пряко отношение към финансовия резултат, а показват само движение на парични средства и дали дружеството има задължения или вземания, поради което неправилното водене на тези сметки води до неправилно показване на финансовия резултат на предприятието, а не до извод за неотразени приходи. Като неправилен е квалифициран и констатацията от ревизионния акт, че следва да се начислят лихви от 1 926,99 лв. за предоставен от дружеството на управителя заем в размер на 85 000 лв. за периода от 14.01.2009 г. до 31.12.2009 г. Като основания в тази насока е посочено, че от експертизата се установява, че през м. 01/2009 г. не е изплащана сума от дружеството, а сумата от 80 000 лв. е изплатена от "Уникредит Булбанк" - АД и внесена в касата на дружеството, поради което следва да се приеме, че през 2009 г. управителят на дружеството не е получил заем от последното в размер на 85 000 лв. и не възниква задължение за начисляване на лихви. Аналогично на посоченото за 2008 г. са изложени мотиви относно определянето на данъчната основа по общия ред, а не по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Като краен резултат е прието, че декларираният финансов резултат от 53 096,33 лв. следва да бъде увеличен със сумите: 17 560 неотчетени приходи, 125 лв. - документално необосновани разходи и 199,35 лв. разходи по фактури, по които е отказано право на данъчен кредит, или общо данъчната основа възлиза на 70 980,68 лв., върху които се дължи корпоративен данък от 7 098,07 лв., като от тях са внесени 5 309,63 лв. и остава дължими 1 788,44 лв. и съответни лихви за забава, до който размер ревизионният акт следва да бъде потвърден като законосъобразен, а за разликата до 28 674,72 лв. следва да бъде отменен като незаконосъобразен. По отношение на разноските са изложени мотиви, че липсва основание за приложение на чл. 161, ал. 3 от ДОПК, тъй като доказателства, послужили като основание за отмяна на ревизионния акт не са събрани от органа по приходите и присъждането им в полза на администрацията би довело до нарушение на принципа, че никой не може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение. Решението на Административен съд - гр. Варна в обжалваната му отменителна част е не правилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. В касационната жалба се излагат оплаквания за наличие на всички основания за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната му част - допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост. Същите ще бъдат разгледани по реда на излагане. По отношение на отменената част от ревизионния акт за задълженията за корпоративен данък за 2008 г. се твърди, че в нарушение на процесуалния закон първоинстанционният съд не е обсъдил всички изложени доводи и аргументи на органа по приходите, както и неправилно е възприел заключението на вещото лице, в резултат на което неправилно е приел, че не е налице неотчетен приход от дружеството в размер на 27 107,50 лв. Направените оплаквания са основателни. От данните по делото се установява, че на представено искане за предоставяне на документи и писмени обяснения изх. № 633-50-1/3.11.2010 г. управителят на дружеството е представил месечни оборотни ведомости за 2008 г., като от тях е констатирано, че счетоводна сметка 501 "каса в лева" е с кредитно салдо към 31.01.2008 г. в размер на 6 039,26 лв. и 21 068,24 лв. към 30.06.2008 г. По тази причина ведно с уведомлението по чл. 124 от ДОПК на ревизираното дружество е поискано да бъдат представени обяснения и доказателства относно наличието на кредитно салдо по посочената сметка. В отговор на това са представени други оборотни ведомости с наличие на дебитно салдо за посочените месеци, като според дадените обяснения, различията се дължат на датите на отчитане на разчетните взаимоотношения с банки, кредитори и доставчици. Констатираното различие е анализирано от ревизиращия екип, който е приел, че разликата се дължи на неосчетоводени в допълнително представените оборотни ведомости изплатени от касата суми както следва - изплатени на 31.01.2008 г. заплати в размер на 7 650,04 лв., изплатени по касов път на 30.06.2008 г. заплати в размер на 6 727,30 лв. и изтеглени от каса и внесени по банкова сметка суми в размер на 3 400 лв. на 27.06.2008 г. и 10 590 лв. на 30.06.2008 г. и изплатени по фактура на ЕТ "Стелиян Попов - Стелс 90" 697,00 лв. На база това са направени констатации, че са налице укрити приходи в размер на 27 107,50 лв., с която сума е увеличена данъчната сума за периода. По-гореизложените мотиви административният съд е приел, че ревизионният акт е незаконосъобразен в тази си част и като такъв следва да бъде отменен. Този негов извод е необоснован на фактите по делото и изграден при допуснати съществени процесуални нарушения. В нарушение на чл. 202 от ГПК съдът не е обсъдил заключението на вещото лице ведно с другите доказателства по делото, както и неправилно е приел, че органът по приходите е възприел само счетоводната справка, съдържаща кредитно салдо, без да изложи мотиви защо не възприема другата справка, според която е налице дебитно салдо. От заключението на вещото лице се установява, че дружеството няма редовно водено счетоводство, като при проверката не са представени касова книга с приложени към нея първични счетоводни документи, като от хронологията на сметка 501 не става ясно по кой счетоводен документ е направено съответното счетоводно записване, а изписаните "основания" са шаблонни без нужна конкретика. Тези свои изводи вещото лице потвърждава и в допълнителното си заключение, изготвено след представянето на допълнителни доказателства от ревизираното дружество /с молба от 1.08.2012 г., приета в съдебно заседание на 18.09.2012 г./ по време на съдебното обжалване. От друга страна административният съд неправилно е приел, че няма обсъждане и обосновка коя от представените оборотни ведомости следва да бъде приета, при условие, че подобно изследване е направено в ревизионния доклад. В резултат на допуснатите нарушения неправилно е отразено, че само вещото лице е извършило проверка в счетоводството на дружеството и че не са извършени плащания в брой без наличие на парични средства в касата на дружеството, поради което липсват данни за укрити приходи. Настоящата съдебна инстанция не споделя и аргументите на съда, че определянето на кое от основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е налице е въпрос на целесъобразност и че тази преценка не подлежи на съдебен контрол. Въпросът за предпоставките за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК е въпрос за приложение на материалното право, поради което съгласно нормата на чл. 160, ал. 2 от ДОПК има задължение да провери правилността на ревизионния акт и в тази му част. Отделен е и въпросът, че органът по приходите /в решението на директора на Д "ОУИ"/ е посочил същото основание, което и съдът приема, че е налично - чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК, тъй като воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане. По отношение на начина на определяне на данъчната основа по чл. 122, ал. 2 от ДОПК следва да бъде посочено, че законът предоставя на органа по приходите оперативна самостоятелност кой от критериите по т. 1 - 16 да използва, като няма нормативно установено задължение за използване на всички критерии. Поради това не може да бъде споделен изводът на съда, че неизвършването на анализ на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК представлява съществено процесуално нарушение и че задълженията по ЗКПО са определени по общия ред. Представените счетоводни регистри съставляват други доказателства, които могат да служат за определяне на данъчната основа съгласно чл. 122, ал. 2, т. 16 от ДОПК и в този смисъл данъчната основа е определена при спазване на законовите изисквания. Като е приел друго и е отменил ревизионния акт относно определените задължения за корпоративен данък върху установените укрити приходи за 2008 г. в размер на 27 107,50 лв. Административен съд - Варна е постановил едно неправилно съдебно решение, което при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде отменено в тази му част и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на "Екогруп" - ЕООД бъде отхвърлена като неоснователна. По аналогични мотиви касационната жалба се явява основателна относно частта от решението, с което е отменен ревизионния акт за установените задължения за 2009 г. в резултат на увеличението със сумата от 110 505,36 лв., съставляваща кредитни салда по сметка 501 каса. Решението на административния съд се явява неправилно и в частта, в която е отменен ревизионния акт относно увеличението на данъчната основа за 2009 г. със сумата от 39 830,48 лв. Не могат да бъдат споделени изложените мотиви, че по отношение на тази сума е налице решение на общото събрание на дружеството от 5.01.2009 г., с което ясно е изразена волята за предоставяне на финансова помощ, като грешното осчетоводяване на решението, която грешка не е коригирана, не е от категорията грешки, които водят до промяна на финансовия резултат на дружеството. От страна на административния съд няма обсъждане на констатациите на органа по приходите по този пункт от ревизионния акт, както и на заключението на вещото лице по т. 4, от която е видно, че за 2009 г. няма счетоводни записвания за сумата от 39 830,48 лв. по сметка 501, че няма записвания за отчетните периоди 2005 и 2006 г., през които години са сключени договорите за заем между Петър Малджиев и "Екогруп" - ЕООД, че не е ясно кога, как и колко пари са дадени по тези договори, как са били осчетоводени сумите и има ли движение по тези договори през годините. При тези данни не може да бъде прието, че е оборена констатацията, че сумата от 39 830,48 лв. представлява внесени в касата на дружеството парични средства, които нямат характер на привлечени средства, а представляват неотчетени приходи. Не намират подкрепа във фактите по делото и закона и изводите на първоинстанционния съд по отношение на сумите: 50 000 лв., внесена от представляващия дружеството в касата на 1.09.2009 г.; от 10 000 лева, постъпила в касата на дружеството на 24.04.2009 г. от собственика и от 25 000 лв., внесени по банков път на 24.04.2009 г. от Петър Малджиев. В хода на ревизията е установено, че посочените парични средства от собственика Петър Димитров Малджиев са постъпили в касата на дружеството, като те са осчетоводени по сметка 510 "каса в лева" срещу кредитиране на сметка 499 "други кредитори", но липсват първични счетоводни документи, въз основа на които са извършени посочените стопански операции. Едва с възражението срещу ревизионния доклад № 18812 от 9.09.2011 г. като доказателства са представени протокол от общото събрание на дружеството от 1.09.2009 г. за вземане на решение за внасяне на допълнителна парична вноска в размер на 50 000 лв. и протокол от 20.04.2009 г. от общото събрание на дружеството за внасяне на допълнителна парична вноска в размер на 10 000 лв., както и приходно-касови ордери от 24.04.2009 г. за внесени в касата на дружеството 10 000 лв. и от 1.09.2009 г. за внесени 50 000 лв. Въпросните протоколи и ПКО са обсъдени от вещото лице, въз основа на което заключение и останалите изложени мотиви съдът е приел, че въпросните суми са предоставени в заем на дружеството от неговия собственик и не представляват укрити приходи. Административният съд не е обсъдил довода на органа по приходите, че въпросните документи /протоколи от общо събрание и ПКО/ нямат достоверна дата и същите са съставени за целите на защитната теза на ревизираното лице. А този довод е логически обоснован на един основните принципи на счетоводство, залегнал в чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗСч. - за т. н. "текущо начисляване", съгласно който приходите и разходите, произтичащи от сделки и събития, се начисляват към тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти и се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят. Спазването на този принцип означава, че за въпросните стопански операции е следвало да бъдат отразени счетоводно към момента на извършването им, поради което те е трябвало да бъдат налични в счетоводството на дружеството към момента на извършване на ревизията. Обстоятелството, че такива не са били открити, дава възможност при спазване на презумпцията по чл. 37, ал. 4 от ДОПК да се приемат, че те не съществуват, а от там, че не са осъществени и въпросните стопански операции. В този смисъл не могат да бъдат споделени и констатациите на административния съд, че при извършване на ревизията органът по приходите е допуснал нарушение на принципа за разкриване на обективната истина - чл. 3 от ДОПК, като не е положил усилия да установи всички относими към спора обстоятелства. От страна на ревизираното лице не са ангажирани доказателства, че тези доказателства са били налични към момента на провеждане на ревизията. Неотносими към спора са посочените в мотивите обстоятелства за това, че липсват индиции за неотчитане на приходи от стопанска дейност, а посоченото, че не е извършена насрещна проверка на физическото лице Петър Димитров Малджиев не отговаря на обективната действителност, тъй като такава проверка е извършена и са направени и констатации въз основа на нея, в това число в мотивите на решението на директора на Д "ОУИ" - гр. Варна. Изложените в касационната жалба аргументи, основани на разпоредбите на чл. 20, ал. 3 и чл. 27, ал. 2, т. 2 от ЗСч не следва да бъдат обсъждани, тъй като въпросните разпоредби са отменени през 2006 г. и не са част от действащото право. Като неправилно, решението на съда следва да бъде отменено в тази му част и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Решението на административния съд е не правилно и в частта му относно начислените лихви върху получената сума от собственика Петър Димитров Малджиев в заем от дружеството сума от 85 000 лв. Съдът се е позовал на заключението на вещото лице по раздел IV, т. 5, според което от касата на дружеството не е изтеглена сума от 5 000 лв. през м. януари 2009 г., а на 14.01.2009 г. са преведени 80 000 лв., от което е направен извод, че такива суми не са предоставени в заем на собственика. Заключението в тази си част не се изчерпва само с гореизложеното, а в него е посочено и това, че впоследствие на два пъти част от тези сума са преведени от дружеството на неговия собственик - съответно 2 000 лв. и 78 000 лв. В този смисъл експертът е потвърдил констатациите на ревизионния акт, че от страна на дружеството е отпуснат на собственика заем, върху който не е начислена лихва, което съставлява хипотеза на отклонение на суми от данъчно облагане по смисъла на чл. 16, ал. 2, т. 2 и 3 от ЗКПО. Като неправилно, решението на съда следва да бъде отменено и в тази му част и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Решението се явява неправилно и в частта, с която е отменен ревизионния акт за определени задължения върху сумите: 12 000 лв., постъпила на 7.04.2009 г. по банка от Светлин Илчев, 11 000 лв., постъпили по банков път на 11.05.2009 и 15.06.2009 г. и 9 500 лв., постъпили на 14. и 19.08.2009 г. от Димитър Малджиев. Фактическата обстановка по тази част от спора е отразена в допълнителното заключение на вещото лице /л. 218 от делото/, където се посочва, че въпросните суми са внесени по банков път, при липса на първични счетоводни документи, че между посочените лица и "Комплекс Добруджа" - ООД, което е придобито от "Екогруп" - ЕООД има сключени договори за предоставени на заемни средства от 2002 г., като от ревизирания субект не са представени касова книга или банкови извлечения за отчетната година, от които да е видно кога, колко и как са дадени сумите, няма представени и първични счетоводни документи, от които да е видно, как са осчетоводени сумите. По този начин заключението не опровергава, а на практика потвърждава констатациите на ревизионния акт, че в нарочно изисканите и представени от дружеството по време на ревизията счетоводни документи не са посочени лицата Светлин Иванов Илчев, Николай Златев Колев и Димитър Петров Малджиев, както и че по счетоводни сметки 498 "други дебитори" и 499 "други кредитори" няма отразени вземания от преди 1.01.2008 г. от посочените физически лица. При това положение не могат да бъдат споделени изводите на административния съд, че става въпрос за грешно осчетоводяване на суми и че от събраните по делото доказателства е установено, че въпросните суми касаят връщането на получени заемни средства и че по този начин са опровергани констатациите, че става въпрос за приходи с неустановен произход. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд - гр. Варна в обжалваната чу отменителна част се явява неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано на фактите по делото, поради което при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на "Екогруп"-ЕООД против ревизионен акт № 081100410/21.09.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 999 от 17.02.20012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна, следва да бъде отхвърлена изцяло. При този изход на процеса решението на административния съд следва да бъде отменено и в осъдителната му част му част за разноските и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което ответното по касация дружество следва да бъде осъдено да заплати на Д "ОДОП" - гр. Варна разноски по делото /юрисконсулско възнаграждение/ в размер на 1185,69 лв. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,