Определение № 60336 от 04.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3210/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. Х. И., подадена чрез адв. Б. Д., против решение № 52 от 14.05.2021 г., постановено по в.гр.д. № 65/2021 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново, с което е обезсилено решение № 260047 от 28.10.2020 г. по в.гр.д. № 577/2020 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч и производството по делото е прекратено, като е оставена без разглеждане като недопустима жалбата на М. Х. И. против предявеното на 08.09.2020 г. разпределение на събрани суми по изп. д. № 20148800400419 по описа на ЧСИ Р. Д.. В жалбата се съдържат оплаквания за недопустимост и неправилност на атакуваното решение и се иска отмяната му. Приложено е изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по жалбата „Райфайзенбанк България“ ЕАД, подаден чрез юрк. Д. И., в който поддържа, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно. Ответникът по жалбата К. А. И. не е подал отговор и не взема становище по жалбата. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, но е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу акт, който е изключен от касационен контрол. С обжалваното решение Апелативен съд - Велико Търново се е произнесъл по жалба на М. Х. И. срещу решение № 260047 от 28.10.2020 г. по в.гр.д. № 577/2020 г. по описа на Окръжен съд - Ловеч, с което е оставена без уважение жалбата й против предявеното на 08.09.2020 г. разпределение на събрани суми по изп. д. № 20148800400419 по описа на ЧСИ Р. Д.. Това решение, постановено в производство по чл. 463, ал. 2 ГПК е окончателно. Съгласно чл. 463, ал. 2 изр. 2 ГПК актовете на апелативния съд в производството по обжалване на извършено от съдебен изпълнител разпределение не подлежат на по-нататъшно обжалване. Без значение е, обстоятелството, че с решението № 52 от 14.05.2021 г. на Апелативен съд - Велико Търново е било обезсилено решението на Окръжен съд - Ловеч и производството по делото е било прекратено. Режимът на обжалване на решенията е еднакъв, независимо от техния диспозитив, а изключенията от него са изрично посочени в закона. След като законът не допуска правото на касационно обжалване, неправилното посочване от въззивния съд не го създава. Предвид изложеното частната касационна жалба на М. Х. И. се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение