Определение № 124 от 03.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2103/2018 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Подадена е молба от адв. И. М. - А. като пълномощник на А. П. В. и „ВИПЕРА ГРУП” ООД за допълване на определение № 79 от 18.02.2019 г. по гр.д. № 2103/2018 г. на ВКС, І г.о., в частта за разноските. В срока по чл. 248, ал.2 ГПК насрещната страна не е взела становище. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С определение № 79 от 18.02.2019 г. по гр.д. № 2103/2018 г. на ВКС, І г.о., не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 247 от 13.12.2017 г. по в.гр.д. № 528/2017 г. на Пловдивския апелативен съд по подадената против същото касационна жалба от Г. П. В.. С отговора на касационната жалба молителите са направили искане за присъждане на разноски за касационната инстанция, по което съдът не се произнесъл с посоченото определение. Към отговора са приложени два договора за правна защита и съдействие, сключени с адв. И. М. - А. съответно от „ВИПЕРА ГРУП” ООД и от А. П. В., видно от които за изготвяне на отговор на касационната жалба всеки от тях е заплатил адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат в размер на по 1200 лв. Предвид изложеното и на основание чл. 78, ал.3 ГПК жалбоподателят Г. П. В. следва да бъде осъден да заплати на „ВИПЕРА ГРУП” ООД и на А. П. В. разноски по делото за адвокатско възнаграждение за защита пред ВКС в размер на по 1 200 лв. на всеки. Водим от гореизложеното съдът