Определение № 22 от 19.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 473/2009 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на П. П. П. от гр. Ш. срещу определение № 30 от 30.06.2009 г. по ч.гр.д. № 304/2009 г. на Ш. окръжен съд, с което е отменено определението от 21.04.2009 г. по гр.д. № 766/2009 г. на Ш. районен съд и е прекратено производството по делото, поради неподведомственост. Ответната страна - Ш. университет “Епископ К. П. ”, гр. Ш. не е подал писмен отговор. По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.намира следното: Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. С обжалваното определение Ш. окръжен съд е приел, че предявеният от частния жалбоподател иск не е подведомствен на съда, обезсилил е определението на районния съд и е прекратил производството по делото. Изложил е съображения, че с оглед заявеното в исковата молба искане за отмяна на решения на органи на ответника-висше учебно заведение за даване научно звание “асистент” претенцията не може да се квалифицира по чл.87, ал.1 КТ. В случая не се атакува законосъобразността на проведен избор за заемане на длъжност, а конкурсът, който са провели органите на учебното заведение за присъждане научно звание “асистент” по реда на ЗНЗНС и направеният от тях избор за присъждане научно звание “асистент” на лице, което не отговаря на законовите изисквания за възраст- чл. 9 ЗНЗНС. Определението е правилно. Правилно е прието от въззивния съд, че в случая не намира приложение КТ, а специалния закон-ЗНСНЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 45 т.2 от ППЗНСНЗ изборът на научния съвет е окончателен и изрично е изключен от обжалване. Това налага извод, че актът не подлежи на съдебен контрол, нито по исков нито по административен ред, поради което правилно производството по делото е прекратено. Предвид изложеното, определението на въззивният съд, като правилно ще следва да се потвърди. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.